-         Г-н генерал, друг ли е светът след терористичните атаки в Париж на 7 януари срещу хумористичното списание „Шарли Ебдо”? Както след 11 септември 2001 г. ли е?

-         Аз мисля, че е твърде относително това сравнение. Във всички случаи обаче, най-малкото Европа е друга. И то главно поради обстоятелството, че в държави от територията на ЕС такъв масово убийствен терористичен акт не беше извършван. Загинаха много хора в Испания, но при транспортна катастрофа. Загинаха няколко човека във Великобритания, но такъв масов и изключителен по своята жестокост акт на територита на ЕС не беше предизвикван. Разбира се, когато говорим за тероризъм и терористични актове, не трябва да бягаме и от темата за наличието на такава дейност на територията на Русия. В тази еуфория, която бе предизвикана, Русия остана някак настрани. Руските граждани също са обект на терористични актове. Мисля си, че Европа и светът трябва да бъдат по-различни и от друга гледна точка. 11 септември предизвика едно прекрояване и реформиране на специалните служби на САЩ и значително по-високо ниво на координация и сътрудничество. Терористичните атаки в Париж би следвало да обновят мотивацията за по-голяма обмяна, преди всичко, на изпреварваща информация между специалните служби на държавите членки на ЕС и НАТО и не само между тях. Терористичната дейност засяга не само държави от тези два съюза.

-         Смятате, че недостатъчната изпреварваща информация е причина за непредотвратяване на подобни актове?

-         От собствения си опит съдя, че е изключително трудно да се получи конкретна и достоверна информация за реален замисъл, за неговото реализиране и за контретните му изпълнители.  По същество става дума за получаване на информация от затворени, капсулирани системи и структури. Изключително трудно е рекрутирането на източници, вербовката на агентура в тези среди. Това е една от основните причини да не се получава конкретна информация за деня, часа и мястото на извършване на определен терористичен акт. Такива актове обаче могат да бъдат прогнозирани на базата на достоверна информация, за да се вземат превантивни мерки. Това може да стане, както от източници, така и от експлоатиране на високо технологични средства. Също – от дълбок анализ на това, което се публикува в обществените мрежи. Терористичните групи, структури и лицата, които принадлежат към тях, използват интернет за обмяна на мнения. Един анализ на специализирани сайтове и на съобщения в тях също би могъл да наведе на конкретна мисъл и да даде информация за предстоящи терористични актове. Това обаче предполага високо технологично ниво на оборудване на специалните служби. Такъв извод трябва да направи всяко държавно ръководство, в т.ч. и българското.

-         За координацията на специалните служби и изобщо на структурите в сектор „Сигурност” у нас се говори отдавна. Законопроектите стоят в парламента и не се приемат. Смятате ли, че днес е време за реформи в тази област?

-         Координацията следва да се разгрежда на две нива – международно и вътрешно национално. Международното ниво на координация и взаимодействие има два аспекта – на двустранна и на многостранна основа. Това е практически опит, който всички в по-голяма или в по-малка степен са натрупали. Така работят всички служби, особено тези в нашите съюзнически и партньорски държави. Що се отнася до реформите, за специалните служби никога няма да настъпи подходящ момент за реорганизация и реформи. Въпросът за мен има друго измерение. Анализът на дейността и резултатите на тези служби, от гледна точка на ефективност, е много важен. НРС и това, което зная за Служба „Военна информация”, работят на ръба на своите възможности. Като че ли като форма, структура и организация са изчерпали своите възможности. През последните 25 години се създаде едно статукво, което е като затихнало блато и няма излизане от него. Вярно е, че по конюнктурни причини и интереси не бяха приети закони за тях. Вярно е също, че за тези 25 години службите бяха употребявани за различни политически, икономически, корпоративни и други интереси. Подобно развитие на държавата и службите обаче доведе до сериозна демотивация в личния състав и в определени периоди службите бяха лишени от възможността да работят ефективно. Аз се боя, че днес тяхната дейност до голяма степен е повлияна от политически мотиви и вмешателства.

-         Трябва ли да се промени това статукво?

-         Аз смятам, че следва да се преразгледа внимателно това статукво, особено на външните разузнавателни служби. Да се види дали не е дошло време за изграждане на едно ново външно разузнавателно интегрирано ведомство между двете служби. Разбира се, далеч съм от мисълта подходът да бъда, както беше при ДАНС. Там имаше механично сливане на двете контраразузнавателни служби без оглед на тяхните специфика и потенциал.

-         Кой модел е подходящ?

-         Според мен изключително добър е моделът на германското разузнаване, където равнопоставено и балансирано съществуват двете разузнавания. Разбира се, имам предвид стратегическото военно разузнаване. За войсковото не говоря. Това обаче предполага една много внимателна преценка на възможностите и потенциала на двете служби, на доброто и лошото, на звената и дейностите, които се дублират.

-         Не отричате спецификата на всяка от двете служби?

-         Разбира се, че има специфика в дейността на всяка една от двете служби. Моят опит, обаче, показва, че през последните години двете служби се дублира на 80 и повече процента. И дейността на военното разузнаване беше пренасочена към придобиване на външно политическа и икономическа информация, на работа по тероризма. С това се занимава и НРС. Би могло да се огледат нещата и от гледна точка на наличието на два мощни информационно-аналитични блока в двете служби, които дават лице на разузнаването. За тях също трябва да се помисли дали може да се интегрират. В момента НРС и Служба „Военна информация” поотделно засипват всички държавни ръководители с поточната информация. Огромен информационен поток има и по линия на външно министерство, ДАНС и вътрешните служби. Няма структура, която да събере този информационен поток, да го проанализира и да отправи към директивните органи единствено и само информацията, която представлява полезен интерес. Това от своя страна предполага създаването на един закон за системата за национална сигурност, който да постави на техните места всички структури от системата за национална сигурност.

-         Дали приемането на законите в областта на сигурността ще се случи при тази конфигураци на Народното събрание?

-         Мен ме смущава обстоятелството, че при това парламентарлно мнозинство отново се забавя приемането на тези закони. Такава е практиката и в последните парламенти. Проблемите на сигурността остават по-назад от другите сфери. Важно е например да се криминализира участието в структури, като Ал Кайда, в бойни действия в Ирак и Сирия в рамките на „Ислямска държава”.

-         Може би някой има полза от забавянето на приемането на законите?

-         За съжаление, в това състояние, в което се намират, службите са най-манипулативни и най-използваеми. Тук стои въпросът за лични отношения и за лична преданост, ако щете, на някои ръководители на специалните служби. Вероятно става дума и за някакви зависимости. Аз поне съм склонен да разсъждавам на тази тема. Ускоряването на приемането на законите е алфата и омегата, от която трябва да се започне. Дали ще се обединяват разузнавателните служби, или не, е друга тема. То е по-странична, но узаконяването на статута на службите е изключително важно.

-         Има ли опасност от политизиране на службите, ако бъдат подчинени на изпълнителната власт?

-         Собственият ми опит показва, че в повечето държави, тези служби са подчинени на изпълнителната власт. Като правило техните ръководства си отиват със смяната на изпълнителната власт. Разбира се трябва много внимателно да се балансира между интересите на президента, председателя на парламента и изпълнителната власт. Особено, когато не са от една политическа сила. Това също го казвам от собствен опит.

-         Съществува ли елемент на недоверие от страна на политиците към ръководителите на специалните служби?

-         Натъквал съм се на много случаи на недоверие. Този проблем съществува. Той е наследен. Още не можем да излезем от сенките на миналото, когато на тези служби се гледаше, като едно специфично оръжие за налагане на властови решения и най-вече за осигуряването на съществуването на определена власт. Този негативизъм още не е изживян, а би трябвало вече да е. В противен случай службите и държавата ще продължават да страдат от сблъсък на интереси, които не винаги са в подкрепа на сигурността.

-         Навярно такъв е случаят с комуникацията между т.нар. Комисията по досиетата и НРС и Служба „Военна информация”? Става дума за предоставяне на досиетата на сътрудници чужди граждани.

-         Това е, бих го нарекъл, високо изразено подозрение на държавно ниво. Тази комисия беше трудно създадена. Аз съм свидетел на нейното раждане и на т.нар. закон за досиетата. Имам усещането, че в изпълнение на закона, тази комисия в своите два състава, разработи постановки и решения, в които с нюанси се дописва законът и се присвояват права и правомощия, които директивно не са указани в закона. Това е мое вътрешно, субективно усещане от споровете, в които и аз съм участвал. Категорично е мнението ми, че законът не предполага предаване на документи, свързани с дейността на чужди граждани в помощ на нашите външни и вътрешни разузнавателни и контраразузнавателни служби. Имам, обаче, чувството, че се прави опит да се тълкува законът и особено неговото название на части. И от там да се вадят изводи, които предполагат действия, свързани с натиск за приемане на документи, свързани с чужди граждани. Разкриването на самоличността на чужди граждани е контрапродуктивно. Натъквал съм се нееднократно на отказ от сътрудничество на действаща агентура или на неприемане на наше предложение. Няма оперативна служба, която да е в състояние да решава поставените й задачи без сериозна агентура. Ние нямаме възможност да работим с високи технологии. Затова нашата сила е в работата с човешкия фактор. С изпълнението на закона обаче и публичността, която се дава, волю или неволю се постига отблъскване на потенциални и действащи сътрудници.

-         Какъв е рискът за националната ни сигурност във връзка с бежанския поток?

-         По отношение на бежанците, бих посочил особено важното място на външните разузнавателни служби, с оглед на придобиване на изпреварваща информация. Трябва да се прогнозират възможностите за насочване на потоци от бежанци към нашата страна. Особено важна е и ролята на вътрешните служби за филтрирането на тези потоци и идентифицирането в тях на лица с принадлежност към терористични структури. Пристигането на големи групи чужденци е заплаха не само за сигурността, като състояние на нашето общество, но и за самата държавност.

-         Ако прогнозите за 20, 30, 50 или 200-300 хиляди бежанци се сбъднат, какво ще се случи?

-         Нещата рязко и критично опират за интеграция на групи от хора с различна етническа и религиозна принадлежност, с различна мотивация и очаквания. В това виждам реална заплаха за нашата държава и общество. Що се отнася до възможностите за участие в терористични актове, аз нямам никакво съмнение, че в тези големи групи от хора, които се придвижват, има и лица, които са вземали участие в бойните действия на „Ислямска държава” или в Афганистан, Чечня и др. В миналото имахме данни за такива лица. Освен всичко друго, трябва да се знае, че България е разглеждана и като една логистична територия на такива лица.  Големият проблем се състои в тяхното идентифициране и контрол. Една немалка част от тях, които са участвали в бойните действия на „Ислямска държава” в Сирия и Ирак, са с европейски паспорти. Произхождат от държава на ЕС, движат се спокойно през границите, аз нямам никаво съмнение че са преминавали и и през нашата територия. От друга страна е наличието на бойци от т.нар. Балкански батальон, който по данни, които следя по медиите, е от порядъка на 900-1000 човека. Той е вторият по големина след френския контингент джихадисти, ако мога така да се изразя, който участва в действията на „Ислямска държава”. Това са лица, които са на територията на съседните ни държави Косово, Македония, Алабния, Босна и Херцеговина. Те също следва да бъдат под някакъв контрол и да се наблюдават.

-         Как може да стане това?

-         Особено важно е взаимодействието със службите за сигурност на Турция, Гърция, Македония, Албания, Събрия, Босна и Херцеговина. Ръководителите на нашите служби трябва да имат, ако щете, личен телефонен контакт с колегите си от тези страни. Понякога системите за сигурност не са надеждни, информацията се забавя, а има случаи, когато часове са решаващи за реализиране на едно или друго оперативно мероприятие по отношение на такива лица. На мен, като директор на НРС, нееднократно ми се е налагало да контактувам по този начин.

-         Може да се каже, че границата се защитава и далеч от нея?

-         Разузнавателните служби за тази сигнална система, тези животрептящи нерви на държавата, които трябва да излизат далеч извън границите и да подават съответните импулси с вид на изпреварваща информация.