Важните за ГЕРБ назначения след Конституционния съд и главния прокурор ще продължат с разузнаването. Преди парламентарните избори Бойко Борисов трябва да назначи шефа на Държавна агенция „Разузнаване”. Единият вариант е да свали пагоните и да постави на този не по-малко значим за държавата пост сегашният директор на НРС или да си търси друг човек. До тогава обаче управляващите ще трябва да се потрудят, за да приемат законите за спецслужбите, за което президентът Росен Плевнелиев обеща да следи внимателно до април следващата година.

Правителството на Бойко Борисов обаче не можа от раз да одобри пакета от закони, които регламентират сферата на националната сигурност. Вносителят трябваше да се поработи още ден след заседанието на кабинета, за да представи окончателните текстове. За това категорично се разпореди министър-председателят, забравяйки вероятно, че вносителят е самият той. Няма нищо лошо. Сам си поставя човекът задачи. Сигурно сам си ги и изпълнява?!

Четирите законопроекта – за управление на системата за защита на националната сигурност, за Държавна агенция „Разузнаване”, за военното разузнаване и за Националната служба за охрана, преминаха през няколкомесечно широко прокламирано обсъждане, което не попречи министрите да са на различни мнения.От една страна е добре – има дискусия, но от друга се поставя въпросът за работата, която е свършил вносителят, т.е. премиерът, със собствените си министри. Това все още не е най-лошото. Тревогата идва от репликите и изказванията по време на правителственото заседание, които нееднозначно показват, че в парламента няма да влезе най-доброто, като законодателство. Това го разбира дори премиерът, който се успокоява, че има време в Народното събрание да се изчистят някои неща. Дано това да се случи по най-добрия начин, защото гордостта на президента Росен Плевнелиев от първата година на неговото управление ще бъде помрачена. Все пак по тези закони се проведоха две заседания на Консултативния съвет за национална сигурност под негово ръководство. А и самият Плевнелиев е със свръхочаквания. Само преди няколко дни той побърза да обяви резултата: „Това ще бъде историческо постижение не за последните 20, а за последните 70 години, но и добавям годините на комунизъм в България, в които службите са работили на тъмно без правила и без обществен и парламентарен контрол.”

Засега с историческото постижение не е съвсем съгласен финансовият министър. От стенограмата на въпросното правителствено заседание личи, че Симеон Дянков скача срещу социалния статут на служителите в спецслужбите. Това си е негова постоянна позиция, според която не може да има по-значима и по-добре платена работа в друга администрация, освен в Министерството на финансите. Дори нарича заложените в проектите преференции незаслужени, от тоталитарно време и заявява, че сега е моментът да бъдат премахнати. Стига се до там Бойко Борисов да уточнява на министрите какво в същност иска да каже Симеон Дянков и че неговите думи не се отнасят за офицерите и държавните служители, а за счетоводителката или за водопроводчика например.

Големият проблем – каква държавна служба се носи в спецслужбите, остава нерешен. По отношение на държавната служба, за съжаление, казва заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, на този етап трудно можем да направим някакви промени в законите. Той смята, че наистина трябва да се уеднакви статутът на държавните служители в различните разузнавателни служби и в МВР, защото военното разузнаване и НСО, както беше решено предварително, ще продължат да се подчиняват на Закона за отбраната и въоръжените сили. Там ще има генерали, офицери и сержанти. Дали в НСО това трябваше да остане така или не, е отделна тема, но общо взето цялата работна група работеше на тези основи, потвърждава Веселин Вучков.

На този етап се потвърдиха опасенията, че тези четири закона няма да доведат до радикална реформа в системата за национална сигурност. Вече проличават и направените компромиси. Става ясно още, че работната група е писала текстовете по предварително зададени рамки. Спомняме си, че заради по-радикалния вариант бе освободен предишният секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет генерал Румен Миланов. Ако търсим генерална промяна, тя е в подялбата на службите. Президентът си запазва НСО. Премиерът си взема цялото разузнаването – външното и военното. Независимо че второто остава на пряко подчинение на министъра на отбраната. За съжаление обаче остава разделението между служителите. Според основния закон всички трябва да защитават системата за национална сигурност, но социалният им статут ще бъде различен. За едни например ще има изискване за възраст при пенсиониране, а за други само осигурителен стаж.

Кой е прав Симеон Дянков или Бойко Борисов, който носи отговорност като вносител на проектите? Като че ли този път финансовият министър разсъждава много по-далновидно и прагматично. В основния закон, казва той, не се предвижда създаване на Единен класификатор на длъжностите, което прави много по-трудно преминаването от една към друга длъжност. Няма единни правила за придобиване на права за пенсия за осигурителен стаж и възраст, както има в цялата останала държавна администрация. Според него е редно да се въведе единен статут за всички служители в структурите на националната сигурност от гледна точка на човешките ресурси. Но не е станало. Въпреки че тази идея се защитаваше по време на обсъжданията. Защо? Може би отговорът е в думите на заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков: „…все пак смятам, че не би трябвало сега да приемаме законите на вносител, защото след това отново работната група ще се сблъска с непреодолими последици.”

Повече от сигурно е, че депутатите няма да посмеят да променят нещо в проектите извън рамките, които е определил Бойко Борисов. Задачата остава приемане на пакета от закони в сферата на националната сигурност, за да има време до изборите и за съответните назначения. Ясно е, че няма измъкване от компромисите.