Въвеждане на изискване за минимална възраст за ранно пенсиониране по чл.69 от КСО (полицаи, военни, магистрати) и на нови, по-обективни критерии за ранно пенсиониране, отчитащи реалните условия на конкретното работно място. За пореден път Българската стопанска камара (БСК) настоява за тази промяна в изпратена вчера до медиите позиция.

Поводът за тази активност са заявените намерения за увеличаване осигурителните вноски в ДОО и НЗОК, както и за прибързани промени в осигурителните системи. БСК категорично не подкрепя такива решения и такъв подход - промени „на парче“, без предварителен задълбочен анализ и дебат, се посочва в позицията.

БСК продължава да отстоява своята принципна позиция, че следва да се разработи пакет от мерки, с които да се гарантира средносрочна и дългосрочна финансова стабилност на осигурителната система. За целта е необходимо:

* Бюджетите на ДОО и НЗОК да бъдат изчистени от плащания, които не са свързани с осигурителния принос на лицата;

* Дългосрочно решение на въпроса за нарастването на възрастта за пенсиониране на база актюерски разчети и обективни прогнози за развитието на демографските процеси и на пазара на труда;

* Въвеждане на изискване за минимална възраст за ранно пенсиониране по чл.69/КСО (полицаи, военни, магистрати) и на нови, по-обективни критерии за ранно пенсиониране, отчитащи реалните условия на конкретното работно място;

* Радикална промяна на системата за определяне и отпускане на пенсиите и обезщетенията за временна и/или трайна нетрудоспособност;

* Ефективен контрол по издаване на болнични листове и освобождаване на работодателите от задължението да плащат първите три дни „болнични";

* Ефективен контрол по събиране на осигурителните вноски;

* Премахване на „тавана“ на пенсиите;

*Внасяне в реални размери на здравноосигурителните вноски за осигуряваните от държавата лица;

*Въвеждане на ясни правила за медицинско обслужване на здравно-неосигурените лица и за финансирането на тази дейност;

*Анализ на състоянието и визия за перспективите пред пенсионно-осигурителните дружества;

*Оптимизиране на администрацията и електронизация на осигурителните системи.

Парламентът вече гласува на първо четене държавния бюджет за 2015 г. Разчетите са направени за придобиване право на пенсия на военните и другите служители от националната сигурност без въвеждане на възраст, а само на основата на осигурителния стаж, т.е. засега промяна няма. До 10 декември МО трябва да има някакъв модел за пенсиониране на военнослужещите. Поне това произтича от заповедта на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов за създаването на експертен съвет по този проблем, за която няма информация да е отменена.

Лошото е, че правителството заделя с около 66 млн. лв. по-малко за отбраната, отколкото в тазгодишиня бюджет, което ще се отрази най-вече на личния състав. Т.е., ако между двете четения не настъпят позитивни промени, ще се наложи министърът на отбраната Николай Ненчев да извърши съкращения, които, според сметките на МО ще засегнат 4600 души. Комисията по отбрана не е съгласна с така орязания военен бюджет, което бе изразено от парламентарната трибуна от нейния председател генерал от резерва Михо Михов. Направени бяха и конкретни предложения. Смята се, че парите ще дойдат най-вече, ако средствата за мисии зад граница и за членския ни внос в НАТО се прехвърлят в централния бюджет, без да се намалява военния.

Очакванията, че министър Ненчев ще изрази своето неудовлетворение от проектобюджета за отбрана от парламентарната трибуна по време на дебата на първо четене, не се оправдаха. Няма и информация дали е реализирано неговото и на ръководството на Комисията по отбрана желание за среща в края на миналата седмица с премиера Бойко Борисов, за да се търси изход от продължаващото сериозно недофинансиране на отбраната.

Като капак на всичко външният министър Даниел Митов коментира, че няма изразени проблеми от НАТО, относно орязването на бюджета на отбраната. Поели сме ангажимент в доста дългосрочен план и постепенно ще обмисляме възможността за това как може да се увеличава бюджетът за отбрана, поясни той. Т.е. за 2015 г. няма да се случи.

Стана ясно, че гласуваният на първо четене бюджет за отбрана е едва 1,13 на сто от БВП. Такава е прогнозата на правителството и за 2016, и 2017 г. Според приетата от служебния кабинет на проф. Георги Близнашки Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020” за следващата година разходите за отбрана трябваше да бъдат 1,5 на сто от БВП, за да стигнем след време до обещаните от президента на срещата на върха на НАТО в Уелс 2 процента. Логично е правителството на Бойко Борисов да отмени тази програма, защото на практика не я изпълнява. И да приеме нова. Както и План за развитие на Въоръжените сили за 2015-2020 г., защото сегашният изтича в края на тази година, от където трябва да научим колко си отиват и колко остават.