„Ще има нов началник на отбраната. Процедурата вече е съгласувана. Вицеадмирал Румен Николов ще бъде пенсиониран.“ 

Това са думи не на кого да е, а на министъра на отбраната Николай Ненчев в интервю, не за коя да е медия, а за многотиражния всекидневник "24 часа". Поводът съвсем не е всекидневен. Става дума за една от най-обсъжданите теми сред армейските среди в последно време, а може би от цяла година. И за кадрова промяна, не къде да е, а на върха на военната йерархия у нас.

В този смисъл и от уважение към читателите, за които дава интервю, министърът трябваше да бъде безкрайно точен. Първо, процедурата е съгласувана, но не е той, който решава този въпрос. Законът е оправомощил за извършване на този акт президента. Дори не и министър-председателя. Но това е по-малкият проблем. Пенсионирането е личен акт. Никой не може да пенсионира някого, включително и началника на отбраната, ако той не пожелае това. Сигурен съм, че министър Ненчев, като юрист и действащ политик, знае много добре това. Така даден отговорът му предполага, че той не е готов или не иска да сподели с читателите мотивите за това решение. В противен случай щеше да каже, че вицеадмирал Румен Николов ще бъде освободен от дъжност и от военна служба поради навършване на пределна възраст, съобразно званието му. Да говори за пенсиониране приляга повече на управителя на НОИ, отколкото на който е да е министър.

Все пак каза нещо, защото от месеци говореше, че ще търси диалог и политическа подкрепа за своето решение. Новината обаче не е пълна. В интервюто излезе само първата порция от нея. Министърът не пожела да каже кой ще е новият началник на отбраната. В последно време в медиите излезе информация, която не е опровергана от МО, че се събират подписи на членовете на Съвета по отбрана, включително и на генералите и адмиралите, за освобождаването на вицеадмирала. Т.е. да не му се даде още една звезда, за да не изкара пълния си мандат, за който е назначен с президентски указ. Точно непровергаването навежда на мисълта, че все ще не са събрани подписите за новия началник на отбраната. Може би това е една от причините, който оправдава министърът в нежеланието му да каже името на бъдещия най-старши военнослужещ във Въоръжените сили на Република България.

Другата причина, за която се говори в коридорите на министерството е, че министърът не може да устои на политически натиск, който идва от две страни и лансира две кандидатури. За да няма сътресения, се обсъждал вариантът началникът на отбраната да не бъде титуляр, а изпълняващ длъжността. Например до средата на годината. Още повече, че до тогава трябва да станат факт очакваните сериозни промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Колкото и парадоксална да е тази идея, тя не е лишена от логика и най-вече от практика през последната година в Министерството на отбраната. Могат да се изброят много „и.д.-ета“ – главен инспектор на МО, директор на служба „Военна информация“, директор на дирекция „Социална политика“, по-рано – командващ на СКС, командир на ВМС и т.н. Така че всичко се очаква, след като министърът не е готов с отговора си. Едва ли обаче генерал-лейтенант Константин Попов, за който се твърди, че ще наследи вицеадмирала, или който и да е друг висш български офицер, заслужава пред длъжността му да се изписва това съкращение!

Излизаме от размислите върху интервюто във в. „24 часа“ и се насочваме към главния въпрос. А той е, доколко цивилизовано става смяната на началника на отбраната. Няма да давам за пример съседни или по-далечни държави и армии. Ще се върна малко назад в в нашата история. През 15 години нямаме началник на Генералния щаб или на по-късно на отбраната, който да си е тръгвал или да е пенсиониран, както казва министър Ненчев, преди да му е изтекал пълния мандат. На някои дори е удъжаван. Поради това обстоятелство и самата смяна е ставала цивилизовано и с чувство за достойно изпълнен дълг.

В подкрепа на казаното ще цитирам едно писмо на генерал Николай Колев до медиите от 18 май 2006 г. „Във връзка с приключването на мандата ми като началник на Генералния щаб на Българската армия и преминаването ми на друга работа, имам удоволствието да ви поканя на среща-разговор с ръководители на медии и журналисти, отразяващи военната тема.

За времето, през което оглавявах Българската армия, със своята дейност Вие допринесохте за компетентно и професионално информиране на българската общественост за живота и дейността на Българската армия.

Всичко това е хубав повод да обменим мнения по актуални въпроси от развитието на Българската армия и да дискутираме пътищата за подобряване осведомеността на гражданите, относно предстоящите промени в областта на сигурността.

Срещата ще се състои от 11,00 ч. на 22.05.2006 г. в резиденция „Лозенец“.“        

Това е писмото-покана. Днес това не може да се случи. Първо, защото мандатът на вицеадмирал Николов не приключва, а се прекратява. И второ, никой няма да му разреши да покани журналисти в резиденция „Лозенец“, на която да разговаря по актуални въпроси на състоянието и развитието на Въоръжените ни сили. Просто, са минали десет години от онова време, когато началникът на Генералния щаб можеше да си позволи подобна проява.