Спирдон Спирдонов

Идеята на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов да купим нови изтребители с държавен заем бе отхвърлена от коалиционното правителство на Бойко Борисов. Ставаше дума за 800 млн. лв., но финансовият министър Владислав Горанов, верен последовател на Симеон Дянков, спусна още една бариера пред превъоръжаването на родните Военновъздушни сили. Военният Николай Ненчев си премълчал на правителственото заседание, което е много трудно да се възприеме, особено на фона на защитата, която Лиляна Павлова направи на своите проекти, макар че и те бяха отхвърлени от финансовото министерство.  И на фона на готовността му да облекчи бюджета на държавата, давайки половин милион лева от и без това крайно недостатъчните пари на Българската армия, за да изпълни страната ни ангажимента си по хуманитарната криза в Киев.

Ако министърът на отбраната беше казал две думи, поне щеше да стане ясна позицията му. Впрочем Николай Ненчев все още не е формулирал приоритетите си, макар че изминаха три седмици, откакто прие високия държавен пост. Поне не ги е огласил. Не е представил и екипа си. Неговите предшественици правеха това почти веднага. Дори огласяваха заповедта за разпределението на функциите между членовете на политическия кабинет. За армейската общественост и не само за нея е важно да знае кой какъв е в новото ръководство на Министерството на отбраната.

А имаше какво да каже министърът на отбраната на заседанието миналата сряда, когато бе отхвърлена идеята на Велизар Шаламанов. Ако не е съгласен доставката на нови самолети да стане с държавен заем, да се обоснове. Защото в първите дни на своя мандат беше подхвърлил, че ще разговаря с един високопоставен натовски генерал американците да ни подарят няколко F-16. Въпросният генерал дойде, направи си срещите, изнесе си лекцията, но за подаръка не стана и дума. Като не става със заем или с подарък, да поиска целеви средства от държавния бюджет. В тази идея има хляб, стига да се „заработи” политическата воля на управляващите, което по същество е задължение на министъра на отбраната. Сигурно и тук ще има мълчание. И то напълно обяснимо. В разстояние на три години Бойко Борисов се изказва поне два пъти кога ще купим нови изтребители. Едната перспектива беше, когато построим магистралите. Другата, като оправим пенсиите. Сега става ясно, че парите на старите хора ще скочат с близо 2 процента. Ако това се разбира под „оправяне”, ще чакаме самолетите. Само че днешният премиер беше казал през 2012 г., че няма за какво да купуваме танкове, кораби и самолети, като може да има обща европейска армия. Днес е друго. Светът се сдоби със ситуацията в Украйна и т.нар. Ислямска държава, заговори за хибридна война, за нова студена война. Ние хвърляме усилия във вътрешно-партийни проблеми и как да извадим архивите на военното разузнаване.

В интерес на истината, в бъдещата политика на Николай Ненчев имаше някаква яснота. Още на 7 ноември той заяви, че Велизар Шаламанов му е оставил много добро наследство и той ще следва плътно Визията и Националната програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020”. Дори обеща да вкара документа в парламента. Само че основите му рухнаха. Бюджетът за отбрана за 2015 г. ще бъде далеч под поетия ангажимент от президента и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев на срещата на върха на НАТО в Уелс в началото на септември т.г. И от това, което пише в споменатите визия и програма. Не се вижда и светлина в тунела през следващите три години. Прогнозата на финансовото министерство е категорична в това отношение. Най-вероятно само ще си мечтаем за 2 процента от БВП за отбрана през 2020 г. Това правителство не е поемало такъв ангажимент. То дори прави и приема бюджет без да има управленска програма. Тогава какво изпълняваме?

Но да се върнем на въпроса за самолета. Пагубно ще бъде, ако продължава рязането на крилете на Българската армия, както се очертава на този етап. Априори се знае, че всеки военен министър ще пада, ще става, но ще търси пари за превъоръжаване. Не е добре да сложиш край на историята на каквото и да е, особено на една армия и нейната авиация, която има световни постижения.

Първата работа на всеки ръководител е да вдигне духа на хората си. Доказано от практиката е, че когато дойде нов треньор, обикновено отборът тръгва нагоре. Така трябва да става и с всяка армия при идването на нов министър. Николай Ненчев щеше да получи заслужени поздравления от военнослужещите, ако на споменатото заседание, когато се обсъждаше въпросът за нови изтребители, макар и в светлината на вземане на държавен заем, беше заявил няколко принципни неща. За какво става дума? Нальотът е опасно малък, застаряването е бич за авиацията ни, липсата на техника води до свръхнатоварване на определена част от летателния състав, заплащането не съответства на степента на риска и отговорността. Всичко това прави пилотите и инженерно-техническите кадри герои, защото все пак си изпълняват задълженията, но от друга страна ги кара да подават рапорти и да се разделят с военната професия. Особено, когато трудът им се умаловажава и някъде в министерствата хора, без дори да ги познават, смятат в продължение на колко години трябва да вземат пенсия. Те, които едва ли правят разлика между МиГ-29 и МиГ-21, или между Ми-17 и Ми-24! 

Нека все пак новият министър на отбраната да каже как ще продължи историята. За да вдигне отбора на крак. В противен случай ще има магистрали, ще има пенсии, но няма да има армия.