В количествено отношения няма да има проблем за окомплектоването на Въоръжените ни сили, каза полковник доцент д-р Захарин Марков, който представи изследването за ролята на човешкия фактор в сигурността в рамките на разработването на визията. Според него лошите новини идват от състоянието на средното образование. То е насочено към специализиране в сферата на услугите. Твърде малко е обучението в естествените науки, от където излизат мислещите хора и още по-малко в обществените, които раждат управленци.

Научният форум бе организиран от Института за перспективни изследвания за отбрана (ИПИО) и на него бяха представени първите резултати от проведените от експертните групи изследвания в следните области: геополитическа среда за сигурност, ролята на човешкия фактор в сигурността и отбраната, наука и технологии, икономика и ресурси, околна среда и въоръжени сили. Според директора на ИПИО капитан I ранг професор д-р Янцислав Янакиев на 20 октомври ще има още едно публично обсъждане на подобрения вариант на изследването. В момента докладите на работните групи са събрани в 900 страници. Резюме от 70-80 страници ще бъде изпратено до Министерството на отбраната, Висшето военно командване и Видовете въоръжени сили с очакване да бъде получена обратна информация. Прогнозите са до края на годината визията да бъде окончателно завършена. Според министъра на отбраната Ангел Найденов обаче, ако е необходимо за качеството на продукта, би могло този срок да се удължи с 1-2 месеца. Той остана впечатлен от първоначалните резултати и изрази мнение, че обсъждането трябва да става пред по-широка аудитория. Заедно с него бяха още заместник-командващият СКС контраадмирал Георги Мотев, началникът на академията комодор Димитър Ангелов, заместник-командирът на ВВС бригаден генерал Румен Радев, парламентарният секретар на МО Ина Тодорова, съветниците му бригаден генерал от резерва Валентин Цанков и Лора Ангелова и други.

Изследванията, посочи директорът на ИПИО, са проведени в периода февруари– юни 2014 г. В тях са участвали над 80 експерти от различни структури на въоръжените сили, както и външни партньори – институти на БАН, Сдружение „Българска отбранителна индустрия” и независими експерти. Проектът се разработва в сътрудничество с представители на Съюзното командване по трансформацията на НАТО и екипа на проекта „Войник на бъдещето“.

В началото на конференцията министърът на отбраната подчерта, че подобен проект, който ще представи бъдещото желано състояние на въоръжените сили, с времеви хоризонт от две десетилетия, не е провеждан до момента в България и представлява огромно предизвикателство с амбициозните и широкообхватни цели, които преследва. Според него успешното приключване на проекта е предпоставка за осигуряване на политически и обществен консенсус, последователност, прозрачност и приемственост в развитието на въоръжените сили. Той определи и още една цел на Визия – 2035 г. - да спомогне за консолидирането на усилията за модернизацията и превъоръжаването, както и за развитието на базовата структура на въоръжените сили. В същото време Ангел Найденов препоръча Визия - 2035 да не представя само желаното, но и възможното, с оглед на разполагаемите ресурси. Реализмът в проекта, най-вече ресурсният, ще направи така, че и на най-отявлените критици да бъде трудно да отрекат както политическите, така и военните ползи от разработването на тази визия, каза министърът. Само така, според него, ще можем да гарантираме дългосрочен политически консенсус по приоритетните въпроси на развитието на въоръжените сили.

Не съжалявам за тези два часа, които отделих за представянето на резултатите, подчерта министър Найденов, след като изслуша първите няколко брифинга и дискусиите. Това, което чухме, отбеляза той, беше не просто интересно. То за мен, уточни министърът, е и много поучително. И още от неговите заключителни думи: „Съжалявам за това, че може би не намерихме най-широкия форум, на който можеха да бъдат представени тези разработки.“ Според него разработките трябва да бъдат достъпни не само за Министерството на отбраната и Видовете въоръжени сили. Виждам, каза той, практически измерения в толкова много области, че наистина си заслужава усилието тези разработки да получат по-широка публичност. Не само съм приятно изненадан, но съм и респектиран, предизвикателството си заслужава, подчерта Ангел Найденов.

Характерното за разработките е, че изследват тенденциите за следващите две десетилетия на развитието на основните фактори, които се очаква да влияят върху сигурността на България. Анализират се различни – позитивни и негативни, сценарии и варианти. Правят се изводи и препоръки. Ако се върнем към началото на публикацията, когато ставаше въпрос за човешкия фактор, ще видим няколко препоръки. Здравният статус на контингента за попълване на Въоръжените сили няма да създава непреодолими пречки за набиране на военнослужещи, но ВМА се нуждае от подобряване на своята работа, особено що се отнася до превенцията. Смята се, че кариерният модел не е достатъчно добре развит. На хората в отбраната, посочи доцент Марков, се гледа повече като на ресурс и по-малко на капитал, в който може да се инвестира. Той има конкретни препоръки и към ръководството на военно-образователната ни политика, включително и към развитието на науката и иновациите.

Военният фактор ще продължи да има важно значение за националната сигурност, е изводът на вицеадмирал от резерва Емил Люцканов, който представи вижданията на работната група по тенденциите в геополитическата среда. Едновременно с това не се очаква към 2035 г. само една страна да доминира военно и политически. Глобалната военна сила ще се трансформира от сила на една държава в сила на група държави.  Според него занапред ще наблюдаваме миграционен натиск към Европа най-вече заради социалното развитие на нашия континент. Наред с всичко, това явление може да реши демографския въпрос, но да създаде проблеми за здравната система, ако тя не се адаптира своевременно.

Що се отнася до Балканите, особено западните, в прогнозите влиза и преплитане на интересите на САЩ, Русия, ЕС и Турция. Освен това, според вицеадмирала, е възможно възпроизвеждане на стереотипи от миналото. За Каспийско-Черноморския регион може да се очаква събуждане на дремещи конфликти, оспорване на държавни граници и продължаване влиянието на Русия.  На този етап от изследването вицеадмирал от резерва Люцканов прави общия извод, че световен или мащабен военен конфликт е малко вероятен.