Резервист е български гражданин, който притежава военна подготовка, получил е мобилизационно назначение и е сключил договор за участие в организиране и провеждане на мобилизацията на военни формирования във военно време. Това е едно от предложенията, свързани с новото виждане за Резерва на Въоръжените сили, което бе обсъждано на дискусия в Централното военно окръжие (ЦВО). В нея участваха началникът на ЦВО полковник Георги Петков, полковник Станимир Кисов от дирекция «Управление на човешките ресурси» в МО, офицери от окръжието и представители на Сдружението на офицерите от резерва и запаса «Клуб 199».
По думите на председателя на сдружението полковник от запаса Цанко Цанков резервистът е цивилно лице специалист по осигуряване на мобилизацията, което е в основния (мирновременния) щат на съответното военно формирование. Работодател на резервиста, който изпълнява задачите си на основата на сключен договор, вече двустранен, а не тристранен, и срещу заплащане, е министърът на отбраната. Резервистът задължително получава мобилизационна назначение в съответното военно формирование. По допълнително споразумение той може да участва и в мисии.
В резултат на съвместната работа между ЦВО и Клуб «199» са подготвени редица предложения за изменения и допълнения на Закона за резерва на Въоръжените сили. В МО има работна група по този въпрос, чийто секретар е полковник Кисов. Според полковник Цанков, въпреки някои позитивни моменти в замисъла си, сегашният Закон за резерва на Въоръжените сили не е изпълнил предназначението си. Той посочи две основни причини. Първата е тромавата система и размитата отговорност по набирането и военната подготовка на гражданите, кандидатствали за войници и резервисти за Българската армия. И втората – недостатъчно ефективната организация и неконкретизираната отговорност по подготовката и провеждането на мобилизация и комплектоване (допълване) на формированията по военновременните им щатове.
Във връзка с тези констатации, посочи председателят на Клуб «199», предлагаме текстове в закона, които да регламентират няколко момента. Централното военно окръжие, като пряко подчинен орган на министъра на отбраната, да изпълнява функции по окомплектоването на Българската армия с личен състав за мирно и военно време. Вторият текст цели промяната на определението за резервист, за което стана дума в началото на материала. На трето място, всички български граждани – мъже, навършили пълнолетие, да се водят на отчет от военните отръжия и да имат статут на запасни. Гражданите, желаещи да придобият военна специалност, да я получават в учебните центрове на Българската армия, а по време на курса да им се полага възнаграждение. И пето – военните окръжия да планират и изпращат запасни на курс за повишаване на квалификацията им, за което да получават заплащане.
С оглед на предлаганата философия на промените на закона, под Резерв на Въоръжените сили би трябвало да се разбира числеността от военно подготвени български граждани, планирани за мобилизация и за гарантирано окомплектоване на военни формирования по длъжностните разписания във военно време.
Обсъждането на мнения и предложения по предстоящите промени в Закона за резерва на Въоръжените сили ще продължи. Споменатите и други въпроси подлежат да допълнителни аргументи и прецизиране на съответните текстове. Както и търсене на най-добрата формула в интерес на задачите по мобилизацията и окомплектоването на военните формирования. Например, дали всички младежи и девойки, които са навършили пълнолетие, да се водят на военен отчет, или, особено за девойките, в зависимост от техните професии и придобити квалификации. Смята се, че е необходимо да се разработи въпросът за повишаване в звание на запасните, както и да се търсят начини за стимулиране (очевидно най-вече във финансов план) на привличането на резервисти. Да се пренасочи ли фокусът на закона към подготовката на запаса? Има и едно предложение, което не е без основание. Защо да не се въведе задължителна военна подготовка на българските граждани за определен период, например 3 или 6 месеца. Така окомплектоването на Българската армия ще премине на смесения принцип – професионални и наборни войници. Все още чл 59 на Конституцията не е променен. Според него „защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.” Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.” И по-нататък в чл. 59 на Конституцията: „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.” Още една тема за размисъл, която, по някои мнения, трябва да намери решението си с промените в Закона за Резерва на Въоръжените сили.
Сагата с българската „армия”
Доброволният резерв е попълнен едва на 2...
Ето тука, какво говорят умните журналист...
Воененият кореспондент Ръсел Бентли от С...