Проектът на „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г.” вече получи първото си неодобрение. И то не от кого да е, а от финансовия министър Владислав Горанов. Той не одобрява създадаването но целеви държавен фонд „Интелигентна отбрана“, който до осигурява допълнителни финансови средства за покриване на хроничния финансов дефицит по бюджета на МО.

Това стана ясно от отговора на министър Горанов на въпрос на народния представител Петър Славов от ПГ „Реформаторски блок” за създаване на Държавен фонд за инвестиции в отбраната, със средствата от който да се дофинансира Програмата за развитие на въоръжените сили на Република България. Краткият отговор и не. Но какви са мотивите на министъра на финансите, за да не се съгласи с колегата си, военният министър Николай Ненчев.

Създаването на Държавен фонд за инвестиции в отбраната противоречи на принципите и правилата, заложени в Закона за публичните финанси, е категоричен министър Горанов.  Според него обособяването на приходоизточници (от продажба на ненужно въоръжение, техника, имущество и имоти на Министерството на отбраната) в отделен фонд не променя техния характер на бюджетни приходи и не дава възможност за автоматично извършване на допълнителни (неразчетени) разходи по бюджета на фонда. В тази връзка разчетите за неговите приходи и разходи подлежат на включване в консолидираната фискална програма.

Подобен фонд, се посочва в отговора, може да бъде създаден единствено със статут на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната. В рамките на общия размер на разходите по бюджета на Министерството на отбраната, към един такъв фонд ще бъдат приложими на общо основание всички изисквания, регламентирани със Закона за публичните финанси, по отношение съставянето и изпълнението на одобрените адресни бюджети с годишните закони за държавния бюджет.

Ако очакванията на колегите от Министерството на отбраната са, продължава финансовият министър, че такъв фонд ще даде възможност за допълнителни разходи над вече утвърдените с годишния Закон за държавния бюджет, отговорът е „това няма как да стане" не защото аз съм министър на финансите или защото има Закон за публичните финанси, а защото всички разходи, които българското правителство извършва, трябва да бъдат предварително одобрени от българското Народно събрание като лимит и той не може да бъде надхвърлен от изпълнителната власт. Това е принцип, който се налага не само от нашата бюджетна практика, а и от структурата на държавно управление, която предвижда Законът за държавния бюджет да включва всички разходи на изпълнителната власт, обяднява министър Горанов.

Проблемът със състоянието на финансите за отбрана трябва да се решава с годишния Закон за държавния бюджет, като се гарантира възможното и необходимо, през баланс между отделните сектори, разходно ниво, така че да се доближаваме до стандартите на НАТО и да се дава възможност поетапно да постигнем пълна оперативна съвместимост, категоричен Владислав Горанов. Според него той едва ли би могъл да бъде решен с инструмента, който се предлага, още повече, че за последните няколко години разчетените приходи по бюджета на Министерството на отбраната редовно не се изпълняват до определения в годишния закон обем. Няма как, отбелязва финансовият министър, да се извършват разходи от който и да било разпоредител с бюджет извън тези, утвърдени с годишния Закон за държавния бюджет, и това е принципът на парламентарната демокрация. Годишният Закон за държавния бюджет се определя от Народното събрание и в него са включени всички разходи и не съществуват разходи извън включените в него. Така че колкото разходи за отбрана определим за съответната година, с толкова изпълнителната власт ще разполага. Няма механизъм този разход да бъде увеличаван без контрол на парламента, посочва финансовият министър.