Два процента от БВП за отбрана, макар и към 2020 г., е доста смела политическа амбиция. Тази позиция заеха повечето от участниците във вчерашното обсъждане в Информационния център на МО на проекта на „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската политика”. В него участваха представители на военно-патриотичните съюзи и неправителствени организации в сферата на отбраната.

Документът, който предстои да бъде обсъден в Съвета по сигурността към МС и приет от правителството, ще бъде предоставен на ръководителя на делегацията ни на срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември президента Росен Плевнелиев. В него е записано, че още през 2015 г. разходите за отбрана ще достигнат 1,5 на сто от БВП, като ще се увеличават всяка година с 0,1 процента, за да стигнат през 2020 г. 2 на сто.

Тези разчети не са нови. Още на 22 юли на работна среща във Варшава на държавните глави на страните от НАТО от Централна и Източна Европа президентът Росен Плевнелиев заяви, че „България ще изпълни предвиденото в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили постепенно увеличение на разходите за отбрана от 1,5 на сто от БВП до 2015 г., с последващо нарастване от 0,1 процента годишно до достигане на предвидената граница от 2 процента, както и за достигане на ниво на капиталовите разходи от 15 процента от бюджета за отбрана.”

Доста от участниците в дискусията не скриха резервите си към подобен ангажимент. Според бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, заместник-председател на Асоциацията на Сухопътните войски, има реална опасност за пореден път България да поеме ангажимент на висш форум, който няма да бъде изпълнен.  Генерал-майор от резерва Кольо Бъчваров, заместник-председател на Независимия национален съюз на офицерите в България, припомни, че при приемането ни в НАТО обещахме 2,6 на сто от БВП за отбрана, но така и не го изпълняваме. Според него тези 2 процента трябва да бъдат облечени в определена законова форма. В този смисъл председателят на СОР „Атлантик” генерал-майор от резерва Съби Събев смята, че би било добре тази амбиция да залегне в споразумение между политическите сили, които ще влязат в предстоящия парламент, за да стане реализуема. Много е добре, ако за отбраната има 2 процента от БВП, но не съм сигурен, че в това отношение може да се постигне консенсус между политическите сили, смята генерал-майор от резерва д-р Стоимен Стоименов, председател на Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Според генерал-лейтенант от запаса Атанас Запрянов от СОР „Атлантик” реалната политическа амбиция е 1,5 на сто от БВП за отбрана. Той се съмнява, че едно следващо редовно правителство ще се съгласи на практика на удвояване на военния бюджет. Средствата са от голямо значение, но не бива да се подценява мениджмънтът в отбраната, каза бригаден генерал от резерва Динко Иванов от СОР „Атлантик”. И даде конкретен пример. Вместо да държим с десетки години самолетите и вертолетите ни, което ги обезценява изключително много, бихме могли да продадем една ескадрила, за да купим с получените пари половин.

Предизвикателство е как обществото ще приеме увеличението на военния бюджет, колкото и да е то. Антоний Гълъбов – известен социолог и политолог, смята, че трябва да бъде предифинирана ролята на Българската армия за развитието на страната. Според него армията ни е изключителен фактор за развитието на България, което е силен аргумент, тя да получи средствата, които й се полагат. Факт е, че днес гражданското общество не стои зад Българската армия, тя няма необходимото доверие. Българският офицер също не се ползва с висок авторитет. В този смисъл трябва да се промени общественото мнеие, че едва ли не парите, които се дават за армията потъват някъде без никакъв резултат.

Трябва да се опираме на традиционните български основи при изграждането на войската, подчерта председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев. Той вижда отмяната на наборната служба, като основна причина за нарушената връзка между народа и армията. Традициите са прекъснати, необходимо е да се търси съдействието на запасното войнство, смята к.д.п. Атанас Илев, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, председател на СОСЗР, поиска във визията да се види и ролята на човешкиая фактор, както и грижата за него. Модернизация и превъоръжаване – да, каза той, но без мотивирани хора нищо не може да се постигне.

Основната ни цел с тази визия е да посочим как най-добре да бъдат защитени българските интереси в НАТО и ЕС, каза министърът на отбраната Велизар Шаламанов. Основният проблем, според него, е модернизацията на Въоръжените сили. От 2003 г. до днес, отбеляза той, са изразходвани 1,8 млрд. лв.за модернизация. 1,4 милиарда от тях са за ВВС и 100 милиона за комуникационно-информационни системи. С Националната програма „България в НАТО и в Европейската отбрана -2020”, която ще се базира на най-съвременни подходи за ефективен и прозрачен отбранителен и проектен мениджмънт, каза министърът, ще посочим как за следващите шест години 1,7-1,8 млрд.лв. могат да се използват така, че да не се допускат минали грешки. Той заяви, че на този етап не се предвиждат съкращения. Съобщи, че на 9 и 10 октомври ще има заседание на Индустриалния форум, за да се чуят становищата и предложенията на представителите на отбранителната индустрия.

Мненията на експертите и представителите на неправителствените организации ще бъдат взети предвид при окончателното оформяне на документа, каза заместник-министърът на отбраната Павел Анастасов, който е ръководител на междуведомствения екип. Общият извод от дискусията бе, че проектът е добър и след направените препоръки може да бъде предложен за приемане от правителството. В обсъждането участваха още началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната Илия Налбантов, директорът на дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната бригаден генерал Калин Кузманов и съветникът на министъра по отбрананителна политика Владимир Миленски.