Пускаме влака-стрела от Пловдив до Свиленград, за да избегнем европейските санкции. Приземяване изтребителите и разчитаме турските F-16 да ни пазят небето. Това е един от възможните сценарии, ако ветото на президента върху актуализацията на бюджета успее.

Познатото през последните две десетилетия надцакване между президент и министър на отбраната продължава на висока скорост. По принцип тези отношения почти винаги са напрегнати. Независимо, че държавният глава е и върховен главнокомандващ Въоръжените сили, което внася парадоксалност в този извод, но практиката е такава. И то независимо дали президент и военен министър са излъчени от една и съща политическа сила.

Георги Първанов и Аню Ангелов изповядваха различни виждания за развитието на армията. Искрите между тях не бяха скрити. Включително и по кадровите назначения. Спомнете си сагата по назначаването на директор на служба „Военна информация”, т.е. на военното разузнаване. Макар че Росен Плевнелиев бе номиниран за президент от ГЕРБ, той промени първоначалната си позиция и на Съвет по отбрана през декември м. г. изрази тревога от напрежението в армията в резултат на промените в Кодекса за социално осигуряване и въвеждането на изискване за определена възраст при придобиване право за пенсиониране на военнослужещите. Така ядоса тогавашния министър на отбраната Аню Ангелов. За съжаление преди по-малко от месец Росен Плевнелиев подсказа, че отново променя мнението си.

С ветото върху актуализацията на държавния бюджет президентът намери цаката и на Ангел Найденов. Новият министър на отбраната тръгна с намерения за силна социална политика и бързи мерки за излизане на бойната техника, особено на авиационната, от критичното състояние. Росен Плевнелиев обаче веднага огласи едни суми, които трябваше да покажат, че трябват много пари. Например, че връщането на стария режим за пенсиониране на военнослужещите ще струва 30 млн. лв. на година. Оказа се, че в най-тежкия случай, цената на възстановяването на социалната справедливост в армията ще бъде не повече от 5-6 милиона. Същата тактика държавният глава използва и в коментара си за сформирането на батальон във Враца на мястото на закритото от ГЕРБ поделение. Сметките му бяха за 13 милиона годишно. Експертите от МО се спряха на 4.8 млн.лв.

Ангел Найденов не прие счетоводителския подход на Росен Плевнелиев. Все пак става дума за национална сигурност и за хора, без които тя е немислима. Тържеството за закриването на националните чествания на 100-годишнината от Балканските войни в края на юли ги събра във Военна академия, след което излезе информация, че двамата са се разбрали. Не се разбра за колко време, но явно е било до 7 август, когато президентът върна актуализацията на бюджета. Защо?

Ако Министерството на отбраната не получи допълнителни средства от бюджета, перспективите съвсем не са розови. Впрочем, това бе аргументирано много пъти и едва ли върховният главнокомандващ не го знае. Обяснението може да има единствено в твърдението, че въпросното вето е политически акт. При положение, че издържи в парламента и не се съберат необходимите 121 депутатски гласа, Военномедицинска академия ще продължи да трупа задължения. Своеобразният кумулативен ефект на задлъжнялост не би трябвало да бъде грижа единствено на военните. Те са само 18 процента от нейния контингент, а дълговете надхвърлят 91 млн.лв. Успехът на ветото ще има своето негативно отражение върху цялото ни здравеопазване.

Неактуализирането на бюджета може да принуди Ангел Найденов да издаде заповед за продължително приземяване на изтребителите от ВВС. Това ще бъде скандално, особено във връзка с факта, че бойната ни авиация изпълнява съюзнически ангажименти по охраната на въздушното пространство. На първо време са необходими 30 млн. лв. Те ще решат, макар и минимално, адаптирането на определени системи на самолетите МиГ-29 във връзка с пускането на скоростния влак Пловдив-Свиленград. Честотите, в които работят изтребителите ни, попадат в съгласуван след 2008 г. между България и Европейската комисия диапазон, който за да бъде освободен и да бъдат модернизирани тези системи, са необходими 150 млн. лв.

Скоростната железопътна линия чака акт 16 от 1 септември. Това ще се случи много трудно при положение, че парламентът ще заседава на 30 август по ветото. Рискът от тази ситуация е да бъде открита наказателна процедура срещу България, изразяваща се в изискването за възстановяване на вече усвоени средства по Програма „ИСПА” в размер на 71-72 млн. евро. Може, казва министър Найденов, да има искане да се възстановят средства от съфинансиране по проекта от Европейската инвестиционна банка в размер на вече усвоените 130 млн. евро.

Очевидно е, че влакът-стрела трябва да почака. Ако бъде пуснат, без бюджетът да даде 30 милиона за модернизиране авиониката на изтребителите, оставаме без бойна авиация. Тогава министърът на отбраната ще трябва да издаде заповедта, за която стана дума. Опцията е турските F-16 да изпълняват мисията на българските самолети, включително охрана на въздушния ни суверенитет. Дотам, разбира се, едва ли ще се стигне. По-скоро ръководството на Министерството на отбраната ще бъде принудено да реже от други пера в бюджета. Така социалната политика на Ангел Найденов и намеренията му да вдигне стоящите от години на земята вертолети във въздуха ще останат само на думи. Ще има такива, които ще аплодират подобно развитие на нещата. След време ще си прехвърлят един друг вината, каквото наблюдаваме днес между главнодействащите лица в МО и армията от времената около 2000-а година.

Засега Плевнелиев намери цаката на Ангел Найденов. Въпросът е в гласовете на депутатите. Другият ход е болезнен. Той ще бъде на гърба на военнослужещите, което по принцип е трайна тенденция през последните години. Дали обаче е здравословно за националната ни сигурност? Би трябвало върховният главнокомандващ на всяка държава да е най-наясно с отговора на този въпрос.