С промяната на режима за пенсиониране на военнослужещите управляващите пропуснаха възможността да вземат едно социално решение, което поне малко щеше да омекоти непопулярните мерки от тяхна страна спрямо хората в отбраната. Ако не друго, то щеше да покаже, че гледат и по-далеч от изтичащия им мандат през това лято. Факт е, че четвърта година те не изпълняват Закона за отбраната и Въоръжените сили. Едно от първите решения на кабинета „Борисов” трябваше да бъде „внасяне в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който да се създаде военен пенсионен фонд за изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите.”
Регламентираният срок за внасяне на това решение в парламента изтече в средата на август 2009 г. Да припомним, че правителството на ГЕРБ бе избрано от Народното събрание на 27 юли 2009 г.
Предложението трябваше да бъде на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на труда и социалната политика. Нито Николай Младенов, нито Аню Ангелов, нито Тотю Младенов, нито Бойко Борисов си изпълниха задължението. Още едно доказателство, че социалното не е добре прието в политиката на ГЕРБ.
В началото, макар и със сериозно закъснение, имаше някакъв оптимизъм.
На 28 май 2010 г. в отговор на въпрос на депутата Ангел Найденов, военният министър Ангелов заяви: „Трябва да ви информирам, че във връзка с едно задължение в ЗОВС, е сформирана група от Министерството на труда и социалната политика за създаване на военен пенсионен фонд. С него ще се цели да се създаде втори стълб и да се подпомогне пенсионното осигуряване на военнослужещите.”
Минаха години. Управляващите промениха пенсионния режим, ощетявайки военнослужещите, т.е. вдигнаха с две години необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. От 1 януари т.г. въведоха друга, много по-съществена поправка в Кодекса за социално осигуряване - освен 27 години осигурителен стаж и възраст за пенсиониране.
Оптимизмът лека полека се изпари.
Впрочем по този въпрос спря да се говори. Скоро стана съвсем ясно, че в краткосрочен план няма никакви изгледи да има военен пенсионен фонд. Самият Аню Ангелов призна в писмен отговор на депутата Венцислав Лаков, че това ще натовари бюджета, т.е. пари за достоен живот на военните след уволнението няма. Това, казва министърът, би довело до значително допълнително натоварване на бюджета за отбрана, ако осигурителната вноска е изцяло за сметка на осигурителя. Ако осигурителната вноска е за сметка на военнослужещия, това ще намали брутното му месечно възнаграждение и впоследствие ще се обложи с данък по Закона за облагане доходите на физическите лица, уточнява другия вариант министърът. И в този случай, посочва той, ще се наложи необходимост от компенсиране на намалението в размера на брутното месечно възнаграждение, което ще изисква допълнителни средства по бюджета на Министерството на отбраната. И заключава:„За съжаление в средносрочен план няма възможност за отпускане на тези допълнителни финансови средства за създаване на специализиран военен пенсионен фонд.”
Очевидно е, че това правителство и неговите хора в парламента няма да изпълнят Закона за отбраната и Въоръжените сили в частта му за създаването на военния пенсионен фонд. Няма и кой да им потърси отговорност.
В този случай може да се твърди, че властта се отнася с лека ръка към изпълнението на закона. Ако все пак държат на коректността управляващите имат поне две решение. Едното – да променят закона, като отложат влизането в сила на текста и второто – да отменят тази разпоредба. Разполагат с достатъчно гласове в парламента, за да сторят това. Макар че подобен ход ще даде отрицателен знак за ангажиментите на държавата към хората в отбраната.
Дори и да бъде учреден фондът, той ще има ефект след 15-20 години, каза преди година министърът на отбраната. Така е, но съвсем не бива да се изключва положителното му влияние върху атрактивността на военната служба и осигуряване на по-високо качество, особено на офицерския и сержантския състав. Все пак Аню Ангелов не смее да внесе предложение за отмяна на този текст. Ние не сме се отказали, посочи той тогава, но не виждам възможност това да стане до края на този мандат. Така че неизпълнението на закона ще бъде факт още дълго време. Парламентарният контрол върху действията на правителството за изпълнение на законите се оказва безсилен. Нещо повече – той го няма.
Вместо заключение ще припомня едно старо съобщение в медиите. Става въпрос за американски военен пенсионен фонд. Компанията поискала да вложи 7 млрд. долара в строежа на втора атомна и да закупи 25-процентен дял от бъдещата Проектна компания „Белене“. Някой питаше „Кога ще ги стигнем американците?” Няма нужда да си задаваме въпроса „Къде сме ние?”. Нашите военни дори не могат да вземат пълния размер на пенсията след уволнението, което в последно време е често явление.
Учредяването на военен пенсионен фонд обаче е повече от наложително. Особено днес, когато социалният статут на военнослужещите става все по-непривлекателен, офицери, сержанти и войници напускат армията и въпреки конкурсите вакантните длъжности остават празни. За съжаление обаче ефектът от създаването на този фонд ще се усети в годините напред, което няма да бъде плюс за днешните управляващи. Това обяснява много неща. Включително и неизпълнението на закона.
