- Г-н генерал, как върви процесът на ратификацията на договора с Полша за ремонт на МиГ-29?

- В Комисията по отбрана беше обсъдено споразумението между правителството на Република България и правителството на Полша за логистична подкрепа при осигуряване на изправността и еккспоатацията на самолетите МиГ-29. Имаше силен  обнадеждаващ тон по отношение на ръководството на Министерството на отбраната към членовете на комисията, но имаше и упреци и забележки във връзка с фундаменталното решаване на проблема с това споразумение. Аз един от тези, които считаме, че споразумението няма да изчерпи проблема, нито ще го реши дълготрайно. Би било добре паралелно с това споразумение да върви проектът за закупуване на нов изтребител, които да се съпоставят във времето и да се отдели първата вноска, след като са проведени преговори и разговори за закупуването му.

- Кога се очаква ратификацията?

- Очакваме през следващата седмица в програмата на Народното събрание да влезе законопроектът за ратифициране на това споразумение. Мисля си, че в зала ще има разумни изказвания. Общата оценка върви на потвърждаване на тази ратификация. Но тези опасения, които вече споделих, за мен са лично убеждение. Ако този проект не сработи по някакви причини, не бих изключил версията някой умишлено да води българската авиация към закриване.

- За кой проект става дума? За новите изтребители ли?

- Ако полският вариант за поддръжка на самолетите не сработи по някаква причина, то действително българската авиация ще бъде поставена пред огромно изпитание и почти приземена. Към това ме навява мисълта, че Министерството на отбраната и правителството бързат и с внасянето на следващия законопроект, който бе подложен на т.нар. обществено обсъждане. Става дума за промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили, касаещи два члена и допускащи съвместно изпълнение на задачата по Air Policing. То ме навява на мисълта, че ситуацията с охраната на въздушното пространство е комплицирана. Не е само там. Такава е ситуацията със сухопътните ни граници, което е видно от последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Такава е и във военноморската ни акватория, което е видно също от този съвет, където се говори за баланс на силите.

- След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност президентът каза, че трябва да се инвестира в сигурност и отбрана.

- Аз съм изненадан, че в изказването на върховния главнокомандващ, а може би и в дискусията, нито един път не стана дума за Българската армия и за Въоръжените сили и то в присъствието на началника на отбраната и на министъра на отбраната. Тези осем пункта, които той резюмира, като препоръки, до голяма степен са някакви указания, които не подлежат на директно изпълнение от Министерския съвет. Инвестирането, което президентът предполага и предлага вече се осъществява с 1,033 089 млрд. лв. разходи за МО през следващата година. Така Българската армия може малко да живне, но не и да се попълни с липсващите 4500 места за военнослужещи, както и да заздрави социалния си статус, така че кандидатите за офицерската професия да не бъдат три към едно, а шест, седем и до десет към едно. Това няма да се случи скоро. То ще ни доведе до още по-големи проблеми, които върховният главнокомандващ още не е възприел, като реална опасност.

- Предложената от правителството Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. решава ли въпроса?

- Да, тази програма, включително и решението за определяне числеността на Въоръжените сили, беше обсъдена в Комисията по отбрана. В голямата си степен членовете на комисията я одобряват и я приветстват. Аз също.

- Защо одобрявате програмата?

- Защото тя е добре разписана като пожелание. Трябва обаче да кажем, че програмата не е план. Тогава, когато се реализира планът за организационното изграждане на Въоръжените сили в следващите години или т.нар. трета Бяла книга бъде оформена със срокове, с финасови и човешки ресурси, с органи за управление  и контрол, можем да кажем, че Програма 2020 изигра ролята си и следва да се изпълнява от всички правителства. Тази програма със своите 11 измерители на боеспособност и изпълнение на основните мисии и задачи на Въоръжените сили ме навява на мисълта, че се мисли и работи модерно в Министерството на отбраната, но не ангажирано отговорно. Няма дългосрочна визия, която да е потвърдена със законово обвързване и с нормативни актове, които министърът ще следва и ще издава, както се казва, всеки месец, за да вървим напред.

- Пример?

- До 2028 г. трябва да реализираме 55 цели за способности. Нищо в програмата не се казва по този въпрос. Да не говорим, че през 2017 г. Многонационалните мирни сили бе следвало отново да бъдат осигурени с щаб в България, което не попада в програмата.

- Като че ли програмата действително е много пестелива от гледна точка на конкретизиране на ресурси  и инвестиционни проекти, т.е., както казвате, пожелателна.

- Точно така. Пак се връщам на тезата, че програмата е обтекаема, пожелателна, емоционална,  може би мобилизираща тези, които не знаят и не са подготвени. Тя е направена за широката общественост. За един граждани нещата са изписани и формулирани много патетично и обнадеждаващо. Но тя трябва да бъде обвързана с план, както вече стана дума – срокове, време, ресурси, управление, контролни органи и договори, които следва да се сключат. Това все още го няма.

- Пожелателният и патетичен характер на програмата предполага, че лесно ще мине в пленарна зала.

- Ще мине и аз не казам, че не трябва да мине. В края на краищата тя е основата, за да се реализира нещо практически. Обаче не ми допада постоянната теза, че министерството в лицето на министъра е опълномощено от правителството да действа смело, решително, че има пълномощия. Ето, например, има пълномощия за разговори за нов самолет. Докога разговори? 20 години водим разговори. От специалистите вече има позиционирани типове самолети: първи, втори, трети; цени и оферти. В края на краищата – започвайте преговорите, внесете тези проекти в Министерския съвет, решете кой самолет и започвайте разговори по договора. Никакви други разговори не са ни нужни. Иначе действително българската авиация от това, което споделих в началото, е изправена пред условието да започне изграждането си отново. Когато ще бъде напълно ликвидирана, без резервни части, без изправна техника и без подготвени летци. Жалко за школата ни, която е световна. Жалко за това, че България трябва да бъде фактор и във въздуха, и на море, и по сухопътните ни граници за решаване на основните конституционни задачи.

- Имате предвид и промените на закона заради съвместното изпълнение на задачата по Air Policing?

- Ако съвместното изпълнение, както се третира, е мисия, посочена на срещата на върха на НАТО в Уелс, то мисия не означава съвместно разделяне на суверенитет. Мисията има друго послание, ако тази дума идва от Уелс, както се цитира в мотивите на този законопроект за промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили. НАТО би трябвало да е обладано от мисията да охранява въздушното си пространство по всички азимути и особено там, където има нарушен баланс, според някои политически пълководци. Не бива да забравяме тази мисъл, че площадните оратори винаги са били много лоши войници.

- Не Ви ли се струва, че в последно време Законът за отбраната и Въоръжените сили усилено се променя на парче. Например със законопроектите за държавния бюджет, за МВР и др. Това води до дебалансиране на закона и той губи своята стойност и ефективност. А беше заявено, че ще има цялостна промяна.

- Това не са добри знаци. Тези експресни промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили означават, че не се владее обстановката. Означава, че апаратът не е подготвен от държавното ниво до Народното събрание и министерствата, за които говорим. Но не само те. Нима създаденото Министерство на туризма не трябваше да има досега закон!

- И самите промени се правят доста необмислено.

- Обсъждането на социалния статус на полицая и военния става в крайно неподходящ момент.

- Каква е Вашата позиция?

- Никога не бих приел сключилите договор с министъра на отбраната  и държавата офицери, сержанти и професионални войници да бъдат поставени в унизителното положение да се откажат принудително от договора си.  За тези, които са приети, това важи докато решат да се пенсионират или по други причини да напуснат армията. За тези които идват, може да се поставят нови условия. Тогава обаче ще попитам дали в НВУ „Васил Левски” съотношението на кандидатите за офицери ще бъде три към едно ли едно към едно. Или изобщо няма да го има.

- Заедно с депутати от различни парламентарни групи внесохте промени в Закона за ветераните от войните. Да очакваме ли скорошното им приемане?

- Този законопроект има не толкова финансова страна, колкото морална, за останалите малко повече от 3 хиляди живи ветрани. Някои се опитват да ги съизмерват с днешните мисионери на професионалната ни армия. Това не е съизмеримо. Моето убеждение е, че към ветераните трябва да се отнасяме уважително и този закон трябва да бъде приет, ако не 100 процента, както е предложен от вносителите, поне в моралната му част. Безпокои ме и изразяваното от някои коеги, че би следвало да се обвърже със Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Едни от тези ветерани са отишли на фронта доброволно, но други от казармата, за да изпълняват държавна задача. Такива са били и чичо ми, и баща ми. От техните разкази зная, че мотивировката е била България да бъде съхранена, с военната си мощ да даде силен тласък за политическите решение не само във вътрешен, но и в международен план по отношеине на честата смяна на нашето съюзническо поведение. В този закон има и мотивация за следващите поколения да уважават винаги историята си, без да се вписват в квалфикациите „те мислели, че водят отечествена война, пък тя не била отечествена и т.н.”. Това за мен е деградивно и неструктивно. Аз ще се опитам в социалната комисия да убедя членовете да допуснат законопроекта до първо гласуване в пленарна зала. Между двете гласувания може да се дообсъдят текстовете, които са допустими или недопустимо, от гледна точка на бюджета.