Постинг
02.02.2014 19:43 -
Вотът - на неточен адрес
Ако парламентарният правилник позволяваше, вотът на недоверие за бежанската криза и сектор „Сигурност“ трябваше да се простре поне няколко години назад.
Не парламентарен вот или безкрайни протести, а единствено полицията, може да свали правителството. Разбира се, ако направи сериозен гаф или се поддаде на провокация. От последните дни на май м.г. насам това не се е случило, въпреки опитите, в интерес на истината единични, на отделни „стратези“, които по правило стоят далеч от „фронтовата линия“. Не успяха да вкарат полицаите и в последния капан, който се опита да направи почти тридневната окупация на Софийския университет. Влизането на органите на реда в автономната академична територия щеше да бъде болезнен удар срещу управляващите и в частност по вътрешния министър. Ако това е било заложено в стратегията, то се провали. Последва обаче друг план. В средата на февруари ще има вот на недоверие на кабинета „Орешарски“ по политиката за сигурност. Навярно този ход няма нищо общо с другия, който целеше вкарването на полицията в капан. Или и двата работят заедно! Ако парламентарният правилник позволяваше, вотът на недоверие за бежанската криза и сектор „Сигурност“ трябваше да се простре поне няколко години назад. И не само върху изпълнителната власт. Защо не и върху държавния глава или върху съдебната система! Т.е. обмисленият вот е с неточен адрес. Разбира се, това не може да стане и дебатът ще се завърти пак около министрите. И то около един. Не става въпрос кой е той и дали си върши работата. По-скоро депутатите трябва да се питат имаме ли система за национална сигурност или не. И да не готвят мотиви за вота, а да вземат мерки, за да не се налага да има такъв. Защото точно от тази сфера на нашия живот партийни дивиденти не бива да се вадят. Което, за голям осъжаление, се случва. При положение, че най-голямата опозиционна парламентарна сила действително внесе вот на недоверие на правителството по споменатата тема, тя рискува да й се каже какво е пропуснала да направи, докато управляваше. И какво е направила в разрез със закона или най-малкото с морала. Ако не беше решила, че с написването и приемането на Стратегия за национална сигурност, работата е свършена, днес нямаше да си играем на поправки на закони или писане на нови. Защото след този документ трябваше да последват закони. Нямаше ги до април м.г. Няма ги и сега. За сметка на това се питаме кой кого и как подслушва. Или все още не знаем къде да бъде тази или онази спецслужба. Президентът смята, че най-належащата тема за заседание на Консултативния съвет за национална сигурност е харченето на евросредствата. Излъчилата го партия обаче е на друго мнение и подхвърля тема, която, ако погледнем сериозно, си е точно за този съвет. Впрочем това бе потвърдено и от вицепрезидента. Не олеква ли още от сега този вот? През пролетта на миналата година тогавашното правителство само реши, че няма доверие и слезе от политическата сцена. Така остави сектор „Сигурност” без очакваните от две десетилетия закони. А проектите бяха на прага на приемането от парламента. Ако този вот все пак мине, днешната опозиция, която допреди по-малко от година управляваше, за втори път ще сложи бариера пред споменатите закони. А има поле за друг, много по-продуктивен дебат. Върху неосъществените проекти, които от месеци стоят незабелязани от парламентарния дневен ред. „Стратезите”, разбира се, са начертали своите ходове. Предстоящият вот, ако темата му не бъде сменена междувременно, което не е далеч от практиката, има много по-важна цел от стабилизираенто на националната сигурност. Сигурно си мислите, че това е падането на правителството. Да, това е смисълът на едно подобно действие. Само че от началото на годината политическите сили мислят за друго и то се нарича евроизбори. Всичко е подчинено на тях. От участието или не в заседанията на Народното събрание до вътрешно партийните борби или показването на мускули пред опонентите. И като че ли не толкова за самите избори, а какво ще се случи с политическото статукво след тях. Това постоянно надникване във времето след 4-5 месеца изнервя и то много. Води не само до нелепи изказвания, но и до неадекватно политическо поведение. Като че ли в тези месеци „стратезите” трябва да отстъпят на практиците. На онези, които през последните месец два не дадоха шанс на разрастването на бежанската криза. И на тези, които не позволиха полицията да влезе в капаните. Не само да отстъпят, но и да им помогнат. С работа в парламентарните комисии и гласуване на конкретни закони. А не да си играят на вотове. Първият, по-истинският вот наближава. Той ще бъде през май. За следващия се загрижи президентът. Предложи ни референдум за задължително гласуване. И това е стратегия.
Не парламентарен вот или безкрайни протести, а единствено полицията, може да свали правителството. Разбира се, ако направи сериозен гаф или се поддаде на провокация. От последните дни на май м.г. насам това не се е случило, въпреки опитите, в интерес на истината единични, на отделни „стратези“, които по правило стоят далеч от „фронтовата линия“. Не успяха да вкарат полицаите и в последния капан, който се опита да направи почти тридневната окупация на Софийския университет. Влизането на органите на реда в автономната академична територия щеше да бъде болезнен удар срещу управляващите и в частност по вътрешния министър. Ако това е било заложено в стратегията, то се провали. Последва обаче друг план. В средата на февруари ще има вот на недоверие на кабинета „Орешарски“ по политиката за сигурност. Навярно този ход няма нищо общо с другия, който целеше вкарването на полицията в капан. Или и двата работят заедно! Ако парламентарният правилник позволяваше, вотът на недоверие за бежанската криза и сектор „Сигурност“ трябваше да се простре поне няколко години назад. И не само върху изпълнителната власт. Защо не и върху държавния глава или върху съдебната система! Т.е. обмисленият вот е с неточен адрес. Разбира се, това не може да стане и дебатът ще се завърти пак около министрите. И то около един. Не става въпрос кой е той и дали си върши работата. По-скоро депутатите трябва да се питат имаме ли система за национална сигурност или не. И да не готвят мотиви за вота, а да вземат мерки, за да не се налага да има такъв. Защото точно от тази сфера на нашия живот партийни дивиденти не бива да се вадят. Което, за голям осъжаление, се случва. При положение, че най-голямата опозиционна парламентарна сила действително внесе вот на недоверие на правителството по споменатата тема, тя рискува да й се каже какво е пропуснала да направи, докато управляваше. И какво е направила в разрез със закона или най-малкото с морала. Ако не беше решила, че с написването и приемането на Стратегия за национална сигурност, работата е свършена, днес нямаше да си играем на поправки на закони или писане на нови. Защото след този документ трябваше да последват закони. Нямаше ги до април м.г. Няма ги и сега. За сметка на това се питаме кой кого и как подслушва. Или все още не знаем къде да бъде тази или онази спецслужба. Президентът смята, че най-належащата тема за заседание на Консултативния съвет за национална сигурност е харченето на евросредствата. Излъчилата го партия обаче е на друго мнение и подхвърля тема, която, ако погледнем сериозно, си е точно за този съвет. Впрочем това бе потвърдено и от вицепрезидента. Не олеква ли още от сега този вот? През пролетта на миналата година тогавашното правителство само реши, че няма доверие и слезе от политическата сцена. Така остави сектор „Сигурност” без очакваните от две десетилетия закони. А проектите бяха на прага на приемането от парламента. Ако този вот все пак мине, днешната опозиция, която допреди по-малко от година управляваше, за втори път ще сложи бариера пред споменатите закони. А има поле за друг, много по-продуктивен дебат. Върху неосъществените проекти, които от месеци стоят незабелязани от парламентарния дневен ред. „Стратезите”, разбира се, са начертали своите ходове. Предстоящият вот, ако темата му не бъде сменена междувременно, което не е далеч от практиката, има много по-важна цел от стабилизираенто на националната сигурност. Сигурно си мислите, че това е падането на правителството. Да, това е смисълът на едно подобно действие. Само че от началото на годината политическите сили мислят за друго и то се нарича евроизбори. Всичко е подчинено на тях. От участието или не в заседанията на Народното събрание до вътрешно партийните борби или показването на мускули пред опонентите. И като че ли не толкова за самите избори, а какво ще се случи с политическото статукво след тях. Това постоянно надникване във времето след 4-5 месеца изнервя и то много. Води не само до нелепи изказвания, но и до неадекватно политическо поведение. Като че ли в тези месеци „стратезите” трябва да отстъпят на практиците. На онези, които през последните месец два не дадоха шанс на разрастването на бежанската криза. И на тези, които не позволиха полицията да влезе в капаните. Не само да отстъпят, но и да им помогнат. С работа в парламентарните комисии и гласуване на конкретни закони. А не да си играят на вотове. Първият, по-истинският вот наближава. Той ще бъде през май. За следващия се загрижи президентът. Предложи ни референдум за задължително гласуване. И това е стратегия.
Защо американски военни дипломати натиск...
Защо България не развива отношенията с И...
Липсват основополагащи договори за гаран...
Защо България не развива отношенията с И...
Липсват основополагащи договори за гаран...
Няма коментари
