Президентът Росен Плевнелиев и председателят на Комисията по отбрана в парламента Янко Янков влязоха в остра полемика и дадоха достатъчно показателен знак, че и в новия политически сезон ще продължи борбата за овладяване на специалните служби.

През лятото темата беше позатихнала заради дискусиите за актуализацията на бюджета. Макар че изборът и бързото освобождаване на председателя на ДАНС Делян Пеевски създаде и продължава да създава много главоболия на управляващите. Стигна се и до прецедента държавният глава да свали доверието си от законно избраното правителство поради една кадрова промяна, колкото и значима да е тя в сферата на сигурността.

Ще продължи ли и занапред „войната” на терена на сигурността между президента, който в случая се явява опозиция и управляващите? При всички случаи подобно противопоставяне е полезно в сферата на дискусиите, но не и като перманентно състояние, което не води до никакъв резултат. Неприемането на т.нар. пакет от четири закона в сектор „Сигурност” в мандата на ГЕРБ, подсказва че Росен Плевнелиев не е бил в пълно съгласие и с предишните управляващи. Още повече, че на този въпрос бяха посветени две заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.

Реакцията на държавния глава е обяснима. По всичко личи, че тя ще бъде по повод на всяко отнето президентско правомощие. Сега проблемът е Националната служба за охрана (НСО). Според Янко Янков тя трябва да бъде там, където са другите спецслужби, т.е. в изпълнителната власт.

Росен Плевнелиев обаче не е на същото мнение. Прессекретариатът на държавния глава дори излъчи становище, макар че председателят на Комисията по отбрана говореше само от свое име. Опитът, който имам с назначаването на председателя на ДАНС се оказа неуспешен и оттук нататък няма да позволя каквото и да било отнемане на правомощия, имащи отношения към назначаването на ръководни длъжности в сектор „Сигурност“, заяви президентът. Сиреч –каквото и да правите, няма да успеете.

Странното е, че в общественото пространство витае разбирането за приемането от това Народно събрание точно на тези четири законопроекта, които увиснаха в законодателния процес поради оставката на Бойко Борисов и разпускането на парламента. Такава позиция защитава и президентът: „Придържам се към конструктивния подход и постигнатия от парламентарно представените партии консенсус по отношение на реформата в сектор „Сигурност“. На заседанието на КСНС през месец април 2012 г., бе постигнато ясно съгласие, че Националната служба за охрана ще продължи да бъде подчинена на държавния глава“. Дали обаче сегашният състав на Консултативния съвет е на същото мнение?

Може би трябва да се провери, особено след онова провалено заседание. Не става дума само за законопроекта за НСО, но и за двете разузнавания и особено за общия, който има амбицията да организира системата за сигурност. Тук излиза още един въпрос. Защо, след като е против отнемане на правомощия, Росен Плевнелиев се отказа от разузнаването и много лесно го „предаде”. Това ли беше цената на привидния консенсус с предишните управляващи? Впрочем всички тези въпроси може да отпаднат, ако в парламента влязат други законопроекти по тази материя, за което говори председателят на Комисията по отбрана.

Недостатъчно перспективен е и възгласът за нова широка експертна дискусия. По тези закони се говори от близо 20 години. НСО и НРС бяха изведени от състава на Въоръжените сили с условието, че така ще бъде, докато се сдобият със свои закони. Ако решим да дискутираме още 3-4 години, както се случи при управлението на ГЕРБ, а и при неговите предшественици, едва ли и при това правителство материята ще бъде уредена. Още повече, че назряват условията за поне още едно сигурно президентско вето. Време е парламентарните комисии да вземат нещата в ръцете си и да приведат законопроектите в полза на сигурността.

Впрочем тук има още няколко въпроса, които налагат подреждане на приоритетите във времето. Правителството на Пламен Орешарски вече обяви подготовката на Стратегически преглед на сигурността и отбраната. МВР е доста напред в разработването на нов закон, който според законодателната програма на Министерския съвет, трябва да бъде гледан от кабинета през септември. Къде в тази ситуация са четирите законопроекта от сектор „Сигурност”? Ще бъдат ли гласувани независимо от заявения преглед? И от закона за МВР? Какво мисли президентът по този далеч по глобален проблем, отколкото на кого ще бъде подчинена НСО?

В едно Росен Плевнелиев е прав. За да е легитимна, реформата в сектор „Сигурност“ трябва да се основава на широк обществено-политически консенсус, казва той. Проблемът е точно в консенсуса. И той се влачи вече 20 години. Засега се решава основно на думи.