Министрите в кабинета на Бойко Борисов със слаби оценки вече не са изключение. След правосъдния, дойде просветният...Те не получиха право да се явят дори и на поправителен. Здравният го чака вот на недоверие в парламента. Военният обаче, според експерти, ще трябва да го направи. Въпреки, че от управляващите скърцат със зъби при всяко негово изявление или решение, което буди недоумение.
Обществена тайна, която намери място и в медиите, е разклатеното вече политическо ръководство на МО. Министърът не си говорел със своите заместници, казват запознати. За Орхан Исмаилов стана ясно, че чака решението на партията си, за да подаде оставка. Бръкнаха му в ресора, без да уважат неговото мнение. Другият заместник също се готвел да напусне кораба. Патриотичния фронт обаче бил почти готов да предложи нова кандидатура. Като прибавим и по-старите смени на началника на политическия кабинет и на парламентарния секретар, може да се замислим сериозно за екипността в ръководството на министерството.
Това, обаче била по-малката болка. Няма друг министър на отбраната през последните 2-3 десетилетия, при който на висшето военно ръководство да се гледа, като на най-обикновени чиновници. Слабата оценка била за начина, по който бе предложен за освобождаване началника на отбраната. Остана убеждението, че вицеадмирал Румен Николов сваля пагоните, защото бе назначен по времето на Ангел Найденов, т.е. на правителството на Орешарски. Министър Ненчев не намери за необходимо да обясни защо не го предложи за четвърта звезда и се хвана за спасителния текст за навършена на възраст, според военното звание. След като не го повишава, означава, че не е довоен от неговата работа. След като не го казва, остава убеждението за политическо решение. Впрочем, провеждайки политика на прозрачност, той все пак постигна един успех. Журналистите забравиха как се влиза в министерството.
Поправителният е в своевременното, прозрачно и достойно провеждане на процедурата за избор и назначаване на нов началник на отбраната. За да не бъде унизен, още един български висш офицер! Засега министър Ненчев е в дълг. Проведе Съвет по отбрана миналия вторник, обяви, че генерал-лейтенант Константин Попов е номиниран за високата длъжност, създаде нагласа, че в сряда на правителственото заседание ще предложи кандидатурата, но това не стана. Така отвори по-широко вратата на различните коментари, включително и на недобронамерените. Някои от тях стигнаха много далеч, уронвайки престижа на българския офицер. Самият министър не намери смелост да опровергае компроматите спрямо генерала, ако, разбира се, ги смята да такива. Така отново потвърди противоречивостта на своето поведение като министър.
Тогава каква защита да чака обикновеният военнослужещ, след като министърът му не прави това и за генералите си, се питат във войската. Какъв е този подход на управление, при който генерални кадрови решения се вземат на подпис, т.е. почти на тъмно и насаме, или висши офицери си правят самоотводи, като на партийно събрание? Къде остават авторитетът на Българската армия и престижът на военната професия, при такива сигнали от Министерството на отбраната? Едва ли е успокоитено още в първата година от мандата на един министър на отбраната да има две генералски оставки и един действащ генерал да излезе с открито писмо в медиите. И още - самият министър априори вмени вина на двама генерали, а по-късно се оказа, че няма основание за това.
Разбира се, всичко това не е нещо ново. През последната година и три месеца военнослужещите се третират, като обикновени чиновници. Вземат им се социалните придобивки, без да ги питат. Така стана с промените в пенсионирането. Министърът се направи на незнаещ и при опита да се намалят т.нар. 20 заплати при уволнение или съкращаване на годишните отпуски. Бави промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили, а сержантите и младите офицери са под угрозата да нямат право да се пенсионират, заради пределната възраст. Не успя да защити увеличението на военните заплати с новия държавен бюджет, както други негови колеги го направиха за държавните служители. Сега се надява да попълни няколко хиляди вакантни места за войници, като предлага заплата от 700 лв. Как да стане? Кой ще тръгне за тези пари от Видин или Силистра за Карлово?
По всичко личи, че не само опозицията, но и управляващите ще продължават да скърцат зъби при всяко решение на министъра на отбраната. Като бързането със сливането на две дирекции в министерството. Интересно, какво ще излезе от този ход? И не само от него.
