-         Академик Кендеров, днешните талантливи български ученици с международни успехи в математиката и други науки ще управляват  ли държавата след години?

-         Не съм сигурен, че точно тези млади хора, които се проявяват много добре, като способни да усвояват науките и имат върхови постижения по математика, информатика, физика и химия, ще водят нашето общество. Те са по-скоро хората, които ще създават тъканта на нашето общество, в смисъл на производство, на равнище, на експертност. Без това в същност няма суверенитет. Ако в една държава няма хора, които да знаят какво става по света, какви са развитията, тя не е самостоятелна. За всяко нещо трябва да пита някой друг. Точно тук е ролята на науката и много малко хора разбират това.

-         Все пак може да има учени лидери в обществото?

-         Разбира се, от учените може да има хора с обществени качества, които да бъдат и политически ръководители. Тогава това е цяло щастие. Те имат необходимата подготовка, като учени и изследователи. Владеят изследователския подход, т.е. могат да анализират един проблем и да намерят адекватни към ситуацията решения. Какви хора ще управляват България, какви ще бъдат в елита, е много трудно да се каже сега. Едно нещо обаче е сигурно. Ако ние издигаме равнището на образованието, какъвто и да ни е елитът, той ще бъде над равнището, което образованието ни е дало.

-         Смятате, че качеството на обществото ни зависи пряко от образованието?

-         Трябва да разберем, че за равнището на едно общество и наредбата на една държава между другите държави и заемането на по-предна позиция в тази наредба има само един инструмент, включително и специално за България. Ние нямаме кой знае какви полезни изкопаеми. Имаме хората. Следователно трябва да инвестираме в образованието. Ключовият проблем на българското общество е образованието.

-         А какво е нивото на образованието ни?

-         Много отстъпихме. През 1993 г. при едно изследване на PISA (Б.р. - Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1990-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици.) бяхме на четвърто място по науките. Сега сме на 43-то. Защо така?

-         Ние ли отстъпихме или другите ни изпревариха?

-         Остъпихме много жестоко с постоянни и неумели реформи. Те бяха направени от хора, които са политици, но не са учени. Прекопирахме чужди модели, които работят добре в други държави, но те не могат да работят в нашата държава. Ние си имаме специфика и слава богу, че я имаме. Тази специфика трябваше да бъде отразена. Българинът е готов да помага за образованието на децата си. Мило и драго дава. Когато някое от децата показва, че ще върви в науката добре, всички се втурват да му помагат. Цялото село. Марин Дринов е пример за това. Т.е. българинът има пиетет към образованието и към науката. Това трябва да го върнем, ако искаме България пак да тръгне напред и нагоре. Без това не може да стане. Икономиката, индустрията са все важни неща, но те не могат да стъпят на доктрината за евтината работна ръка. България вече е в ЕС. В Африка винаги ще има държави с евтина работна ръка. С евтина работна ръка скъпи продукти не се произвеждат, а те дават печалба. Тогава ще се оправи икономиката ни, т.е. отново стигаме до образованието и науката. Защото равнището на образованието се определя от науката.

-         Кой се грижи за талантите в науката у нас? Къде е държавата?

-         Няма да твърдя, че държавата е безучастна. Министерството на образованието и науката има добре структурирана система от състезания, в които децата могат да изявят таланта си. Това се допълва много удачно с дейности на обществени организации, като Съюза на математиците в България, фондация „Св.св. Кирил и Методий”, фондация „Еврика”, Американската фондация за България, фондация „Америка за България”. Разбира се и БАН, защото дума не може да става, че можем да печелим медали на международни състезания, ако нямаме високо научно равнище в областта на математиката и информатиката. Вижда се, че всички тези организации в България могат да действат заедно и да постигат добри резултати. Това трябва да се вземе за пример и да си дадем сметка, че от тук нататък и други неща можем да правим заедно. И можем да ги правим по-добре, отколкото сега се правят. Там да насочим усилията си.

-         Какви са плановете Ви от тук нататък?

-         Аз съм пенсионер. Имам планове за писане на книги и статии, т.е. науката си върви. Искам да разнообразя дейността на Съюза на математиците в България. Това е една организация със 110-годишна история. Може да допринесе много за развитието на българското общество. В нея има много голям потенциал.