В доклада е записано, че по предложение на премиера президентът назначава и освобождава ръководителите на Служба „Военна информация”, както и на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване” и главния секретар на МВР. Независимо дали директорът на „Военна информация” е военносужещ или цивилен служител. (В момента директорът на службата се назначава и освобождава със заповед на министъра на отбраната.)

За да бъде валиден годишният план на Служба «Военна информация», няма да бъде достатъчен само подписът на министъра на отбраната. Документът да се утвърждава от министър-председателя, ще бъде записано в закона. На министъра се дава право да внася в Министерския съвет годишния доклад на службата.

Комисията все още няма доклад за второто ченете на Законопроекта за военното разузнаване. Засега е ясно, че с предложенията си народните представители от ПГ на ГЕРБ ще „измъкнат” военното разузнаване от непосредствено подчинение на министъра на отбраната, независимо какъв е ръководителят й – военен или цивилен. От БСП и Патриотичния фронт искат директорът на служба «Военна информация» да бъде с генералско или адмиралско звание, т.е. длъжността да бъде само за военнослужещ. 

Ново определение на понятието „национална сигурност”

Предлага се да не се ползва определението в Закона за защита на класифицираната информация”. В доклада на комисията е записан следният текст: „Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост на страната, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.”