Обявеният  резултат 7 на 7 не решаваше въпроса. Депутатите от ПГ „БСП лява България” оспориха верността на съобщените гласове, не получиха удовлетворителен отговор и напуснаха заседанието. Подобни предложения имаше от АБВ в лицето на генерал от резерва Михо Михов, на Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт и на независимия народен представител Велизар Енчев. В края на краищата се стигна до предложението на вносителите, група депутати от ПГ на ГЕРБ, директорът на службата да бъде военнослужещ с висше военно звание или цивилен служител. И да притежава 10-годишен професионален стаж в структурите от системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили.

Спазен бе общият принцип в пакета от четири законопроекта за сектор „Сигурност” ръководителите на службите да се назначават и освобождават по предложение на премиера отпрезидента. Така е за директора на Служба „Военна информация”, за председателите на ДАНС и наДържавна агенция „Разузнаване”, както и за главния секретар на МВР. Независимо дали директорът на „Военна информация” е военносужещ или цивилен служител. (В момента директорът на службата се назначава и освобождава със заповед на министъра на отбраната.)

Другият равен резултат бе 5 на 5. Той бе при гласуването на текста, който, според вносителите на законопроекта от ПГ на ГЕРБ, трябва да определи мандат на директора на службата от пет години. В МО мандат има за началника на отбраната и за постоянния секретар, защо трябва да има и за директор на служба, попита генерал от резерва Михов. Получи подкрепа и от генерал от резерва Атанасов. Равният резултат, в случая, бе в полза на вносителите. 

Обяснимо, директорът на служба „Военна информация” Йордан Бакалов прекъсна участието си в заседанието, когато започна обсъждането на „кадровите” текстове, но остана неговият заместник полковник Павлин Гетов. В заседанието участваха още заместник-министърът на отбраната Орхан Исмалиов, секретарят на президента по националната сигурност генерал-лейтенант от резерва Атанас Самандов, секретарят на Съвета по сигурността към МС Георги Кръстев, съветникът на министъра на отбраната генерал-лейтенант от резерва Атанас Запрянов и представители на други институции.

Разбира се, последна дума ще има цялото народно представителство при гласуването на второто четене на законопроекта.

Една от дискусиите по време на заседанието бе около предложението на генерал от запаса Атанас Атанасов, който смяташе, че военното разузнаване трябва да работи в интерес само на отбраната, но не и на националната сигурност. Нещо повече, за да избегне понятието „национална сигурност”, той въвеждаше „отбранителна сигурност”, от което сам се отказа. Един от аргуменнтите му бе, че се създават условия за нездрава конкуренция между двете разузнавания – военното и цивилното. Няма проблем с нездравата конкуренция, между двете служби има пълно взаимодийствие, коментира Йордан Бакалов. Дори, според него, военното разузнаване се развива така, че другото, което след приемането на законите ще се нарича Държавна агенция „Разузнаване” (ДАР), не може да му бъде конкуренция.

Следвайки философията на Законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, членовете на комисията приеха, че министър-председателят осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво, а министърът на отбраната – непосредственото ръководство. За началника на отбраната се разбраха, че ръководи военното разузнаване в Българската армия на оперативно и тактическо ниво.

Подкрепено бе предложението на Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев за въвеждане на фигурата на инспектора в службата, който да осъществява контролни функции при провеждане на държавната политика. На него ще се разчита за предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности.