Как да се запази постигнатото ниво на оперативна съвместимост по време на операцията в Афганистан между съюзниците в НАТО и партньорите им? Това е един от основните въпроси, който се обсъжда на започналата тази сутрин в София конференция на Алианса, организирана от Съюзното командване по трансформацията.

На форума бе потвърдено, че мисията на  Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF)  приключва в края на годината. Тя започна в отговор на терористичните атаки, извършени срещу САЩ на 11 септември 2001 г. Българското участие също приключва. Преди седмица от Казанлък тръгна последният ни контингент. Замислената последваща операция „Решителна подкрепа“ за подготовка, съветване и подпомагане на силите за сигурност в Афганистан няма да бъде в състояние да изпълни тази задача.

Вторият проблем, който не може да не направи впечатление, бе за военните бюджети. Отчита се, че те са недостатъчни. Настояването е за 2 процента от БВП, като 20 на сто от разходите са за придобиване на ново въоръжение и техника. Такава позиция е изразил и президентът Росен Плевнелиев снощи при откриването на коктейла за участниците в конференцията.

Тези и други проблеми ще бъдат поставени на срещата на върха на НАТО на 4-5 септември в Уелс.  Докато се откриваше конференцията правителството предложи със свое решение на президента на Република България да оглави българската делегация за срещата на най-високо равнище на НАТО. В делегацията ще бъдат включени министрите на външните работи и на отбраната, представители на президентството и изпълнителната власт.

Дискусиите включват няколко въпроса, посочи началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов. Първо, как Алианса да поддържа и задълбочава партньорството с цел изграждане на военни способности и запазване на постигнатата по време на операциите оперативна съвместимост през следващия 10-годишен период. Второ, кои са общите за НАТО и партньорите предизвикателства за сигурността в Европа, Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион. Трето, кои партньорски инициативи на Алианса могат да бъдат отворени за участие на партньорски организации, като ООН, ЕС, Африканския съюз и ОССЕ.

Конференцията, допълни генерал Симеонов, има и друга амбициозна задача – да подготви основата за предстоящите дискусии по време на срещата на върха през септември, отнасящи се до ролята на партньорството при реализацията на залегналата в Стратегическата концепция на Алианса мисия за сигурност и сътрудничество.

В приветствието към колегите си участници в конференцията генерал Симеонов подчерта, че България бе първата страна от бившия Варшавски договор, която се включи в инициативата „Партньорство за мир“ през 1994 г. Това, посочи той, бе по волята на народа и част от нашата политика за постигане на стратегическата цел, което се случи през 2004 г., т.е. приемането ни в НАТО. Не само искаме да съхраним НАТО, но и да го развиваме, каза още генерал Симеонов.

Оперативната съвместимост на въоръжените сили на съюзниците и партньорите ще бъде основна тема на срещата на върха, прогнозира във видеообръщение и заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вершбоу.  Според него съвместната работа трябва да продължи, за да не се подлагат на риск постигнатите резултати.

Завършващата операция в Афганистан създаде нови отношения между съюзници и партньори и между НАТО и другите международни организации, каза в началото на форума върховният командващ на Съюзното командване по трансформацията на НАТО генерал Жан Пол Паломерос. Настъпи време, допълни той, този опит да се оцени и да се използва. Тук той перефразира част от познатите думи на Васил Левски, казвайки, че когато НАТО побеждава, побеждава заради мира и стабилността на целия свят.

На въпроса за това дали страните от НАТО трябва да отделят още повече средства за защита, генерал Паломерос каза, че в контекста за икономическата криза в много държави е имало натиск за орязване на военните бюджети. На предстоящата среща на върха в Уелс ще повдигнем този въпрос, посочи той, защото, за да имаме силна отбрана, трябва да разполагаме със средства и те да се вложат балансирано в нашите приоритети, като интелигентната отбрана и разузнаването. Генералът подчерта, че трябва да се инвестира и в хората в отбраната. Искам да кажа уточни той, че златната линия, която сме определили е около 2% от БВП да отива за отбраната, от тях 20% да се използват за обновяване на оборудването и за подобряване на възможности.

Генерал Паломерос каза още, че анексирането на Крим от Русия е абсолютно неприемливо. "Колективната отбрана е крайъгълен камък за Алианса и всичките мерки, които ние предприемаме, са израз на нашата готовност винаги да реагираме, да защитим членовете на нашата организация и нашите партньори. Те са израз на нашата солидарност, на нашата готовност да реагираме винаги по всяко време, при всяка заплаха", посочи генералът.

Алианса е готов да реагира винаги и при всякакви ситуации, при всяка заплаха, за да защити мира и да защити нашите ценности, подчерта върховният командващ на Съюзното командване по трансформациите. Украйна винаги е била изключителен партньор на НАТО и това ще продължи, прогнозира той. И още „Както и НАТО ще продължи да бъде силен партньор на Украйна!“.

Това, което стана с Крим, ни отвори очите, каза генерал Ханс-Лотар Домрьозе, командир на Съвместното командване на силите-Брунсум. Според него е наложително НАТО да съхрани способностите си, за да може да защитава партньорите си при криза, каквато е в Украйна, посочи той. В Уелс ще говорим за необходимостта от достатъчно сили и средства, за да бъдем гъвкави, динамични и успешни, заяви германският генерал. Включително и в кибервойната, защото, според него, там победа само с флашки не може да се постигне. Той смята, че силите за отговор на НАТО трябва да получат развитие, за да може Алианса да действа ефективно, когато „терористи получават техника от друга страна“. И генерал Ханс-Лотар Домрьозе обаче не се заблуждава, че всичко това може да стане безплатно. Ситуацията в Украйна ни кара да мислим за по-големи военни бюджети, подчерта той. Мислете широко, предлагайте идеи, бе посланието на генерала към участниците в конференцията.

Не само в Европа, но и в Азиатско-Тихоокеанския регион, се променя средата за сигурност, каза посланикът на Япония в НАТО Мицуо Сакаба. Той подчерта, че сътрудничеството на Япония с Алианса вече се развива на документална основа. Изрази тревога от чувствителното увеличаване на военния бюджет на Китай, което, според него, говори за времената на Студената война. Япония отделяла 1,2 на сто от БВП за отбрана. Посланикът изрази мнение, че укрепването на отношенията в последно време между Русия и Китай е следствие и от ситуацията в Украйна. В резултат на напрежението японското правителство е създало Съвет за национална сигурност, приело е Стратегия за национална сигурност и закон за защита на класифицираната информация. Япония остава пацифистична страна, но взема мерки за своята отбрана, стана ясно още от думите на посланик Сакаба.

Във връзка с провеждащата се конференция вчера министърът на отбраната Ангел Найденов разговаря с върховния командващ на Съюзното командване по трансформацията на НАТО генерал Жан Пол Паломерос. Във форума участват началниците на отбраната или техни представители и експерти от страните членки на НАТО, от страните партньори по инициативите „Партньорство за мир“, „Средиземноморски диалог“, „Истанбулската инициатива за сътрудничество“ общо на 53 държави, както и ключови лидери на Алианса.