Прокламираното от президента Росен Плевнелиев като успех последно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност започва да се пропуква. Поне с първата си точка от консенсусно, според държавния глава и не само според него, приетото становище. Наред с другото документът препоръчва на законодателната и изпълнителната власт да осигури във финансово отношение отделните звена на системата за национална сигурност. Задачата, която поставиха политиците е изграждане на „способности, адекватни на рисковете и заплахите пред страната”.

Държавният бюджет за следващата година е приет. Рисковете и заплахите пред страната, за която говори Консултативният съвет за национална сигурност, обаче остават. Нито кризата с бежанската вълна е преодоляна, нито опасността от терористични актове, опитите за застрашаване на етническия мир, насаждането на ксенофобия, омраза и разделение на обществото са за подценяване. В същото време специалните служби ще разполагат с бюджет под допустимия. Ще разузнават и охраняват донякъде, т.е. несъвсем!

На пръв поглед може да се каже, че специалните служби са едни от малкото, към които бюджетът за 2014 г. е благосклонен. При второто гласуване депутатите вдигнаха разходите на Националната разузнавателна служба (НРС) с един милион, а на Националната служба за охрана (НСО)  - с два милиона. Едва ли обаче тези средства ще направят разузнаването, например, 100-процентово! Както казва председателят на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков, бюджетът на НРС е унизително нисък. Бих добавил – опасен.

Заплахата пред разузнаването се нарича съкращения. Според директора на НРС бригаден генерал Драгомир Димитров особена загриженост буди указание на Министерството на финансите за намаляване на персонала с 10 на сто от 1 януари 2014 г. Става дума за допълнителна финансова тежест върху бюджета от 3, 170 800 млн. лв., заради изплащането на задължителните обезщетения, включително и неспазване на шестмесечния срок за предизвестие. При второто четене тази заплаха за разузнаването беше „намалена” с един милион. Другите два? Както казват някои, дано не се налага.

Още при обсъждането в Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения ръководството на НРС бе категорично, че с предлагания бюджет на службата ще бъдат осигурени само заплатите, задължителните осигуровки, част от полагащите се по закон обезщетения на освободени военнослужещи и в недостатъчен размер капиталовите разходи. И още една много по-мрачна прогноза: „НРС ще бъде принудена да замрази първоначално частично, а след април, цялостно оперативно-разузнавателната си дейност и ще бъде поставена в невъзможност да изпълнява задълженията си по линия на НАТО и ЕС”. Нали не си мислите, че от следващата пролет необходимостта от разузнаване ще отпадане?

Същата заплаха виси и над НСО. Макар че службата получи още 2 милиона. Според директора й бригаден генерал Тодор Коджейков трябваха още 4, 270 млн.лв. Това, заяви той на същото заседание, предполага съкращаване на персонала с около 140 служители, включително и с оперативни функции. При положение, че НСО е недоокомплектована! И тук финансовата прогноза е обезпокояваща. Тя е за около 3 милиона дължими обезщетения. Алтернативата на недостатъчния бюджет е намаляване основните функции на службата, според нейното ръководство.   

Не е розово положението и в ДАНС. Бюджетът на агенцията е увеличен в сравнение с предишния, но единствено заради присъединяването на бившата ГДБОП. Според председателя на ДАНС Владимир Писанчев обаче, ако се приложи рестриктивната мярка, предвидена в закона, бюджетът на агенцията ще бъде намален с 5, 612 млн.лв., което би могло да доведе до реална предпоставка за натрупване на просрочени задължения в особено големи размери.

Без претенции са само новите две служби. Те просто не знаят какво ги очаква. Бюджетите на Държавна агенция „Технически операции” и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства са изчислени единствено на базата на прогнозни стойности.

Надеждата остава в апела на Младен Червеняков в рамките на календарната година да се намерят средства, за да могат службите да изпълняват задълженията си. Такъв беше призивът и на последния Консултативния съвет за национална сигурност. Засега чуваемостта е наполовина. Лошото е, когато рисковете и заплахите растат обратно пропорционално на възможностите и способностите на специалните ни служби.