Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2015 10:43 - За военна пенсия – повечко войниклък и по-малко в цивилизацията
Автор: spirdon Категория: Политика   
Прочетен: 885 Коментари: 0 Гласове:
0



 Дори законът да сложи таван на войнишката служба до 45 години, редникът и ефрейторът пак ще могат да вземат военна пенсия най-много на 55 години. Възниква обаче един логичен въпрос. Доколко нашият войник ще бъде професионален, след като уредбата на военната професия, не му дава право да я изпълнява до придобиване право на пенсия? Няма ли да се върнем отново към понятието „срочнослужещ”, защото всеки, който стане войник ще може по закон да служи на държавата най-много  20- 25 години.

Пределната възраст за служба с войнишко, съответно матроско, звание да падне от 50 на 45 години. Говори се, че това замисляло МО, подготвейки предстоящите промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Т.е. връщане с една година назад, когато въпросният срок на служба беше вдигнат с пет години.

Едно такова решение ще бъде последица от промените в режима за пенсиониране на военнослужещите, които Народното събрание гласува през лятото. При положение, че вече е въведена минимална възраст за придобиване право на пенсия на хората с пагони, включително на редниците и ефрейторите, от 52 години и 10 месеца до 55 години, е нормално държавата, в т.ч. политическото и военното ръководство на Въоръжените сили, да се замисли какво ще прави с войниците и матросите.

Засега се чува, че пределната възраст за военна служба на войниците и матросите ще бъде закована на 45 години. Дори и да остане 50, пак няма да има възможност за войниците да се пенсионират като военнослужещи. Под съмнение, може би основателно, се поставя и въпросът доколко един човек на 54-55 години е способен да изпълнява задълженията на повечето войнишки специалности.

Възниква един логичен въпрос. Доколко нашият войник ще бъде професионален, след като уредбата на военната професия, не му дава право да я изпълнява до придобиване право на пенсия? Няма ли да се върнем отново към понятието „срочнослужещ”, защото всеки, който стане войник ще може по закон да служи на държавата най-много  20- 25 години. И какъв ще бъде стимулът на българина да участва в конкурсите за набиране на професионални войници, каквито за около 400 места, по думите на министъра на отбраната Николай Ненчев, предстоят още през следващата година. И поне десет пъти по толкова през следващите години. Да не забравяме, че Народното събрание вече гласува численост на Въоръжените сили не по-малко от 37 хиляди и не повече от 40 хиляди души. Ако няма войници, бройката трябва да бъде попълнена с цивилни служители. Това обаче, едва ли е изход.

Макар и законът да не му дава право да придобие пенсия, като войник, той трябва да знае, че ще има възможност да продължава да служи на държавата. Върху тази теза би трябвало да се замислят онези, които пишат законите. Не става дума само за попълване на резерва на Въоръжените сили, който след отмяната на наборната служба издъхва. Това, очевидно, трябва да бъде задължително. Необходими са обаче и други възможности. С договора за войнишка служба държавата би трябвало да дава перспектива на българския гражданин, който е прослужил в армията 10, 15, 20 или повече години. В този смисъл всяка законова промяна, не би следвало да се прави на парче. Няма да бъде добре, ако се продължи лошата практика, чийто последен пример бе промяната на Кодекса за социално осигуряване. Ако МО бе в активен диалог с Министерството на труда и социалната политика, би могло т.нар. реформа на пенсионирането на военнослужещите да се съпътства своевременно с адекватни, и то комплексни, поправки в Закона за отбраната и Въоръжените сили.    В резултат на това се получава така, че войниците, сержанти и младшите офицери изпадат от началото на следващата година в ощетяващо несъответствие. Те губят правото да се пенсионират, като военнослужещи, поради факта, че пределната им възраст за военна служба, според званието, е по-малка от определената от Кодекса за социално осигуряване минимална възраст за придобиване право на пенсия. В числа това несъответствие се изразява с 50 за войниците и 52 за сержантите и младщите офицери срещу 52 години и 10 месеца възраст за пенсиониране.

Има обаче възможност, която законодателят е предвидил. Тя донякъде е стимул за българина да посвети няколко години от живота си на войнишката служба. С последните промени в Кодекса за социално осигуряване не е необходимо да си военнослужещ, за да получиш пенсия по чл. 69. Стига да отговаряш на изискванията, т.е. 27 години осигурителен стаж, от които две трети изслужени по Закона за отбраната и въоръжените сили,  и възраст 52 години и 10 месеца, която постепенно ще стигне до 55. В този случай дори и законът да сложи таван на войнишката служба до 45 години, редникът и ефрейторът пак ще могат да вземат военна пенсия най-много на 55 години. Така че нещата се нареждат с повечко войниклък и по-малко в цивилизацията. Едва ли обаче само това е достатъчно за мечтата ни войнишката служба да бъде атрактиван и привлекателна!

***

Предупреждение!

Когато търсите отговор на въпросите си, не разчитайте на варианта на Закона за отбраната и Въоръжените сили, който е публикуван на сайта на МО. До 1 ноември т.г. поправките в закона са 24. Динамиката на промените се оказва толкова голяма, че МО не успява да ги нанесе на своята страница. Там те са застинали на 19-ата и на дата - 3 януари 2014 г. Това предполага да се ползват други източници, най-вече Държавен вестник  или страницата на НОИ, например, където последната промяна е от 1 ноември т.г. На сайта на МО няма да намерите и Кодекса за социално осигуряване, който с основание вълнува военнослужещите.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spirdon
Категория: Новини
Прочетен: 402818
Постинги: 350
Коментари: 38
Гласове: 79
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031