Първо, очаква се скорошна ратификация на подписаното в Полша на 22 октомври Споразумение за логистична подкрепа на нашите МиГ-29. Договорът не е внесен в парламента. Очаква се на днешното си заседание правителството да предложи на Народното събрание тази ратификация. Известно е, че освен верни фенове, той има и критици, които няма да се задоволят само с политически аргументи, като аплодисментите за геополитически избор, който, по думите на министъра на отбраната Николай Ненчев, сме направили. Експертите знаят много добре, че шест двигателя не правят три самолета по простата причина, че тези машини имат и други агрегати. И още – няма изтребители за подготовка на пилотите за изпълнение на различни задачи. Все пак българските ВВС не са само въздушна полиция, което депутатите би трябвало да знаят.  

Второ, ветото на президента върху Закона за военното разузнаване се промъкна на косъм през спецкомисията, но за пленарна зала това съвсем не е гарантирано. Самият Бойко Борисов си призна, че между него и парламентарната група има разминаване. Не са на едно мнение и с държавния глава, що се отнася до причините да бъдат изненадани от собствените си народни представители и да се уважи волята на опозицията, т.е. начело на Служба „Военна информация” да бъде само военнослужещ с висше военно звание. Ще остане или не Йордан Бакалов шеф на военното ни разузнаване в неговите три степени – тактическа оперативна и стратегическа, зависи от това доколко депутатите от ГЕРБ държат на заявената вече веднъж собствена позиция.

Трето, Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. закъсня изключително много. Тя е в парламента, Комисията по отбрана проведе едно опознавателно заседание, но детайлното обсъждане тепърва предстои. Проблемните въпроси са свързани преди всичко с липсата на конкретност в документа, който е твърде срамежлив. Направен е така, че да не ядоса министъра на финансите, което не дава ясна представа за бъдещето на армията ни. Прогнозата е, че програмата ще мине лесно, защото тя не ангажира почти с нищо бюджета на държавата. Няма категоричност във връзка с модернизацията и превъоръжаването на армията.

Четвърто, МО развълнува общественото мнение с един проект за поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили, който предполага съвместна охрана на въздушното ни пространство. Не само нашите, но и чужди, макар и съюзнически, самолети да ни пазят. Все още не се знае дали тази промяна ще стигне до пленарна зала, но съмненията, че с евентуалното й приемане се слага бариера пред обновяването на бойната ни авиация, са доста силни. Това бе и един от поводите командирът на ВВС да си подаде оставката.

Пето, парламентът ще трябва да гласува бюджет на МО не по-нисък от този през 2014 г. Ако не се случи, президентът щял да върне целия държавен бюджет. Става дума за 1, 33 на сто от БВП. Засега подготвеният от финансовото министерство проект дава надежди. Остава министърът на отбраната да убеди колегите си в правителството и парламентарните групи за тази небходимост. Това ще бъде втори опит на Николай Ненчев. Първият, в края на миналата година, се оказа неуспешен и парите за отбрана бяха сериозно орязани. Агитацията на министъра ще бъде трудна, защото тя е без основа. Въоръжените сили все още нямат програма и план за развитие, за да искат пари. Може би точно за това проектобюджетът не акцентира на инвестиционните проекти, които се очакваше да стартират поне във втората година на мандата на управляващата коалиция.

Няма да бъде реално, ако очакваме всичко това да се случи до края на годината. Още повече, че бяха заявени промени в законите за отбраната и въоръжените сили, за резерва на въоръжените сили и за военната полиция. Ветераните от войните се надяват министър Ненчев да защити в парламента желанието им за гласуване на промени в техния закон. След местните избори парламентът започна днес работа. Остава да видим какво ще свърши в сферата на отбраната.