България няма армия, която да бъде ефикасен гарант на нейната сигурност. Това е констатацията във „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана”, която е разработена от Министерството на отбраната и се очаква тази сряда да бъде обсъдена в Съвета по сигурността към МС, представена от министър Велизар Шаламанов и приета от правителството. Със заложените в документа позиии нашата делегация, ръководена от президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев, ще участва в срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември.

Какъв е изходът? „България разглежда своята сигурност само като държава-членка на НАТО и на Европейския съюз, с произлизащите от това ползи, но и задължения към споделената сигурност и общия суверенитет. Ключов елемент в това е развиването на модерни въоръжени сили с пълна взаимна оперативна съвместимост, в рамките на подхода „Първо НАТО и ЕС”.”

И още:”България да поддържа разходите за отбрана на поносимо за обществото, но същевременно достатъчно ниво, с което да се предоставя реална сигурност на българските граждани и благоприятна среда за националната икономика. За тази цел още през 2015 г. разходите за отбрана ще достигнат приетите от НС 1,5% от БВП, като след това те ще се увеличават всяка година с 0,1% от БВП,така че през 2020 г. да достигнат 2,0% от БВП”

Нов изтребител за ВВС

Неотложна необходимост за българските Военновъздушни сили (ВВС) е закупуването на многофункционален тактически изтребител. Очаквани резултати, според авторите, т.е. новото политическо ръководство на МО: „Това ще намали технологичната изостаналост от нашите съюзници и съседи-членки на НАТО, както и зависимостта ни от Русия.”

Новият изтребител е определен, като приоритетна инвестиция. Към нея обаче „трябва да се добави и осигуряването на интегрирана, мобилна и способна за развръщане логистична поддръжка, което ще даде възможност за действие от военни и полеви летища на страната в най-сложна оперативна, навигационна и електронна среда, както и приемане на съюзни авиационни формирования на територията на страната и техните операции при всякакви условия на оперативната и метеорологичната обстановка.” И още: „Ще бъде подобрена значително и защитата на военните летателни апарати в съответствие с ключови съюзни стандарти.”

При благоприятен икономически растеж, документът предвижда придобиване на наземно базирани средства за противовъздушна отбрана за защита на критичната инфраструктура около големите административни и индустриални центрове в страната.

Средствата? Реализацията на тези цели, се отбелязва във визията, може да се осъществи с националните възможности за по-големи инвестиционни разходи и с използване на програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, заедно с решително намаляване на разходите за остаряло оборудване от Русия и реализацията му с цел приходи за модернизация.

Модернизация на фрегатите

Във Военноморските сили (ВМС) основните ресурси ще бъдат насочени към модернизацията на съществуващите фрегати тип Е-71, подмяната на тяхното въоръжение. Става въпрос за модернизация на въоръжението на три фрегати клас E-71, т.е. оборудване с нов противокорабен комплекс, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, 3D-радар, безпилотен вертолет и бойна информационна система.

Очаквани резултати: „Това ще повиши способностите на ВМС за участие в операции по наблюдение и контрол на морския трафик, задържане на нарушители и откриванеи идентифициране на ЯХБ средства и обмен на информация в реално време. Ще бъдат значително подобрени и способностите за противоминна борба, включително обезвреждане на съвременни сложни морски мини. Ще бъде осигурено и изграждането на център с база-данни за повишаване на ефективността на противоминните операции и обмен на информация с подобни съюзни центрове на съюзни държави. Взаимодействиетосъс силите на МВР по море ще повиши съществено морската ни сигурност.”

Нови 100-120 бронирани бойни машини

За Сухопътните войски, като основен приоритет е определено придобиването на нова бойна бронирана машина, заедно със съответното оборудване, екипировка и подготовка за изграждане на декларираните батальонни бойни групи. Целта е оборудване с нови 100-120 бр. бойни машини и начална поддръжка за 3 батальонни бойни групи.

Смята се, че това ще даде възможност за действия в пълния спектър от операции, включително нощем и в екстремни климатични условия. Едновременно с това, се отбелязва в документа, задължително трябва да бъдат подобрени както боеспособността на отделния войник, така и маневреността, огневата мощ и мобилността на формированията в зоната на операциите. Преценено е, че непосредствените поуки от развиващия се конфликт в Украйна налагат спешно адаптиране и развиване на огневи способности с далеч по-голям обсег от разполагаемия в момента.

И още за Сухопътни войски: „Ще придобият способности за комуникация, координиране на движението и поддръжката от летателни апарати чрез обмен на данни и картинана бойното поле. Ще бъде ускорено усъвършенстването на инженерното осигуряване и повишаване на неговата роля и задачи в операциите, както и защитата на силите със съвременни, мобилни и напълно оперативно съвместими системи за ПВО, със способности за борба с балистични ракети с малък обсег.Ускорено ще бъде придобит терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS) в рамките на съвместен проект с още 14 държави-членки на НАТО, който ще бъде в начална оперативна способност през 2017 г.”

Проблем? По-точно става дума за предизвикателство как да бъдат задържани оперативните способности на множеството войскови единици, които поради финансови причини, няма да бъдат модернизирани незабавно. Решението: „Те ще бъдат тренирани като леки пехотни формирования със значително по-разширена полева подготовка от сегашната и ще имат изпълняват по-голяма част от вторичната задача на въоръжените сили за поддръжка на гражданските власти и обществото.”

Киберсигурност

Тук се залага на по-ранното придобиване на способности за гарантиране на информационната сигурност и за надеждна кибернетична отбрана, което, според визията,  ще позволи ефективна защита на системите за командване и управление на войските и на ключови инфраструктурни обекти в съвременните операции. Смята се, че ускореното придобиване на мобилни системи за кибернетична сигурност и включването им в мрежи повишава способностите за участие в експедиционни операции, което е от ключово значение за изпълнение на съюзните ни ангажименти.

По-конкретно: „Придобиване на модул за комуникационно-информационна поддръжка в рамките на съвместен проект с НАТО. Развитие на център за наблюдение, анализ, реагиране и възстановяване на комуникационните и информационни системи в рамките на проект “Кибернетична защита” и проект „Развитие на автоматизираната информационна система на Министерството на отбраната, Българската армия, оперативните и тактически щабове“.”

Специалните сили – четвърти самостоятелен вид въоръжена сила

Според авторите на текущият конфликт в Украйна още веднъж доказва жизнената необходимост от висококвалифицирани специални сили, както като авангард, така и в ролята им на челен пример, поставящ стандартите за останалите въоръжени сили. Решенията: „Те трябва да бъдат способни да действат незабавно и първи при всякакви критични обстоятелства. Това означава, че специалните сили трябва да бъдат напълно подготвени и оборудвани и, както при повечето от съюзниците ни в НАТО, да бъдат организирани като четвърти самостоятелен вид въоръжена сила със собствен щаб и с мобилна способност за командване и управление.В тази област ще бъдат приоритизирани същои придобиването на системи за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг, както и развитие на техническите системи за водене на стратегическо разузнаване.”

Предстои завършване на трансформацията на Силите за специални операции по строгите критерии и стандарти на НАТО; модернизиране на Съвместния оперативен център като съвременен център за управление на операциите на въоръжените сили; развитие на технически системи за водене на стратегическо разузнаване; придобиване на системи за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг – 4 до 6 радара с възможности за откриване и проследяване на цели в системата на противоракетната отбрана на НАТО. Доизграждане и утвърждаване на Центъра по управление на кризи и възстановяване като важен и ценен елемент от мрежата от центрове на компетентност на НАТО и като първата инфраструктура на Алианса на територията на България.

Към всичко това авторите добавят придобиването на способности за неутрализиране на импровизирани взривни устройства, което значително ще подобри защитата на силите в съвременните операции. Защитата от ядрени, химически и биологически оръжия е жизнено важна за успешните операции на въоръжените сили в съвременната среда на сигурност. С това ще се ускори постигането на всестранната защита на силите.

Смята се още, че е необходимо да продължи дейността на ВС по развитието и хармонизирането на способности за прилагане на всеобхватния подход в операциите и съвместните действия с другите държавни институции и ведомства и особено в случаите на необходимостотоказване на помощ награжданските власти и населението при бедствия и аварии.

След визията

На базата на тази визия и на решенията от срещата на върха на НАТО през септември 2014 г. Министерството на отбраната ще инициира разработването на детайлна национална програма България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020, която ще се базира на най-съвременните подходи за ефективен и прозрачен отбранителен и проектен мениджмънт, ще съдържа конкретни програми и проекти за реализирането на тази визия и ще бъде приета от Министерския съвет и представена за приемане от Народното събрание, което ще утвърждава всички проекти на стойност над 100 милиона лева.

Какво няма във визията?

Няма ги хората. Посочени са заплахи от изток, запад, север и юг. Има намерения за повишаване на капиталовите разходи с цел модернизиране на Въоръжените сили. Казано е всичко за ангажименните ни като член на НАТО и ЕС. Кой обаче ще бъде изпълнителят? Политическите ръководства се сменят, но хората в отбраната са едни и същи. И слабо мотивирани. Ще провежда ли държавата социална политика спрямо военнослужещите и техните семейства? Какви са механизмите и кога ще бъдат увеличени възнагражденията? Ще се инвестира ли в условията на живот във военните формирования? Ще продължава ли стресовата ситуация с честите промени на условията за военна служба? Тези и други въпроси отсъстват от документа. Най-вероятно те не са актуални за повечето армии на НАТО. За нашата обаче са, което предполага, че решенията им би трябвало да вървят успоредно със структурните промени и проектите за превъоръжаване.

И ще един въпрос, на който е нормално да се търси отговор в такъв документ. Ще има ли съкращения на личен състав в резултат на визията и на националната програма, която ще я последва? Засега конкретен отговор няма. Има един абзац, който всеки би могъл да тълкува: „Адаптиране на разходите за личен състав и поддръжка според нарастването на бюджета и неговата част за инвестиции. Ще бъде запазена структурата на силите, посочена в Бялата книга 2010, като се балансират постоянният състав и резерва. Само по този начин е възможно заделянето на достатъчен ресурс за инвестиции в модерно въоръжение и достатъчно средства за задължително необходимата тренировка и подготовка на въоръжените ни сили.”