Има сериозен въпрос, който все още е без конкретен отговор. Той е дали полската страна разполага с лиценз от РСК ”МиГ” за ремонт на двигатели и за удължаване на ресурса. Според генерал-майор от резерва Александър Александров, представител на производителя РСК"МиГ" за България, отговор има и той е отрицателен. Той не крие своята позиция и я аргументира в медиите. Все още обаче Министерството на отбраната не го опровергава. По този повод изпратихме запитване до военното ведомство.
Какво попитахме Министерството на отбраната?
„Моето журналистическо запитване цели получаване на информация от МО по въпроса притежава ли Полша лиценз, който да й даде възможност да ремонтира двигателите на нашите МиГ-29 и има ли юридическа възможност РСК „МиГ” да спре такъв ремонт. На второ място, бих искал да получа информация дали министър Ненчев е спрял изпълнението на два договора с РСК „МиГ” за ремонт на МиГ-29 и с какви аргументи е станало това.”
Какъв отговор получихме на запитването?
„Министерството на отбраната се обърна към Полша, за да проучи възможностите за ремонт на двигателите на самолетите МиГ-29. Това е първата крачка към намаляването на зависимостта на Българската армия от руската техника. Нашата армия е една от най-зависимите в това отношение сред съюзниците от НАТО с над 70% руско оборудване. Полша е успяла да постигне известна автономност в процеса на ремонт и поддръжка на собствените си самолети. Разговорите с полската страна продължават и повече информация ще бъде съобщена след техния край.
Действията на Министерството на отбраната и на министър Ненчев са продиктувани от ясната и легитимна цел да се намери решение за българската бойна авиация, което да ни дава както сигурност на доставките, така и по-малка зависимост от страни, което са извън НАТО.”
Нашият коментар
Дискусията в общественото пространство, в няколко заседания на Комисията по отбрана и полученият отговор на запитването ме кара да се върна още сега 5-6 месеца назад и да припомня тревогите на военните експерти. Първо, състоянието на изтребителната ни авиация е критично, налице е опасност от прекратяване на бойното дежурство по Air Policing и от допускане на летателни произшествия. Още тогава публично бяха обявени неотложните мерки в последователност, която, според тях, беше най-реално изпълнима. Стъпките започваха със спешно сключване на договори с РСК „МиГ” за възстановяване на летателната годност на минимално необходим брой самолети и след това продължаваха в средносрочен план с доставки и услуги от Полша и внасяне на инвестиционен проект в парламента за придобиване на нов тип боен самолет.
Вече стана ясно, че първата стъпка не беше направена. Не бе уважен изводът на военната експертиза, че към оня момент единственият възможен начин за поддръжка на самолета и непрекъсване на задачата по Air Policing е подписването на договори с руската страна на обща стойност поне от 24 млн. лв. По станалата вече обществено достояние информация, че пари за започване на плащането още през тази година е имало, решение от министъра за подписване и финансиране на договорите не е взето.
Времето показа, че се заложи на другите две стъпки. За тях обаче трябва доста време. От година и половина до пет. Това обстоятелство, вероятно породи идеята да си изпълняваме отговорностите съвместно с други авиации, например полската, в което от МО и други институции не виждат нищо лошо. Навярно са прави, след като бойната ни авиация е притисната до стената.
Какво се случва обаче, ако има проблем с лиценза на Полша, както твърди генерал Александров и поне засега от МО не го опровергават? Тогава прескачаме и втората стъпка. Отиваме на третата, т.е. приземяваме това, което имаме, като изтребителна авиация, и чакаме политическото решение за доставка на една ескадрила, например. На този етап и тук нещата не са много оптимистични. По този повод министърът на отбраната получи мандат от правителството, но за какво точно не стана ясно. За разговори или за преговори? Най-вероятно за разговори, защото само парламентът може да даде мандат за преговори по такъв скъп проект. Това обаче би могло да стане с приемането на Програмата за развитие на способностите на Въоръжените сили до 2020 г., която все още е в чернова, т.е. не е минала през Министерския съвет. И още – в нея има и други проекти за модернизация и превъоръжаване, които също се нуждаят от финансиране.
Има още един още един шанс, с който, обаче, командването на ВВС поема голяма отговорност и риск. Към момента единственият начин ние да сме в състояние да носим това дежурство до средата на следващата година е със самоинициатива и удължаване на ресурса на двигатели на МиГ-29 изцяло с личен състав от ВВС, без това да струва никакви финансови средства на МО, каза преди по-малко от два месеца, след като бе изслушан от Комисията по отбрана, командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев.
Все пак министър Ненчев силно се надява, както обича да се изразява, че нямаме проблеми със защитата на въздушното пространство до средата на следващата година, а поляците ще ни дадат първо двигатели под наем, а след това ще ремонтират нашите. Това вече го каза миналата седмица след заседанието на Комисията по отбрана. Стискаме палци. Дано надеждите не са напразни, както се случи с изразяваните не веднъж от него очаквания за по-голям военен бюджет. Все пак обещаното продължение на отговора на нашето запитване остава актуално.
