В нощта на 19 срещу 20 декември, т.е. в навечеирето на Игнажден, депутатите гласуваха бюджет на МО, който поставя пред сериозни проблеми способностите на Въоръжените ни сили. За съжаление, желанието на министъра на отбраната Николай Ненчев за по-голям от предложения от финансово министерство бюджет, не срещна парламентарна подкрепа. Нито от групата на ГЕРБ, нито от неговата – на Реформаторския блок. Впрочем народните представители от двете управляващи полиитчески сили не бяха активни и между двете четения на законопроекта на държавния бюджет. От тях, целенасочено или не, нямаше писмени предложения, които да кореспондират с тревогата на министъра. И с надеждата му, че все пак политиците ще дадат повече пари на армията, която той не криеше при срещите си с военнослужещите. Оказа се обаче, че само това не е достатъчно.
Волята на парламената е МО да харчи през следващата година 66, 423 млн. лв. по-малко от тази. В частта за персонал намалението е със 77 милона. Ако вярваме на разчетите на министерството по време на съгласуването на бюджета, а нямаме основания да не го правим, защото е написано черно на бяло, това означава да бъде освободен допълнително личен състав от около 4 600 души от списъчния. Министърът се надяваше съкращения да има само при администрацията, но тя е около хиляда служители. Остава под въпрос политическото споразумение на управляващата коалиция за запазване числеността на Българската армия.
Ако нещата не бяха толкова сериозни, президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев нямаше да направи следния коментар: „За мен едно разочарование, което искам да споделя с българския народ са намалените пари за Българската армия. Когато е трудно, когато има сериозен конфликт и кризи, това не се прави, това води донякъде и до демотивиране на самите служители. Затова аз искам да апелирам към всички в парламента. Първо да бъде спазвано политическото обещание и ясен ангажимент на България, като достоен член на НАТО, да не намаляваме повече бюджета за отбрана, така както обещахме пред всички държави членки и така както всяка друга от държавите членки на НАТО ще го направи. Може да се окаже, че през 2015 г. ние ще бъдем единствените с намален бюджет. Считам, че решението към момента е временно, дадена е заявка и е поет ангажимент да се намерят допълнителни резерви в хода на изпълнението на бюджета през 2015 г., така че да приключи в края на 2015 г. поне на нивото на 2014 г.” Държавният глава разчита на по-добра работа на приходните агенции. Освен това, той посочи, че военните също трябва да ревизират някои от своите програми и, разбира се, подчерта президентът, правителството трябва да знае, че сигурността струва пари.
Все пак Росен Плевнелиев не планира да наложи вето на бюджета. Той обаче каза, че ще продължи да апелира да бъде спазен ангажиментът към края на 2015 г. да бъдат наремени резерви, така че армията да не е ощетена и „ние да можем с достойнство – и военният министър, и министър-председателят, и президентът, да разговаряме със своите колеги в семейството на НАТО.”
Финансовият министър обаче мисли съвсем различно от държавния глава, което обрича всякакви добри очаквания. Аз, казва Владислав Горанов, съм против фиксирането на проценти, като анжажимент от БВП. И даде пример, че в Белгия разходите за отбрана са 0,5 на сто. Защо, попита той, в бедна България трябва да са 1,5 или 2 на сто? И продължава: „Кой решава? Били сме поели ангажимент! Нали ние сами си слагаме ангажиментите.”
Изводът е, че и през 2015 г., както през тази, армията ще се надява на актуализация на бюджета, за да изпълни в пълен обем своите конституционни и съюзнически отговорности. Само че през отиващата си година, това не се случи. Не само по съвета на президента, но и поради безпаричието, ще трябва да се отстъпи от определени програми, т.е. от модернизацията. В резултат на това, че политиците определено не си свършиха работата, т.е. не осигуриха необходимия бюджет, тежестта ще легне не върху тях, а върху командирите и подчинените им. Ще продължаваме да разчитаме на воинския дух?!
