Точно доставката на изтребители за Българската армия не е работа на служебното правителство. Някой се опита да вкара тази тема в дневния ред преди парламентарните избори, използвайки тържествата на 6 май.

Ако въпросът беше толкова належащ, а процедурата – в напреднала фаза, защо президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Пленлевиев дори не го спомена в словото си на военния парад, а “хвърли бомбата” в отговор на гонещите го по площада журналисти. Нямаше как на следващия ден премиерът Марин Райков да не се включи в това говорене, макар че му е ясно докъде стигат възможностите на неговото правителство.

“Бомбата”, която хвърли президентът, е, че предварителната фаза по обновяването на бойния ни авиационен парк е към края си и до три месеца нещата ще бъдат съвсем изчистени. Дори определи бройката на самолетите – 9-10. Разчетите на военните, съобразени с парите, които биха дали политиците, бяха малко по-различни. Държавният глава отпуска още един самолет, което не е чак толкова лошо, ако не е казано заради самия отговор.

Има една вероятност прогнозата на върховния главнокомандващ да се сбъдне. Бойко Борисов отново трябва да състави правителство, Аню Ангелов да е министър на отбраната и нещата да продължат от 1 март насам с чувството, че нищо не е станало през последните два месеца. И това, едва ли ще се случи, защото, който и да е на власт няма веднага да се захване с тази сделка. Още повече, че според Закона за отбраната и Въоръжените сили, решението ще бъде резултат от гласуване в парламента, който днес го няма и не е сигурно кой и как ще бъде представен в него след 12 май.

Амбицията на служебното правителство да се включи в иначе забравения от години процес на модернизиране на бойните ни възможности заслужава аплодисменти. Само че изявленията на неговите представители трябва да бъдат по-точни. Какво означават думите на финансовия министър Калин Христов: „До края на месеца ще се дефинират условията, на които трябва да отговарят самолетите, предназначени за Българската армия, след това ще започне процедурата за подаване на юридически необвързващи оферти от производителите.” Излиза, че това, което правиха досега военните експерти не удовлетворява. Нали точно те дефинираха тези условия, на които трябва да отговарят самолетите.

Аню Ангелов, вече като министър на отбраната в оставка, заяви: “Военната експертиза свърши блестящо работата си, проведохме и последните консултации и преговори за трите варианта, които бяха избрани като най- перспективни и възможни. Те имат своето крайно решение и то ще бъде предоставено на новото правителство, за да се реши този проблем, който е бил замитан под масата в продължение на много, много години.” Неговите думи бяха предхождани от уговорката, че това не е работа на служебното правителство.

Необяснимо е как така премиерът Райков реши, че през следващите три месеца ще поиска оферти от производители. (В интерес на истината направи забележката, че те няма да бъдат правно ангажирани.) Още по необяснимо е продължението на неговата теза: „Това е една много добра първа стъпка, която ще ни позволи постепенно да анализираме възможностите през годините, които ще имаме във финансово отношение, да видим как да заложим и какви средства в бъдеще”. Така служебният премиер хвърли в шок всички, които от години следят процеса. Разбираме, че първата стъпка предстои, макар че поне три правителства се занимават с проучването на пазара и условията, на които трябва да отговарят новите изтребители. Второ – служебното правителство ще подреди плащанията в годините?

Въпросителните могат да бъдат повече и след думите на Марин Райков, че решението се финализира в Министерския съвет. Законът казва друго и без решение на Народното събрание има само един начин да се снабдим с тези 8, 9 или 10, в зависимост от желанията на отделните представители на властта, самолета. Той е някой да ни направи подарък. В днешно време обаче това не се случва. Тези години останаха далеч назад.

След подсещащите въпроси на журналистите Марин Райков все пак призна, че се изпълнява визията на предишното правителство. Остава обаче съмнението, че за кой ли път се тръгва от началото. Не бива да забравяме, че в Министерството на отбраната има 15 предложения от 9 държави, между които Германия, САЩ, Италия, Швеция, Израел и Португалия.

Досегашната ориентация бе за сума в рамките на 400 млн. долара за 8 самолета. По време на изтеклия период на информационно проучване се разбра, че единствено Сааб предлага нови самолети. Шведската компания е готова да ни продаде от своите „Грипен”-и. Коментарите за самолети втора ръка се въртят около американските Ф-16 и европейските „Еврофайтър”.

Според специалисти от ВВС в ценовите предложения на “Грипен” и “Еврофайтър” са включени основно самолети без въоръжение, с минимално наземно оборудване. Пакетът на Ф-16 МЛУ освен девет самолета с напълно отремонтирани двигатели съдържал и всичко необходимо за използване на машините: последно поколение въоръжение “въздух-въздух” и “въздух-повърхност”, контейнери и нашлемни системи за целеуказване, системи за обмен на видеоинформация в реално време, тренажори за летците и инженерите, системи за планиране и разбор на полетите, модерно оборудване за обслужване и ремонт, резервни двигатели и обучение. Цената на този пакет била чувствително по-ниска от другите предложения.

Засега като че ли везните клонят към към португалските Ф-16 МЛУ. Те били с ресурс от 8000 часа без ограничения по години, а до момента са налетели 3500 часа. Това означавало, че можем да ги ползваме поне 25 г.

Всички тези разсъждения обаче са за новите управляващи. Опитът преди изборите приказките за изтребителите, колкото и шумни да са, да заглушат темата за подслушването не е много удачен. Още повече, че новите самолети не са в приоритетите на служебното правителство. Включително и на министъра на отбраната Тодор Тагарев, който е наясно как стоят нещата и не случайно не се включва в това говорене.