Документът, с който раплолагаме, обхваща основните дейности за развитие на въоръжените сили през периода 2016-2020 г., а в частта за изграждане на нови способности, модернизация и превъоръжаване - и след 2020 г. Опрделени са два основни етапа за развитието и реорганизирането на въоръжените сили -  от 2016 г. до 31 декември 2018 г. и от 2019 г. до 31 декември  2020 г.

„През първия етап основните дейности за развитие на въоръжените сили ще бъдат насочени към стабилизиране на отбраната, както следва:

-    преподчиняване на военните формирования съгласно Програма 2020, като ежегодно сроковете ще се конкретизират със заповед на министъра на отбраната за организационно-щатни промени;

-    приоритетно попълване на недостигащия личен състав в декларираните военни формирования и тези подлежащи на сертифициране като принос към колективната отбрана на НАТО съгласно приетите Цели за способности 2013;

-    разработване и стартиране на основните инвестиционни проекти за модернизация съгласно Програма 2020;

-    ускоряване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост.

През втория етап основните дейности за развитие на въоръжените сили ще бъдат насочени към модернизация и преструктуриране, както следва:

-    реорганизация на военните формирования във въоръжените сили;

-    продължаване на модернизацията и изграждане на нови способности;

-    отказ от ненужни способности или замяна на остарели след създаване на нови такива;

-    завършване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост;

-    постигане на заложеното в Програма 2020 съотношение на трите основни направления на разходите.“

Условности

Изпълнението на плана се основава на няколко допускания, които имат преди всичко финансов характер. През периода 2016-2018 г. разходите за отбрана да се запазят на ниво, не по-ниско от достигнатото със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. За периода след 2018 г. и до 2024 г. се предвижда постепенно увеличение на разходите за отбрана в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.).

Друго допускане е свързано с числеността. За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили към края на 2020 г. обща численост на Въоръжените сили трябва да бъде не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000.

Националната отбранителна стратегия е с хоризонт до 2020 г. и при проведения през 2015 г. междинен преглед са отразени измененията в средата на сигурност.

Актуализирането на базовите и поддържащите доктрини ще се извършва на всеки четири години (а при необходимост и по-рано) в съответствие с Плана за развитие на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили.

Запазват с досегашните роля, мисии и задачи на въоръжените сили.

Ролята на въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Мисиите са познатите ни  „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“.

Българската армия ще има нова структура, но това ще стане след приемането на промените на Закона на отраната и Въоръжените сили.

В плана е записано,че организационната структура на въоръжените сили включва Българската армия (Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Стационарната комуникационно-информационна система и бригада „Специални сили“) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на въоръжените сили са включени и военнослужещите от Министерството на отбраната и от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, прилагащи Закона за администрацията.
Организационната структура на Съвместното командване на силите към 2020 г. ще включва Командване на СКС и формирования за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка. Складовете и базите от бригада „Логистика“, съхраняващи излишни за въоръжените сили въоръжение, техника, боеприпаси и други материални ресурси, ще се разформират след освобождаването им от съхраняваните излишъци, като квотата от личен състав на разформираните складове и базите се пренасочи за осигуряване на изграждането и поддържането на способности за логистична поддръжка в бригада „Логистика“ и на способности за планиране и водене на съвместна операция от СКС и изпълнение на ангажиментите по поддръжка от страната домакин.

 Cухопътните войски стават планински

По този повод в плана е записано, че 68 на сто от релефа на Република България е планински и полупланински тип, в това число по протежение на почти цялата южна и западна граница на страната, което обуславя необходимостта от нарастване на способностите на СВ за изпълнение на задачи в тежки теренни и климатични условия и при съдействие на органите на Гранична полиция при охрана на държавната граница и в борбата с незаконната миграция.

Организационната структура на Сухопътните войски към 2020 г. ще включва Командване на СВ, бойни формирования и формирования за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка.

Развитието на способностите на СВ изисква създаване на условия за стартиране на основния инвестиционен проект Посочено е, че реализиранетона проекта „Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади“ ще позволи превъоръжаването с нова бойна машина на пехотата и ще даде възможност за действия в пълния спектър от сухопътни операции, включително нощем и в екстремни климатични условия. Едновременно с това ще се подобрят маневреността, огневата мощ и мобилността на формированията в зоната на операциите.

Придобиването на нов изтребител ще доведе до намаляването на личния състав на ВВС

Създаването на условия за реализация на основните проекти за модернизация - „Нов тип основен многофункционален боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” и „Нови трикоординатни (3D) радари“ се определят, като изключително важни за развитието на ВВС.

Посочено е още, че при придобиване на нов тип боен самолет ще продължи носенето на бойно дежурство с част от основния състав на МиГ-29, а в същото време другата част ще се обучава на новия самолет, което цели избягването на „вакуум” в способностите на ВВС. И още от плана: „Придобиването на нов тип боен самолет на практика ще замени трите вида използвани сега самолети – МиГ-21, МиГ-29 и Су-25, което ще доведе до намаляване на личния състав на ВВС и необходимите финансови средства за поддръжка на цялата бойна авиация на страната при значително увеличаване на оперативните способности. Ще се реши и проблемът с освобождаване на честотния спектър, както и ще се постигне информационна и оперативна съвместимост с въоръжените сили на страните - членки на НАТО и ЕС, и ще се преодолее дефицитът от способности.

Организационната структура на ВВС към 2020 г. ще включва Командване на ВВС, авиационни бази, зенитно-ракетна база и бази за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка, като ще бъде отчетено освобождаването от излишно въоръжение, техника и редуциране на личния състав след реализиране на основните инвестиционни проекти за ВВС.

Във ВМС се създава флотилия бойни и спомагателни кораби

Организационната структура на ВМС към 2020 г. ще включва Командване на ВМС, флотилия бойни и спомагателни кораби, два пункта за базиране, брегови ракетно-артилерийски дивизион и формирования за бойно осигуряване и поддръжка. За развитието на способностите на ВМС, предвижда планът, е необходимо да се създадат условия за стартиране на основните инвестиционни проекти – „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ и „Модернизация на фрегати клас E-71“. С реализацията на проектите ще се подобрят значително способностите за водене на бойни действия срещу надводен, подводен и въздушен  противник, контрол на корабоплаването и борбата с асиметрични заплахи на море. Посочва се и необходимостта от придобиване на съвременна система за командване и управление, подобряване на  способностите за водене на минна война, провеждане на специални операции, както и придобиване на буксири и минни заградители за ВМС.

Структура  за киберзащита в Стационарна комуникационно-информационна система.

Стационарната комуникационно-информационна система се определя като основен доставчик на комуникационни и информационни услуги за видовете въоръжени сили и Съвместното командване на силите и поддържа способности за комуникационна и информационна поддръжка и информационна сигурност в съответствие с изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на ВС. Необходимостта от изграждане на способности за киберзащита на системата за командване и управление налага, е записано в плана, извършване на организационно-щатни промени на СКИС, като се създаде структура за киберзащита.

Бригада специални сили.

„Бригада специални сили (БрСпС) се състои от специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани формирования, използващи способи и методи, различни от тези на конвенционалните сили. Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринасят за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС.“

Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната са Служба „Военна информация“, Служба „Военна полиция“, Военно-географска служба, Национална гвардейска част, Военномедицинска академия, Централно военно окръжие, Централен артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство, Военната академия „Г. С. Раковски”, Националният военен университет „В. Левски” и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Организационната структура на военно-образователната система ще се запази, като ще се изработят механизми за оценка на образователните способности и проекти за тяхното развитие, както и на възможността за придобиване на комплексно авиационно образование.

Численост на въоръжените сили

Въоръжените сили, става ясно от плана,  ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000, се отбелязва в правителствения документ.

Към 31 декември 2018 г. съотношението на личния състав за мирно време, без доброволния резерв, по категории военнослужещи и цивилни служители ще бъде, както следва:

·      военнослужещи/цивилни служители - 78 на сто/22 на сто;

·      категориите военнослужещи - офицери/офицерски кандидати/сер­жанти/войници – 23 на сто/2 на сто/28 на сто/47 на сто;

·      офицерите със звания - полковник/подполковник/майор/младши офицерски звания – 7 на сто/13 на сто/20 на сто/60 на сто.

Относителният дял на числеността на Българската армия е, както следва:

·        Съвместно командване на силите – 10,7 на сто от личния състав на Българската армия;

·        Сухопътни войски – 46,2 на сто от личния състав на Българската армия;

·        Военновъздушни сили – 23,1 на сто от личния състав на Българската армия;

·        Военноморските сили – 12,2 на сто от личния състав на Българската армия;

·       Структури на пряко подчинение на началника на отбраната – 7,8 на сто от личния състав на Българската армия.

102 танка, 29 бойни самолета и 7 бойни кораба

Към края на 2020 г. СКС ще бъде въоръжено със 7 бойни бронирани машини; Сухопътни войски – 90 танка, 404 бойни бронирани машини и 190 над 100-милиметрови артилерийски системи; ВВС с 29 бойни, 8 транспортни и 17 учебни самолета, 6 бойнии, 18 транспортни и 6 учебни вертолета; 17 зенитон-ракетни комплекси, 20 радиолокационни системи и една безпилотна летателна система, който включва 4 безпилотни летателни апарата (БЛА;ВМС със 7 бойни, 10 за бойна поддръжка и 6 спомагателни кораби, 18 плаващи средства и съоръжени и 3 вертолета; ВВМУ – един спомагателен кораб; НВУ – 12 танка, 24 бронирани машини и 32 нас 100-милиметрови артилейски системи.

Парите

Финансовото осигуряване на дейностите в Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. е съобразено с двата етапа на изпълнението на плана.

Първи етап

Финансовата макрорамка за изпълнение на първият етап от изграждането и развитието на въоръжените сили е съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. (Решение № 847 на Министерския съвет от 2015 г.).

Финансовите средства, определени за Министерството на отбраната, през първия етап са, както следва:

2016 г.

Бюджетът на МО за 2016 г. (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 187 173 хил. лв., което представлява 1,35 на сто от БВП. Бюджетът позволява назначаване на военнослужещи за достигане на списъчния състав към 1 юли 2015 г. – приоритетно в декларираните военни формирования и стартиране на инвестиционни проекти, изискващи значителни финансови ресурси.

2017 г.

Определеният разходен таван за МО (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер
1 172 548 хил. лв., което представлява 1,28 на сто от БВП. За достигане на 1,35 на сто от БВП е необходимо увеличение на разходния таван на МО с 55 000 хил. лв., което ще позволи назначаване на 500 военнослужещи на вакантни длъжности, отразяване на планираното нарастване на минималната работна заплата, ускоряване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и осигуряване ниво на подготовка на декларираните формирования съгласно стандартите на НАТО.

Продължава изпълнението на инвестиционни проекти за придобиването на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойни бронирани колесни машини.

2018 г.

Определеният разходен таван за МО (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер
1 214 323 хил. лв., което представлява 1,28 на сто от БВП. За достигане на 1,35 на сто от БВП е необходимо увеличение на разходния таван на МО с 64 000 хил. лв., което ще позволи назначаване на 800 военнослужещи на вакантни длъжности за намаляване на некомплекта от личен състав, продължаване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и запазване нивото на подготовка на декларираните формирования съгласно стандартите на НАТО.

Продължава изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойни бронирани колесни машини.

Втори етап

През периода 2019-2020 г. се предвижда увеличение на бюджета на МО до ниво 1,5 на сто от БВП, което е използвано в планиращите допускания. В изпълнение на решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през 2014 г. се очаква до 2024 г. бюджетът на МО постепенно да достигне 2 на сто от БВП. Тези финансови ресурси позволяват планово попълване на вакантните длъжности до утвърдените длъжностни разписания (в т. ч. постоянния резерв) на определените структури.В края на втория етап стремежът е съотношението на разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи да достигне 60:20:20, което съответства на средните норми за страните от ЕС.