Плащането на осигуровките
Не се предлага и промяна на текста в Закона за отбраната и Въоръжените сили, който регламентира, че „задължителното социално и здравно осигуряване на военнослужещите са за сметка на държавния бюджет.” Подобна промяна не е записана и по другите закони в сектор „Сигурност”.
Все още нещата не са съвсем ясни
Разбира се, това не означава, че е сигурно запазването на статуквото по чл. 69 на КСО. На 31 март на пресконференция в МС, с участието на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, Ивайло Калфин съобщи, че разговорите с т.нар. силови ведомства по пенсионната реформа тепърва предстоят. Лично той е за въвеждане на минимална възраст, като условие за придобиване право на пенсия на лицата по чл. 69. Прави впечатление, например, че в този проект се предлага промяна на чл. 69”а”, който регламентира, че „балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации.” Предложението е за тези професии да се въведе възраст за пенсиониране от 53 години.
Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”
Нов момент е предложението за създаване на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”. Според мотивите към проекта, това се прави за по-голяма прозрачност по отношение на приходите и разходите в осигурителните фондове. Приходите в този фонд ще се набират от „осигурителни вноски за лицата по чл. 69; трансфер от държавния бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на лицата по чл. 69 за календарната година; трансфери, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.” Средствата по фонд “Пенсии за лицата по чл. 69” ще се разходват за изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и добавките към тях на лицата по чл. 69; и за осъвременяването на пенсиите.
„Таванът” няма да падне за всички
Предлага се максималният размер на новоотпуснатите пенсии да отпадане от 1 януари 2019 г. – така, както е предвидено съгласно действащата разпоредба на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. По отношение на отпуснатите до 31 декември 2018г. пенсии ще има плавно повишаване на максималния им размер - от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход.
Плавно повишаване на осигурителните вноски
Заложени са промени, водещи до нарастване на приходите в осигурителната система и ограничаване на разходите в нея, което ще доведе до намаляване на зависимостта от държавния бюджет. В тази връзка е предложението за плавно повишаване размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Безработица“ в период от 12 години с общо 4, 5 процентни пункта, като през година се увеличава с 0, 5 вноската за фонд „Пенсии“ и на следващата година – с 0, 2 процентни пункта вноската за фонд „Безработица“. Целта е да се намали субсидираността на бюджета на държавното обществено осигуряване от републиканския бюджет. С оглед да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест се отменя предвиденото увеличаване на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд от 5 на 7 на сто от 1 януари 2017 г.
Расте стандартната пенсионна възраст
В законопроекта се предлагат и промени, водещи до оптимизиране на разходите в осигурителната система чрез въвеждане на по-строги и по-справедливи условия за достъп до пенсии. Предвижда се плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст, като първоначално възрастта за пенсиониране на жените нараства с по 2 месеца всяка календарна година до 2029 г., а от 2030г. – с по 3 месеца до 2037 г. Предложението за мъжете е възрастта за пенсиониране да нараства също първоначално с по 2 месеца през 2016г. и 2017г., а от 2018 г. да продължи да нараства с по 1 месец всяка календарна година до 2029 година. След достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране спрямо промените в продължителността на живота. Изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 2 от КСО за работещите при условията на трета категория труд също нараства - с по 2 месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години за мъжете и 37 години за жените. Плавно се увеличава възрастта за пенсиониране на мъжете и жените при недостатъчен осигурителен стаж (при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж)до достигане на 67 години през 2029 г., като през 2016 г. и 2017 г. нараства с по 2 месеца, а от 2018 г. продължава да нараства с по 1 месец всяка календарна година (чл. 68, ал. 3 от КСО). С новата разпоредба на чл. 68а от КСО се въвежда възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, на които не достигат до 12 месеца възраст, които имат изискуемия осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с по 0, 4 на сто за всеки месец недостигаща възраст.
За първа и втора категория труд
Предвиждат се промени и по отношение на условията за пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд. За лицата, работили при условията на вредни и тежки условия на труд, които нямат право на професионална пенсия от професионален пенсионен фонд, но отговарят на определени условия, посочени в новия чл. 69б от КСО, се предвижда възможност да получат пенсия от Държавното обществено осигуряване. В тази група лица попадат преди всичко тези, които имат категориен стаж преди 2000 г., поради което не са осигурявани в професионални пенсионни фондове, както и тези, които имат смесен категориен стаж – преди и след 2000 г.
За придобиване право на пенсия по този ред е необходимо лицата да са работили не по-малко от 10 г. при условията на първа категория труд или 15 г. при условията на втора категория труд, да имат сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените и 100 за мъжете, както и да са навършили възраст, която плавно се увеличава до достигане на 57-годишна възраст за жените и мъжете, работещи при условията на първа категория труд и 62-годишна възраст за работещите при условията на втора категория труд.
Индивидуалният коефициент при изчисляване на размера на пенсията
С оглед недопускане на възможност за ползване на повече права, отколкото е осигурителният принос на лицата, се премахва възможността за зачитане на осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание.
Предлагат се и промени, свързани с подобряване на адекватността на пенсиите.От 01.01.2019 г. индивидуалният коефициент при изчисляване на размера на пенсията по чл. 70 от КСО ще се определя от като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти. По този начин по-точно се отчита приноса на лицето в осигурителната система; методът е равносилен на индексация на миналите доходи на лицето с ръста на средния осигурителен доход; изглаждат се и отклоненията на личния от средния осигурителен доход – в сравнение със сега действащия метод по КСО, той не е толкова чувствителен към доходите в края на кариерата, а отразява равномерно приноса през целия осигурителен стаж.
Формулата за определяне размера на пенсията
От 01.01.2019г. от формулата за определяне размера на пенсията, при изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО, отпада доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три години по избор преди 1997 г. По този начин се създават възможности за подаване на заявление за пенсия по електронен път, пестят се време и разходи на осигурените лица, работодателите и Националния осигурителен институт при отпускане на пенсиите. Тъй като Регистърът на осигурените лица в Националния осигурителен институт функционира от 1997г., за лицата може да отпадне необходимостта да събират удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход. Към настоящия момент това е необходимо, тъй като за периодите преди 1997 г. не се съдържа такава информация в Регистъра.
Увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж
От 1 януари 2017 г. започва постепенно увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите (както за новоотпуснатите, така и за вече отпуснатите пенсии) с размер – минимум размера на швейцарското правило, до достигане на 1, 5 на сто.По този начин ще се преизчисляват и вече отпуснатите пенсии, вместо те да бъдат осъвременявани на основание разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от КСО.
Тристълбовият пенсионен модел
Със законопроекта се предлагат промени за запазване и усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел, като се доизграждат и разширяват направените от 1 януари 2015 г. промени, предвиждащи възможност за свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 г. да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) или само за пожизнена пенсия в държавното обществено осигуряване (ДОО), катосе предвижда изборът да не е еднократен (но да се прави не по-късно от пет години преди възрастта по чл. 68, ал.1 от КСО);при първоначално възникване на осигуряването се предвижда вместо увеличената осигурителна вноска да постъпва във фонд „Пенсии“, тя да постъпва в избран универсален пенсионен фонд, като в случай, че лицето не избере фонд в срок от 3 месеца, се извършва служебно разпределение в УПФ. Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, избрали осигуряване само във фондовете на ДОО, ще се прехвърлят в т.нар. Сребърен фонд. В тази връзка с § 32 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се създава чл. 11а в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.
Принципът на свободен избор
Предлага се принципът на свободен избор да се въведе и за ранното пенсиониране на категорийните работници, като с новата разпоредба на чл. 4в от КСО се създава възможност те да изберат да се осигуряват само във фондовете на ДОО или да се осигуряват и в професионалните пенсионни фондове.
Въвеждането на свободен избор за осигурените лица да участват или да не участват в универсалните и професионалните пенсионни фондове на втория стълб не променя тристълбовия пенсионен модел, защото вноската остава задължителна (за разлика от доброволното пенсионно осигуряване), а изборът е само по отношение на това към кои фондове да се насочва тя. Възможността за свободен избор на втория задължителен стълб е въведена и в редица страни на Европейския съюз, които имат такъв модел като Полша, Чехия, Словакия и др.
Илия Златанов пред Фрог: С пари на Пеевс...
КАЗВАТ УЧИТЕЛКАТА ЛОША - АВТОРОВА ПЕСЕН ...
