Г-н министър, кое е главното, което очаквате в интерес на сигурността на България от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс, която ще се проведе на 4 и 5 септември?

-          Вие знаете, че дневният ред на форума в Уелс наистина е доста напрегнат. Две са най-важни неща, които имат значение за мен за развитието на българската отбрана. Първото е Планът на действие за повишаване на готовността, което включва развитие на структурите, на системата от учения, на процесите на сътрудничество на страните, основно  в Източна Европа. Това е много важно, защото около операцията в Афганистан, по същество развитието на новоприсъединилите се членове и тяхната пълна интеграция в някаква степен бяха оставени на втори план. На първи план беше операцията в Афганистан. Втората много важна тема за мен е въпросът за развитието на способностите и за обръщане на тенденцията в разходите за отбрана от намаляване поради икономическата и финансова криза към постепенно увеличаване и то насочено към способности, определени като ключови за бъдещето на Алианса, като важни за повишаване на оперативната съвместимост и посрещане на новите предизвикателства по механизми, които съчетават общо финансиране, съвместно финансиране, многонационално и национално финансиране. Това в същност може да донесе най-много ползи за България, когато констатираме, че задача №1 е модернизацията на армията.

-          Това очакване залагате и във Визия „България в НАТО и в Европейската 2020“?

-          Визията е разработена в рамките на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, приета от парламента през 2010 г. Налага се обаче да имаме един такъв документ, първо поради необходимостта за активно участие на срещата на най-високо равнище. Второ, стратегическата среда се промени. И трето, ясно е, че записаните дори с решение на парламента 1,5 процента от БВП за отбрана, не са достигнати. Напротив, има продължаващо отстъпление от тях и това оказва много негативно влияние на процесите на модернизация, дори на процесите на подготовка, поддържане на готовността и способности за изпълнение на най-важните задачи по въздушен и морски суверенитет, участие в операции и подпомагане на гражданските власти. Констатираме, че не само намаляването на ресурсите, но и моделът на управлението, когато България е заделяла 3 или 2,6 процента, е проблем. Този проблем трябва да бъде решен чрез създаване на механизми за добро управление, използване на всички инструменти на членството ни в НАТО и ЕС, по-тясно прозрачно сътрудничество с индустрията и с изследователския сектор. Акцентирам на изследователския сектор, защото във визията сме предложили 1,5 на сто от военния бюджет да отива за изследвания и развитие на нови решения в рамките на българските изследователски звена. Това са основни акценти. Последното, на което искам да обърна внимание е, че визията се опитва да направи баланс между способностите в различните видове въоръжени сили, както и на съвместно ниво. Много ясно да очертае крайъгълните камъни на модернизацията: нов изтребител, обновяване на бойните кораби и придобиване на бойни машини. Всички други проекти за модернизация, всъщност са около тези три основни платформи, за да ги направят по-ефективни, свързани, оперативно съвместимост. Те обаче могат да бъдат постигнати на по-малки стъпки, с по-малки ресурси. Изисква се обаче национално усилия в рамките от 6 до 10 години да бъдат подменени платформите, които са практически от времето на Варшавския договор, който отдавна не съществува.

-          Защо обаче в тази визия ги няма хората в отбраната?

-          В тази визия, а след това и в националната програма, фокусът е модернизацията на въоръжението и техниката. Въпросите, свързани с хората в отбраната, социалната политика, грижата за персонала, включително за воините от резерва, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните, е дефинирана в Бялата книга. Нямаме намерение да правим каквото и да е отстъпление, включително стъпките, които са предприети през последните 14 месеца в интерес на военнослужещите, не се поставят под съмнение. Ние обаче искаме да кажем, че за да бъдат ефективни в армията хората трябва да имат модерно въоръжение. Това е много важно условия за мотивация на тези хора, за тяхното кариерно развитие, ако щете за тяхното професионално развитие, което да им даде възможност за реализация и след напускане на армията. Затова визията е ограничен документ. Той се фокусира върху модернизацията, ляга на Бялата книга и цели да реши нерешените въпроси в модернизацията, да ги придвижи максимално бързо и професионално, макар и в мандат на едно служебно правителство, за да стигнат те до парламента.  Проблемът е, че досега не е имало цялостна балансирана програма за модернизация. Основните проекти, които са най-важни и най-трудни, не са придвижвани дори до ниво Министерски съвет, какво остава до Народното събрание. Ситуацията в момента изисква и в същото време общият тон в НАТО позволява тези въпроси да бъдат поставени първо пред нашето правителство и парламент и второ да се търси сътрудничество и евроатлантическа солидарност при решаване на тежките проблеми с подмяната на платформите. Това е уникална възможност, защото дори да достигнем тези 2 процента от БВП за отбрана, разчетите показват, че те няма да  бъдат достатъчни поради ниската абсолютна стойност на нашия БВП, няма да решим тези проблеми без сътрудничество със съюзниците и без използването на инструментите на НАТО и ЕС.

-          Все пак какво е Вашето разбиране за социалната политика на Министерството на отбраната? Защото има виждания например, че това не е работа на военното ведомство, след като има Министерство на труда и социалната политика. В момента отново се обсъждат промени в пенсионната система, включително и за силовите ведомства.

-          Това, което искам да кажа е свързано и със срещата в Уелс. Не случайно в писмото на британския премиер Дейвид Камерън до ръководителите на делегации се отделя специално внимание на приемането на декларация за Въоръжените сили на страните от НАТО. В нея да бъде отчетен високият принос на военнослужещите в операциите и в гарантирането на сигурността на Алианса и защитаването на неговите интереси. В това число и ангажиментът на правителствата към военнослужещите за техния специфичен принос и за тяхната саможертва. Това е политика и на нашия екип. Ние сме зад българските военнослужещи, защото те поемат голяма тежест с участието в мисии, подпомагане на гражданските власти, с носенето на дежурство по въздушен и морски суверенитет. Всички придобивки, чиято цел е да бъдат подкрепени военнослужещите и цивилните служители при изпълнение на тези специфични, високоотговорни и с голямо натоварване дейности, ще бъдат развивани. Трябва и по-нататък да се търсят механизми за диференциация и за стимулиране точно на усилията, на ангажиментите, на повишените изисквания, които се налагат на едни или други военнослужещи. Това не е само въпрос на признание и награда на участниците при подпомагане на населението в Мизия или в Добрич и Варна, или за пилотите, които носят дежурство при доста тежки условия, поради намаления комплект от техника, както за дежурства, така и за подготовка. За чисто социалните въпроси, които са свързани с цялостната социална политика на страната, естествено ще следваме развитието в рамките на Република България, защитавайки интересите на военнослужещите, свързани със спецификата на техния труд.

-          Това означава, че Вие стоите зад всички социални придобивки и права, които имат военнослужещите.

-          И зад по-нататъшната им диференциация в подкрепа на техните интереси.  Ще дам някои примери. Механизмът на работа на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е такъв, че всички плащат, а само някои ползват. Това трябва да бъде преодоляно. Повече хора да могат да ползват и да плащат това, което ползват. Имам предвид военнослужещите. Подкрепям политиката в рамките на търговските дружества тип ДКЦ, т.е. военните санаториуми, които полагат грижа за тези, които са подложени на голямо напрежение. Това не бих го нарекъл социална политика. То е по-скоро политика за кариерно развитие. Тези механизми са много важни за мотивацията и за привличането на качествени хора във Въоръжените сили и са далеч над уравниловката в традиционния смисъл на социалната политика, която пак казвам, е важна и от нея няма да има отстъпление. Затова искаме да нараства бюджетът в съответствие с постигнатото съгласие в рамките на НАТО, така че модернизацията да бъде за сметка на допълнителни средства, а не за сметка на съкращаване на личния състав или пък намаляване на различните видове стимули, които съществуват в системата на Министерството на отбраната. Нещо повече, с навлизане на новата техника по-високите изисквания за експлоатацията й трябва да са свързани с по-високи стимули за нейното овладяване и ефективно използване. Моят фокус е върху развитието чрез ефективни  механизми за стимулиране, преодоляване на уравниловката и разходването на средства на калпак, както се казва, без това да е обвързано с реалния принос на военнослужещите и цивилните служители, натоварване и отговорност, която носят.

-          Гарантирани ли са възнагражденията в министерството и армията до края на годината, въпреки тежкото състояние на бюджета?

-          Да, гарантирани са. Наложи се да разсрочим и да отложим други плащания, но са гарантирани средствата за заплати на военнослужещите и цивилните служители.

-          През пролетта и лятото се проведе обществена дискусия за обосноваване възстановяването на самостоятелно Висше военновъздушно училище в Долна Митрополия. Как върви този процес? Какво е Вашето становище?

-          Запознах се с този процес от заместник-началника на отбраната генерал-майор Константин Попов и заместник-командира на ВВС бригаден генерал Анатолий Кръстев. Очаквам разговор и с командира на ВВС генерал-майор Румен Радев. Възложил съм на един от съветниците ми проф. Тилчо Иванов да направи допълнително проучване. Той е известен с поддръжката си на тази идея. От тези колеги поисках да подготвят модел, който да докаже, че има възможност за развитие на Военновъздушно училище близък до модела на Военноморското училище. Т.е. да бъдат обучавани цивилни студенти, но не просто по военни специалности, както е в НВУ или във ВА, а по специалности с високо добавена стойност за страната. Както и за обучение на студенти от чужбина. Ако има такава възможност, такъв модел за развитие, който би позволил привличане на средства, включително и по европейски програми, както е постигнато във Военноморското училище, в т.ч. и в партньорство със заинтересовани авиокомпании, то тогава действително ще бъде търсено решение тези възможности да бъдат реализирани с цел подобрява на общото състояние в момента на факултета и евентуално развитието му като Висше военновъздушно училище, което да дава по-високо ниво на подготовка на необходимите за Българската армия авиационни специалисти и в същото време да подготвят студенти за авиационни специалности, с което да се привличат ресурси и авторитет на Българските ВВС.

-          Но не и за сметка на Националния военен университет?

-          Не зная какво се разбира за сметка на Националния военен университет, но със сигурност не е за сметка на военния бюджет и бюджета на университета.