Прочетен: 743 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2012 14:25
Как живее българският народ, какви са доходите на обикновените хора, колко са пенсиите, как решавате въпроса с безработицата? С тези въпроси президентът на САЩ Барак Обама посрещнал в Овалния си кабинет нашия премиер и придружаващите го министри.Не се стряскайте, не го пише никъде, защото не се е случило.И добре, че не стана, защото едва ли отговорите на Бойко Борисов щяха да бъдат толкова прекрасни, за да бъде наречен от Обама „ефективен световен лидер”.
А и едва ли САЩ се интересуват от тази тема. За тях и за техния президент е важно друго. Като че ли колкото и да ни хвалят, че сме „изключителен партньор и съюзник на американското правителство” по много стара и никога непроменяща се рецепта президентите зад Океана ни търсят най-вече заради собствения си интерес.
Ласкателствата на Вашингтон към България бяха преди всичко, а може би и само, в международен план. Обама благодари „за силното партньорство на България в НАТО и за силната подкрепа в Афганистан”. Може би заради ограниченото време не е имал възможност да попита какво е реалното състояние на Българската армия, какъв е военният бюджет, колко от него отива за модернизация и за заплати на тези, които служат днес в Кабул и Кандахар и събират похвалите на американските си началници и колеги. Добре, че не е питал. В противен случай трябваше да научи, че управляващите не изпълняват собствените си решения и продължават да държат бюджета за отбрана под 1,5 на сто от БВП.
Докато премиерът ни, според оценката на Обама, е световен лидер, то България се очертава като лидер на Балканите. Защо ли Вашингтон ни качва на този пиедестал? Защото, както казва американският президент „Надяваме се с български усилия борбата за интегриране на тази част от света да продължи.” Защо само с български усилия? Или САЩ имат интереси в други райони и оставят Балканите сами да се оправят. Доста сериозна задача ни поставят. Ако сме се ангажирали с нея, някои наши съседи едва ли ще ни кажат „Ашколсун!”
Има и нещо вътрешно, така да се каже. Поне за това, че летище „Сарафово”, където стана трагичният терористичен атентат, е на българска територия. Оказа се, че сме свършили много работа при разследването, заради което американска похвала имат и специалистите. Разбира се, че не е останало време да се обсъди в резултат на коя политика се стигна до атентата. На българската, на американската, на израелската или на някоя друга? Защото в края на краищата в днешния свят всичко хубаво или лошо тръгва от политиката, включително и на световните лидери. И когато се срещнат те са длъжни да говорят по този въпрос. А може и да са говорили, но правителственият пресцентър, чиято информация е най-обективна, мълчи за това.
Опасно е, когато противникът те хвали. Това е проверена истина. В случая обаче имаме приятел. Какво да очакваме? След подобна увертюра приятелят или ти помага, или иска нещо от теб. Дали и срещата на Бойко Борисов във Вашингтон е подобна увертюра и към какво музикално-сценично произведение е тя? И дали не е встъпителен обзор към цялата опера, в която се пее за Афганистан и Балканите? Все пак Обама започва втори мандат, а на Бойко Борисов това му предстои. Какво обаче ще се случи на българите от тази среща? Отговорът се отлага за по-късно.
НА УЛИЦАТА ... И ДА ПЛЮЕМ ... , И ДА ПЦУ...
Пременил се Илия....