Тревожен, в случая, е въпросът с промените на Кодекса за социално осигурване, които съвсем скоро, с гласовете на депутатите, ще постановят нов модел за придобиване право на пенсия от военнослужещите. Въвеждането на възраст и нейното последователно нарастване изправя пред тежко изпитание резерва и органите, които отговарят  за него. Как и колко време един войник или сержант ще бъде използван в доброволния резерв, след като е напуснал армията на 55 години? Ако погледнем сега действащия закон – нито ден . Що се отнася до офицерските кандидати и офицерите, пет години, т.е. до 60. Не по-добро е положението със запаса. Там пределната възраст е до 63 години. Нали си представяте един войник на пенсионна възраст от трета категория труд! Така се губят подготвени кадри, а в същото време се налага да се инвестират много средства за обучение на други, които дори не са минали през казармата. Т.е. пенсионната реформа ликвидира възможността Българската армия да се възпроизвежда в интерес на своя военновременен щат.

Това е сложен проблем, който не би трбвало да бъде отминаван заради реформаторски амбиции или трупане на партийни, особено с оглед на гласове на избиратели, дивиденти. Той дори поставя и то съвсем основателно въпроса дали режимът за пенсиониране на военнослужещи от една страна и от друга -на служители в МВР, Министерството на правосъдието и службите за сигурност трябва да бъде един и същ.  Защо, например, за армията да не бъде по-специфичен и в самостоятелен текст на КСО?

Има интересни предложения на експерти в това отношение. Например, войниците да имат право да се пенсионират при 20 години осигурителен стаж, от които две трети изслужени по закона. И да получават определен процент от пенсията, задължително над 50, до навършване на определена в КСО възраст, за да вземат целия размер. Това ще даде шанс след 40-годишна възраст да им бъдат внемени определени задължения в резерва и запаса. А и по-голям брой българи доброволно ще минат през военна служба. В този аспект би могло да се мисли и за останалите категории военнослужещи.

Парламентът е на път да сложи минимална възраст за пенсиониране на военнослужещите от 52 години и 10 месеца с перспектива до 55. За съжаление тази промяна не бе обект на широко обсъждане с участието на военни експерти. Отчетено бе мнението само на специалистите в осигурителната система. А фактите, които чертаят картинката на резерва и запаса са доста тревожни. Над 85 процента от вписаните на военен отчет са на възраст над 35 години. 40 на сто от войниците са по-възрастни от 45 години. Тази възраст са преминали 67 на сто от офицерите и 52 процента от сержантите. Близо 100 процента от командирите на взводове са над 35 години.

Причината е отпадането на задължителната военна служба. Така е. Няма я, обаче, не само тя. Няма ги и школите за запасни офицери. Капакът на всичко това е недокрай обмислената пенсионна реформа. С фокуси проблемът с резерва на Въоръжените сили няма да се реши. Дали трябва със старци да ходим на война, също е интересен въпрос. По-скоро нещата бяха докарани до тук, заради липса на стратегическа мисъл. Нямаше я у тези, които преди 8-9 години тотално закриха наборната служба и не оставиха вратичка дори за доброволна. Няма я и сега. Промените в КСО, отнасящи се до военнослужещите, дори не бяха обсъдени в Комисията по отбрана. Получава се така, че вместо да улесни решаването на проблема с изграждането на резерва и запаса на Въоръжените сили, законодателят по предложение на правителството, го затруднява в максимална степен. Макар че депутатите би трябвало да бъдат наясно с материята. Освен ако не са гласували със затворени очи Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2014 г. Там фактите са красноречиво доказателство за тревожността на проблема. Към декември 2014 г. доброволният резерв е комплектуван едва на 17%. През 2014 г. са планирани само 61 резервисти (12 % от всички с договор) за включване в подготовката на военните формирования.