Заявлението на президента Росен Плевнелиев след вчерашното заседание на КСНС потвърди опасенията, че той закъсня много със свикването му. Призивът на държавния глава обществото да се обедини, за да подпомогне институциите в борбата с рисковете и заплахите за националната сигурност, идва, когато българите са вече жестоко разделени, а езикът на омразата взема връх и слага кръст на шансовете за диалог. Набелязаните мерки за справяне с бежанската вълна, може да се окажат трудно изпълними поради очевидната ескалация на проблема и сравнително късния зов за помощ към Европа.

Докладите на МВР и ДАНС потвърждават, че националната ни сигурност е подложена на сериозно изпитание и едва ли силовите ведомства и спецслужбите, колкото и добре да са финансирани, за което членовете на КСНС се сетиха след натиска отвън и отвътре, ще се справят сами. В този смисъл, макар и закъсняла, дискусията по време на заседанието и изразената, поне на официално равнище, обща воля, са добър знак. Част от камъните, особено във встъпителното слово на президента бяха хвърлени именно върху службите. Важно е, посочи Росен Плевнелиев, да използваме потенциала на специалните служби по-пълноценно за превантивна работа, за да сме подготвени по-добре за бъдещето. Изминалите месеци, доуточни той позицията си, ни показаха съвсем ясно къде са слабостите в нашата система.

Оказва се обаче, че МВР и ДАНС имат подробни анализи на ситуацията на несигурност на страната. И то с две много важни особености. Първо, те не са от вчера, защото в една или друга степен бяха огласявани на различни форуми през последните месеци. И второ, по безпрецедентен начин оповестиха докладите си в началото на заседанието на КСНС, т.е стигнали са до общото решение, че обществото трябва да знае истината, колкото и тревожна да е тя. Въпреки че обстановката в столицата, в която започна и се проведе заседанието на съвета и която, очевидно ще продължи, не дава надежди за вслушване в анализи и правенe на съответните изводи. Хубавото е, че първите ни държавни мъже се обединиха около становището правото на протест да се изразява в рамките на закона. Прозряха и друга истина, че „ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили”.

Президентът и изпълнителната власт не определиха кой е най-големият риск за националната ни сигурност. Бежанската вълна или обществено-политическата криза? Факт е обаче, че заплахите отвън и отвътре се съюзиха в едно и също време и се превърнаха в сериозен тест за държавата. Ако вярваме на анализа на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, нещата са отишли много далеч. Вече не говорим за управление на кризата, а на негативните й последици. Картинката става още по песимистична поради признанието му, че „не е напълно изградена системата за защита на националната сигурност, което да позволи постигане на по-високо ниво на синергия и използване на максималния капацитет на страната за противодействие на рисковете и заплахите.” Т.е. инициативата на президента Плевнелиев за приемане на пакет от закони за сектор „Сигурност” увисна с оставката на премиера Бойко Борисов и разпускането на предишния състав на парламента, който бе доминиран от ГЕРБ.

На това заседание на КСНС, макар и по-общо, отново бе спомената необходимостта от реализирането на това законодателство. Проектите обаче отлежават и остават съмненията, че критиците им от времето на общественото обсъждане ще се окажат прави.

Най-обезпокоителен е фактът, че заплахите отвън се отразяват по възможно най-негативния начин върху стабилността и спокойствието на страната. В това отношение докладът на председателя на ДАНС Владимир Писанчев е най-конкретен. Той посочва пет непосредствени риска за националната ни сигурност. Първият – нарастващият миграционен натиск е удар върху държавния бюджет. Той може да доведе и до хуманитарна криза. Вторият – повишена степен на терористична заплаха от вероятността с бежанците у нас да влизат представители на екстремистки и престъпни структури. Третият – засилване на социалното напрежение в различни райони на страната и проявите на ксенофобия. Четвъртият – активизиране на криминалния контингент, свързан с нелегален трафик на хора и съпътстващите го престъпления, включително с участието на имигранти. И петият – разпространение на заразни болести, в това число епидемии, с които държавата няма достатъчно възможности да се справи.

В становището на КСНС прави впечатление залагането на етническата и енергийната карта. Тревогата от заплахата за етническия мир у нас е много силно изразена. Изпълнителната власт получи задачата „активно да анализира процесите, свързани с енергийните доставки за страната и да предприеме адекватни действия за недопускане на тяхното нарушаване, да ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки, както и осигуряване на необходимия резерв, който да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза.”

И още една задача получи правителството „Членовете на КСНС препоръчват на министър-председателя на едно от следващите заседания на Европейския съвет да инициира от името на Република България разработването и приемането на обща европейска регулация за по-голяма прозрачност на имуществото и доходите на висшите политици от ЕС и държавите-членки, както и на техните семейства.” На пръв поглед това е далеч от темата на заседанието на КСНС „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България – състояние на средата за сигурност: организационни, функционални и ресурсни способности на държавата за противодействие на актуалните рискове и заплахи. Предприети мерки в съответствие с настъпилите промени в средата за сигурност и тяхното финансово осигуряване.” Щом членовете на съвета са го включили в становището си, би трябвало да има връзка с темата и да знаят за кого става дума.

Тази идея бе лансирана и от лидера на ДПС Лютви Местан миналата седмица покрай скандала с бившия зам.-шеф на партията Христо Бисеров.

Каква е прогнозата? Ясно е, че закъснели мерки трудно постигат 100-процентови резултати. Политическите партии едва ли ще се прегърнат. Омразата ще продължи разяждането на обществото. Бежанската вълна няма да спре. Напротив, ще ескалира, освен от Сирия, но и от Афганистан и други държави. Колкото и да ни се иска, тежката машина на ЕС ще се завърти много трудно, за да получим тези средства, които ще гарантират не само преживяването на бежанците, но и финансовото и социалното спокойствие на държавата и нейното постоянно население. Остава ни подкрепата за институциите, за да могат да си вършат работата по най-добрия начин. Макар че точно те са на мушката на недоволните. Опираме до темата за обединителя. И спираме до тук.