Депутати от Комисията по отбрана подготвяли „кадрови“ въпроси към министър Николай Ненчев веднага след края на парламентарната ваканция. Един от тях бил за дълго чаканото решение кой ще бъде началник на отбраната. Ще получи ли вицеадмирал Румен Николов по-високо военно звание, за да продължи да ръководи армията или се подготвя друг висш офицер на неговото място? Този въпрос се задава много често и в медиите. Една от причините е заявлението на министър Ненчев преди известно време, че ще търси и политическа подкрепа за назначаването на Военен №1, което породи съмнения дали професионалните качества са единствения критерий.

Запознати по темата коментират, че премиерът вече имал своя кандидат, което карало министърът да избягва конкретния отговор на този въпрос. Имало и други номинации, което се определяло от факта, че нито в Закона за отбраната и Въоръжените сили, нито в правилника за неговото прилагане има подробно изписани изисквания към избора на кандидатите. Няма го и старото условие следващият началник на отбраната да бъде от друг вид въоръжена сила, т.е. от Сухопътни войски и ВВС.  Тогава имаше и законово регламентация на избора, т.е. между определени длъжности за висши офицери. Едната логика, която се споделя от мнозина е, че ако вицеадмиралът не стане адмирал, генерал-летенантът, който му е заместник би трябвало да поеме щафетата. Втората  логика е политическото ръководство на МО, в желанието си да се изяви като реформаторско, да потърси тотална промяна на върха на висшето военно командване. И тук обаче изборът не бил много голям. Той падал върху сегашните генерал-майори и контраадмирали, като голяма част от тях съвсем скоро получиха втора звезда и законът не им дава право на трета в следващите три седмици. А и не върви, колкото и малка да ни е армията, званието на началника на отбраната да се сведе до генерал-майор или контраадмирал.

Който е чел Закона за отбраната и Въоръжените сили, казват адвокати, които имат интереси към системата, знае, че в записаните основания за освобождаване на началника на отбраната не фигурира тезата за навършена пределна възраст за военно звание. На тази база, според тях, би могло да се стигне до сериозен юридически, в т.ч. и международен, скандал, ако вицеадмирал Румен Николов бъде освободен от длъжност на основание на навършена пределна възраст за военно звание.

Коментира се и фактът, че президентът закъснява с промяната на указа, който определя генералските и адмиралските длъжности във Въоръжените сили. Приетите през миналата година от парламента закони за специалните служби налагат от указа да отпаднат генералските длъжности в щатовете на бившата НРС, сега ДАР и в НСО. Първата служба е девоенизирана, а във втората военните звания не са съобразени със Закона за отбраната и Въоръжените сили. Държавният глава и върховен главнокомандващ обаче е с вързани ръце, защото трябва да получи предложението от Министерския съвет, а по някои информации точката за кадровите въпроси е била оттеглена на последното заседание на Съвета по отбрана, което се проведе преди Коледните празници. Може и да не е точно така, но след това заседание не последва информация от МО, което дава простор на различни коментари, а не е изключено и на спекулации. Например като слуховете, че и президентът имал своя кандидатура за нов началник на отбраната, която също била по линията на флота.

Във въпросния указ на президента трябва да намери място и генералската или адмиралска  длъжност за директор на Служба „Военна информация“. Тук проблемът, ако не е политически, е неизяснен и законово. Важно е да се знае, че предложението за директор на службата, според Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, се внася в Министерския съвет от министър-председателя. На основата на това правителството прави предложение до президента за издаване на съответния указ за назначаване. В същото време, според Закона за отбраната и Въоръжените сили, министърът на отбраната внася в Министерския съвет предложения за длъжностите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, изискващи висши офицерски звания, предложения за назначаване и освобождаване на висши командни длъжности и за удостояване на офицери от министерството с висши военни звания. Малка колизия между двата закона, която не дава отговор кой точно внася предложението в Министерския съвет?! И още – закони има, но няма правилници. Народното събрание даде срок от шест месеца на правителството да приеме правилниците към законите за спецслужбите, т.е. до края на април. Това дава основание на някои да казват, че време има.

С основание се очакват конкретни отговори от министъра на отбраната. Все пак подреждането на военната йерархия има съществено значение за боеспособността на Въоръжените сили. По принцип в развитите държави тя е не само прозрачна, но и предвидима години напред. При нас този принцип се наруши, най-вече заради оголването на оперативното звено. Донякъде това обяснява поведението на министъра на отбраната, но не решава въпроса.