От пестеливите прессъобщения се очерта като основен акцент финансирането на Въоръжените сили. Очевидно е, че генералният секретар е обезпокоен от свиването на разходите за отбрана в страните членки на НАТО и призова не само за спиране, но и за обръщане, на тази тенденция. Каква бе българската позиция?

Президентът Росен Плевлениев се солидаризира с Андрес Фог Расмусен. Той призова за преодоляване на тенденцията на постоянно намаляване на бюджетите за отбрана в България и за определяне „на минимално ниво от 1.5% от БВП“ за тази цел. Това е много важна позиция на държавния глава и той заслужава да бъде приветстван за нея. Макар че можеше да изрази това становище далеч по-рано. И да настоява пред изпълнителната власт. Например, когато подписваше за обнародване закона за държавния бюджет, както за тази, така и за миналата година.

Впрочем това „на минимално ниво от 1.5% от БВП“, за което говори върховният главнокомандващ, не е нещо ново. То е решение на Народното събрание от 28 октомври 2010 г., което не се изпълнява. Не се изпълняваше, включително и от ГЕРБ, чийто правителство и депутати записаха в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили: „На практика това означава осигуряване на относително постоянен дял на бюджета на Министерството на отбраната от брутния вътрешен продукт през следващите четири години, не по-малък от 1,5%, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите – не по­малък от 2%.”

Премиерът Пламен Орешарски също е коментирал въпроса за бюджета за отбрана при разговора си с генералния секретар на НАТО. Според неговата пресслужба той е  „обърнал внимание на необходимостта от подобряване на тяхната структура. Министър-председателят смята, че делът за модернизация е малък и има вътрешни резерви, които ще се опитаме да използваме.”

По отношение на процента от БВП за отбрана между отделните страни в НАТО няма равенство. През миналата година например разликите в разходите за отбрана между страните от Алианса се се задълбочили. Делът на разходите за отбрана на САЩ се е увеличил от 68% на 73% за времето от 2007 до 2013 г.  В същото време приносът на европейските страни-членки в общия дял на отбранителните разходи като цяло продължи да намалява.

Днешният състав на Народното събрание има сериозен повод да анализира и вземе решения във връзка с разходите за отбрана у нас. На дневен ред е обсъждането и приемането на внесения от правителството Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2013 г. Недостатъчните разходи за отбрана, в това число и за основно въоръжение, техника, изследователска и развойна дейност, е записано в документа, задълбочават технологичното изоставане на въоръжените ни сили и в перспектива водят до постепенна ерозия на отбранителните ни способности.

Следва тревожната констатация: „Съгласно тригодишната бюджетна прогноза за периода 2014 - 2016 г. бюджетът на Министерството на отбраната се очаква да продължи да се свива и да остане далеч под изискваните като “санитарен” минимум 1,5% от БВП, съгласно приетата на 28 октомври 2010 г. от Народното събрание, като програма за развитие на Въоръжените сили „Бяла книга за отбраната и въоръжените сили“.

Що се отнася до позицията на премиера Орешарски, структурата на разходите за отбрана действително не е  работеща. Тя наиситна трябва да се преразгледа. За 2013 г. 64, 64 процента от парите са отишли за личния състав, 26,84 – за текуща издръжка и 8,52 за капиталови разходи.  В Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили е заложено съотношение 60% : 25% : 15%. НАТО смята, че  поне 20 на сто  от разходите за отбрана трябва да се изразходват за придобиването на основно въоръжение и техника. Това са т.нар. капиталови разходи, които у нас са малко над 8 процента, т.е. съвсем недостатъчно. В този смисъл министър-председателят разсъждава много правилно. Какво би станало обаче, ако разходната част се преструктурира в този план?  Ако въпросният процент от БВП не се промени, това предполага свиване на личния състав, т.е. съкращения. Такива гласове от днешната парламентарна опозиция вече има.

Според премиера делът в бюджета за модернизация на армията е малък, но могат да се намерят резерви. На същото мнение е и президентът. Отделяме много малко средства за модернизация и това ще се отрази зле в дългосрочен план на националната сигурност, посочи Росен Плевнелиев. Проблемите са трупани с години и вече няма накъде да се отлага и отстъпва. В същия този доклад, за който стана вече дума, е категорично записано: „2014 г. е критично важна от гледна точка на необходимостта да вземем решение за бъдещето на изтребителната авиация. Тези способности са жизнено необходими за изпълнението на възложените мисии на отбраната и задачи на Българските военновъздушни сили, включително съюзните задължения по охраната на въздушното пространство на страната (Air Policing), което се изпълнява в рамките на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. Освен придобиването на многоцелеви самолет, критично важно е и закупуването на нови колесни бойни машини за Сухопътни войски, модернизация на съществуващите и аквизиция на нови кораби за Военноморските сили.”

Хубавото е, че не само Андрес Фог Расмусен, но и нашият президент разбра до какви сериозни последици за националната ни сигурност води системното недофинансиране. То, според правителството, наложи удължаване на сроковете за някои мероприятия от Плана за развитие на Въоръжените сили, както и забавяне стартирането и реализацията на ключови проекти от Инвестиционния план-програма на МО. На практика се получава така, че планирането в Министерството на отбраната се осъществява на база 1,5% от БВП, докато в действителност реалният финансов ресурс, без разходът за държавните висши военни училища, е под тази цифра.

Според президента държавите-членки с по-големи отбранителни ресурси в НАТО трябва да подпомогнат с военна техника партньорите си с по-малки възможности. Това ще реши и въпроса за оперативната съвместимост на използваната техника, отбеляза Росен Плевнелиев. България, уточни той, ще се стреми към диверсификация при следващи покупки на въоръжение за Българската армия. На този етап под диверсификация се разбира да не купуваме техника от Русия. Шефът на НАТО предупреди, че изтребителите, които България ще купи, "трябва да бъдат напълно ефективни за работа заедно с останалите самолети и отбранителни системи в други съюзнически държави", т.е. да са западни. Макар, че отдавна сме тръгнали по този път. Купихме вертолети от Франция, самолети от Италия и Швейцария и автомобили от Германия. За всичко това обаче си плащаме. Модернизация без пари не става.

Спорен е и призивът на Росен Плевнелиев за по-активно сътрудничество на страните от НАТО в Югоизточна Европа за придобиването и поддръжката на способности на Военновъздушните сили и за охраната на въздушното и морското пространство в Черноморския регион. Какво означава това? Да правим обща авиация с Турция, Гърция и Румъния или да се примирим с беднотията си и да оставим други да летят в българското небе? По-скоро второто, защото другите страни членки на НАТО у нас си имат изтребители, включително и Румъния.

Следва да е ясно, че сигурността на Република България има своята незаменима военна компонента, както в национален план, така и по линия на ангажиментите на страната ни като член на НАТО и ЕС. Тя предполага модернизиране на родната армия и потушаване на гласовете за намаляване на нейната численост. Държавата е длъжна да намери пари. Според експерти 2014 и 2015 г са критично важни. В този смисъл е изключително голяма отговорността на правителството на Пламен Орешарски. Расмусен и Плевнелиев говорят правилно, но задачата трябва да изпълнят управляващите, т.е. Орешарски.