Прогнозите, че служебното правителство ще спре възстановяването на военното формирования във Враца се оправдаха. Това стана ясно днес, при представянето на новото политическо ръководство на Министерството на отбраната. Според министър Велизар Шаламанов причините за „замразяването“ на проекта, както се изрази той, са финансови. Това бе ангажимент на предшественика ми Ангел Найденов, допълни той, и не е част от Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. Известно е, че батальонът във Враца бе закрит от правителството на Бойко Борисов с аргумента, че той не е необходим.

Още от Велизар Шаламанов за формированието във Враца: „Работата по развитието на тази инициатива и на този проект ще бъде замразен в този период поради липса на финансови средства след актуализацията. Работата по това поделение в тези два месеца няма пряка връзка с основната задача за гарантиране на въздушната, морската и киберсигурност и ефективно участие в операции. Така че следващото правителство, при актуализация на бюджета, ще има възможност да продължи работата, ако реши.“

Аргументът, че батальонът във Враца ще бъде в подкрепа и на местното население при бедствия и аварии, беше опроверган така от министър Шаламанов: „Има модули по различни направления. Те са разпределени по територията на цялата страна. Разполагаме с хеликоптери и високо проходима техника. Досега Българската армия не е оставила без подкрепа, който  и да е кмет и областен управител, когато е имало заявка по съответния ред. Това са възможностите по отношение на териториалното разпределение.“

Представяйки екипа си, Велизар Шаламанов подчерта, че той е сформиран в много кратък срок с подкрепата на премиера проф. Георги Близнашки и вицепремиера и министър на правосъдието Христо Иванов. Нашата основна цел, посочи той, е да работим по приоритетите и задачите на служебното правителство. Поради ограничения мандат и краткото време фокусът е върху „реализъм за постигане на конкретни резултати“.

Министърът започна словото си за приоритетите на служебното ръководство с усложнената среда за сигурност, свързана със събитията в Украйна и Близкия изток. По-конкретно – продължаващото напрежение между НАТО и ЕС от една страна и Русия от друга, включително и в търговски план. Тези събития, според министъра, изискват по-голямо внимание към сигурността, много по-тясно сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС.

Първият ни приоритет, заяви министър Шаламанов, е завръщането на България в центъра на НАТО и на ЕС с много по-активна роля и участие в процесите. Още повече, че на 4-5 септември предстои среща на върха на Алианса, за която, каза той, готвим визия „България в НАТО до 2020 г“.  Тази визия трябва да открои основните стъпки, които България ще прави, за да повиши своите способности в рамките на инициативите на Алианса, както и евроатлантическата солидарност, която очакваме в усложнената среда за сигурност през последните месеци. Като малка, но знакова стъпка в тази посока, посочи Велизар Шаламанов, е ангажиментът ни за ускорена акредитация на Центъра за компетентност по управление на кризи и възстановяване.

Най-важната цел, която все пак стои пред нас в този кратък период, отбеляза министърът, е да работим за национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“. Акцентът в нея е да се покаже как инвестициите в отбраната при достигане на разходи за отбрана при 2 процента от БВП и 15-20 на сто за инвестиции, ще подобрят способностите на армията, степента на интеграция и взаимодействие със съюзниците в НАТО и ЕС, но „ще доведе и до технологично обновление на страната, допълнителни работни места, стимул за иновации, възможност за коопериране на българската индустрия, на българския академичен сектор с високо технологичните компании от страните на НАТО и ЕС“. Както стана ясно от думите на министъра, вече говорим за една общност от над 900 милиона граждани, където е съсредоточена основната част от икономическия капацитет и пазарните възможности в съвременния свят. И още от Велизар Шаламанов: „Тази национална програма далеч надхвърля Въоръжените сили.“

Що се отнася до структурата на Въоръжените сили новото ръководство на МО ще се придържа към приетата от Народното събрание през октомври 2010 г. Бяла книга за отбраната. Ще се имат предвид и изводите, които като предварителна информация, са готови от започнатия от предишното правителство Преглед на структурата на Въоръжените сили. До края на септември, каза министърът, този преглед ще бъде завършен и ще бъде отчетен в националната програма. Именно тази национална програма ще бъде основа за създаване на следващия План за развитие на Въоръжените сили, защото текущият е до края на тази година.

Велизар Шаламанов планира професионална дискусия в Индустриалния форум, който също е създаден при разработване на Бялата книга. Тук целта е да се представят приоритетите, възможните източници за финансиране, финансовата рамка до 2020 г., което да даде възможност на българската индустрия да се организира и подготви. Във връзка с това трябва да се подобри и използването на услугите на агенциите на НАТО  и ЕС, както и много по-добро координирано използване на програмите за сътрудничество с основни страни на Алианса.

С националната програма ще се търси намаляване на зависимостта от Русия и от руски технологии, особено в краткосрочен план, защото това, по думите на министъра, създава рискове за нашата сигурност.

Посочен бе и приоритетът за създаване на възможно най-добри условия за честни и свободни избори, що се отнася до военнослужещите и особено до тези, които са на операции и мисии.

В оформилия се Сектор „Сигурност“ имаме ангажимент, каза още Велизар Шаламанов, под наблюдението на вицепремиера и министър на правосъдието Христо Иванов да изградим много по-добро взаимодействие между МО, МВР, Министерство на правосъдието, ДАНС, ДАТО и др. специални служби.

Макар и за два месеца, министър Шаламанов има амбицията да подобри работата на администрацията, за да може тя по-ефективно да поддържа изпълнението на тази програма.    

МО ще има двама заместник-министри. Това  са доцент д-р Десислава Йосифова и Пламен Анастасов. Началник на кабинета е Илия Налбантов. Чрез заместник-министрите Велизар Шаламанов внася „външен поглед и експертиза“. Началникът на кабинета работи дълго време в министерството, което е важно за по-голямата оперативност  и координация в работата. Доцент Йосифова ще отговаря за всички въпроси, свързани с управление на ресурсите, социалната политика и търговски дружества. Тя ще има отношение, както каза министърът, и с ангажимента ни да подготвим истинска актуализация на бюджета, с което да се помогне на следващото правителство. Павел Анастасов идва от екипа на президента. Той ще отговаря по въпросите за отбранителната политика. Министърът ще работи с четирима съветници. Поименно не бяха представени. Те ще бъдат по отбранителната политика, управление на ресурсите, правните въпроси и работа с медиите и обществото.

Велизар Шаламанов не пропусна да каже, че основно разчита на професионалното ръководство на МО в лицето на началника на отбраната, командващия на СКС, командирите на видове въоръжени сили, на постоянния секретар и администрацията. В този кратък период нашата задача е, каза той, да им помогнем да се справят с гарантирането на въздушната, морската и киберсигурност, подпомагане на гражданските власти и на населението, работа в трудна финансова ситуация и др.

Разходите за отбрана са определено недостатъчни, а за инвестиции – на катастрофално ниско ниво, заяви министърът.

За това състояние информация даде заместник-министърът доцент д-р Йосифова: „Бюджетът на МО е отрязан с 99, 8 млн. лв. Към 31 юли  бюджетът е бил в размер 1,078 млрд. лв., което представлява 1,34 на сто от БВП. След прилагане на първото ограничение, т.е. отрязаните пет процента  заради здравната каса, бюджетът на МО пада на 1,027 млрд. лв. и процентът става 1,27 на сто от БВП. От началото на август при следващото намаление с нови 5 процента, забележете, бюджетът пада на 978 милиона, т.е. под психологическия праг от 1 милиард, което е 1, 21 на сто от БВП.“

Ако бюджетът на МО не беше намаляван, каза доцент Йосифова, съотношението на разпределението на разходите за труд, т.е. за личен състав, заплати и осигуровки, за текуща издръжка и за инвестиции, щеше да бъде 75:20:5 процента. При първото намаляване промяната на това съотношение става 80:17:3, а при второто – 90:9: 1.  Както става ясно, пари поне за заплати ще има. Под въпрос е и плащането на членския ни внос за НАТО. Същото се отнася и за договорите за експлоатация на техниката преди всичко на ВВС.

Икономии ще бъдат направени отвсякъде, продължи заместник-министър Йосифова. Тя изключва от тези икономии плащанията за личен състав, парите за командировки за мисиите, който са около 3,6 млн. лв., както и 2 милиона за ток и вода и около 1 милион за охрана на освободени войскови имоти.

Дължим на Русия 14 млн. лв. за ремонтиране на двигатели на самолети и търсим начини да отложим това плащане, каза още министърът. Защото приоритет са горивото и планираните учения. Все пак той обеща да се работи така, че да не се допусне срив на отбраната на страната. В рамките на тези два месеца не предвиждаме съкращения на хора, отговори на въпрос Велизар Шаламанов.