До 31 декември 2016 г. еднократно офицерите от висшия команден състав ще могат да бъдат назначавани на длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не отговарят на изискването за минимален срок за престояване на длъжност, т.е. една година.

Това е записало Министерството на отбраната в проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Освен това се удължават два други срока.

До 31 декември 2016 г. на длъжности, изискващи по длъжностно разписание старше офицерско звание, ще могат да се назначават офицери, притежаващи военно звание, с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение на съответните началници и командири. Освен това, до 31 декември 2016 г. военнослужещите ще могат да бъдат назначавани еднократно на длъжност по решение на министъра на отбраната след съответните предложения, ако не отговарят на изискването за минимален срок за престояване на длъжност, т.е. една година.

От подобно решение прозира недостатъчен брой офицери, особено старши и висши, за заемане на съответните длъжности. Според експерти една от причините са зачестилите промени в условията за придобиване право на пенсия на военнослужещите, особено от есента на 2012 г., които създават несигурност и принудиха стотици офицери да подадат рапорти и да се уволнят. Най-вероятно това ще се случи и след подготвяната от днешното правителство пенсионна реформа. Гратисният период, който се предлага, е така измислен, че ще принуди рапорти за напускане на армията да подадат отново офицерите от средния ешалон.

Видим стана и проблемът с назначаването на висшия команден състав. Политическото и военното ръководство се затрудняват в намирането на генерали и адмирали, които да отговарят на изискванията за съответната длъжност. Пример в това отношение е смяната на върха на Съвместното командване на силите. Или на командването на ВМС. Отиде се на варианта генерали и адмирали да изпълняват с месеци временно длъжността командващи и командири, докато чакат обявените предварително титуляри да покрият изискванията на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили, т.е. да имат поне една година на длъжността, която заемат. Не по-малко показателен в това отношение е и фактът, че с месеци не са назначава втори заместник-началник на отбраната.

Подобна „хватка” за спасяване на положението с промяна на правилника не се прави за първи път. Прецедент има само за висшия команден състав. Това обаче едва ли е решение. Нарушена е приемствеността в армейската йерархия. Може би изобщо трябва да се премахне едногодишният срок за престой на длъжността, което няма да е най-добрият изход от ситуацията. По-скоро следва да се направи обективен анализ на политическите решения, които се вземат спрямо армията, какъвто е случаят с промените в режима за пенсиониране, за да се видят техните негативни последици.

В този смисъл звучат добре думите на министъра на отбраната Николай Ненчев в последното му интервю пред ПИК и в. „Ретро”: „Надявам се, че със социалния министър Калфин ще намерим компромисно решение, така че в течение на определен брой години да постигнем оптималния баланс. Темата е не само важна, но и чувствителна. От гледна точка на хората под пагон по-ранното пенсиониране не е привилегия. През цялото време на службата си те са били лишени от голяма част от правата и възможностите на останалите граждани. Помислете си само какво означава традиционната смяна на гарнизоните за семействата на военнослужещите. Ново жилище, което трябва да се обзаведе, ново училище за децата, търсене на работа за „цивилната половинка”. 

Това не са просто битови подробности, а проблеми, с които българските военни се сблъскват през няколко години. Излишно е да говоря за рисковете в службата, за дежурствата, за честите отсъствия от дома, за ограничаването на някои граждански права, за цял куп специфични особености, с които цивилните никога не се сблъскват. От друга страна в обществото съществуват настроения, че държавата вече не може да си позволи да „облагодетелства едни за сметка на други”, че така пенсиите никога няма да добият прилични размери и т.н. Затова мисля, че решението трябва да се търси в условията на откритост и на широка обществена дискусия.” 

Въпросът е дали не е твърде късно за защита на такава позиция, след като времето за обществена дискусия на предстоящата пенсионна реформа почти отмина и промените тръгват към правителството и Народното събрание. Освен това, практиката в този парламент показва, че очакванията на министър Ненчев за подкрепа почти винаги остават напразни. За съжаление, разбира се.

С проекта се предвиждат изменения в текстовете, които се отнасят до изпълнение на военна служба извън територията на страната в състава на български или многонационални формирования при участие в операции и мисии; изпълнение на военна служба и командироване на цивилни служители извън територията на страната в задгранично представителство на Република България и изпълнение на военна служба в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната. Командироване на цивилни служители на територията на страната в международни организации или в други международни инициативи.

Промени ще има и в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, приет с Постановление № 84 на Министерския съвет от 2010 г. и в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.