Обсъжданията по предстоящата реформа на пенсионната система продължават да поставят въпроси, които са повече от отговорите. Като че ли датата 31 март, като крайна, към която се стреми вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, ще се окаже твърде ранна. Макар че само преди няколко дни на среща с Обществения съвет при НОИ той обеща да внесе до края на месеца за обсъждане целия пакет по пенсионната реформа. Все още работната група при социалния министър не е дискутирала пенсионирането на военнослужещите, полицаите и другите служители от сектор „Сигурност“. Или поне няма информация за това.
Приказките, че армията и полицията, т.е. т.нар. ранно пенсиониране на военнослужещите и полицаите е големят проблем, се разсейват напоследък. Показателно е твърдението на лидера на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов в столичен всекидневник. Ако утре се пенсионира цялата армия, казва той осигурителната система няма да го усети. Ако добавим полицията, продължава синдикалистът, ще го усети съвсем малко. И той е за въвеждане на пенсионна възраст, но посочва, че въпросът е, как ще бъде направено. Уточнявайки, че не бива „реформаторите“ да се надпреварват кой по-голям тормоз ще извърши върху хората.
Данните на НОИ показват, че военнослужещите и полицаите са най-малкия проблем на осигурителната ни система. Каква е статистиката на личните пенсии към 31 декември 2014 г.? Общият им броят им е 1 914 241, докато тези по чл. 69 на КСО, по който се пенсионират служителите от отбраната и сигурността, са едва 88 290. През миналата година в цялата страна новоотпуснатите пенсии са 90 488, по чл. 69 обаче те са само 2,8 процента, т.е. 2561. Забележете обаче, че тези 2561 новоотпуснати пенсии не натоварват с нищо осигурителната система, защото за същото време по различни причини са прекратени 2523 лични пенсии. И още един статистически факт за 2014 г. Средният размер на пенсията по чл. 69 е 533, 09 лв. Това показва, че има военни пенсии и под 300 лв., което е реалност.