Договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба от министъра на отраната

без предизвестие, когато е упражнил правото си на пенсиониране при условията на КСО.

Това е един от текстовете, които са подготвени от МО за изменения и допълнения на Закона за отбраната  Въоръжените сили. Те ще дадат право на министъра да получи информация служебно от НОИ, който трябва да я предостави безвъзмездно в 14-дневен срок. Аргументите: „С влизането в сила на промените в КСО военносужещите могат да упражнят правото си на пенсия, без да се освобождават от военна служба. Това поражда необходимостта да бъде дадена възможност на министъра на отбраната да инициира освобождаване от военна служба и на военнослужещ, който е упражнил правото си на пенсия и продължава да служи без да му се отправя предизвестие, което би съкратило значително времето за прекратяване на правоотношението.“ В общия случай предизвестието от едната или другата страна е 6 месеца. (Независимо от аргументите, този текст може да се изтълкува от засегнатите така: „Намериха ни цаката! или „Отмъщението“ Ако пенсиите на тези военнослужещи се изплащаха от бюджета на МО, можеше да се приеме подобен финансов аргумент. И още, интересно защо министърът на отбраната иска колкото се може по-бързо да прекратява правоотношенията с тези военнослужещи? Би могъл да ги използва, особено при големия некомплект във Въоръжените сили.)

Повторно връщане на военна служба

Разширяват се възможностите за повторно упражняване на военната професия. Желаещите трябва да знаят, че към датата на приемане на военна служба следва да им остават не по-малко от 5, сега са 3, години до навършване на пределната възраст за военното звание, изискващо се за заемане на длъжността. И е необходимо да кандидатстват за заемане на длъжността не по-късно от 10, сега 5, години след освобождаването от военна служба (кадрова военна служба). Отпада изискването да не са придобили право на пенсия по чл. 69 на КСО. (Излиза, че тези които ги освободят без предизвестие, защото като военнослужещи са упражнили правото си на придобиване на пенсия, ще могат да се върнат отново в строя и да си получават пенсия и заплата.)

На следваща мисия, но след една година

Военнослужещите могат се командироват за следващо участие в операции или мисии извън територията на страната най-малко след 12 месеца, е предложение за промяна на закона. Сега този срок е 6 месеца. Аргументът е да се осигури време за отдих, възстановяване и ползване на полагаемия отпуск след завръщане от оперица или мисия. (Едва ли в закон, който трябва да бъде сравнително постоянна величина, макар че този не е най-добрият пример, трябва да се заковава този срок от 12 месеца или какъвто и да е друг срок. Обстановката в света е много динамична, би могло да се отива на по-краткосрочни мисии или операции. Още повече, че армията ни не е толкова голяма.)

Разширяват се правомощията на началника на отбраната

В отделен текст с регламентира, че Щабът на отбраната е стратегически военен щаб на въоръжените сили, интегриран в Миинистерството на отбраната. От тук следва и разпрострирането на правата на началника на отбраната не само върху Българската армия, но и върху Въоръжените сили.  Това се отнася до подготовката на заповеди на министъра, въвеждане в експлоатация на отбранителни продукти, до отговорността за подготовката и състоянието на оперативните способности на въоръжените сили. (Ако се помисли още малко, Щабът на отбраната може да стане Генерален щаб на Въоръжените сили, което ще приляга повече на предмета му на дейност.)

Инспекторатът на МО няма да проверява бойната подготовка

Отпада  въведеното през 2014 г. задължение Инспекторатът да извършва проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във въоръжените сили. (Така се обяснява и изразеното намерение от министъра на отбраната Николай Ненчев длъжността на главния инспектор на МО да бъде извадена от указа за генералските и адмиралските длъжности. Според нефициална информация тя дори ще бъде девоенизирана. Аргументът за отпадането е, че състоянието на бойната подготовка и войсковия ред е отговорност на началника на отбраната. Въпросът е „Има ли началникът на отбраната орган, който да поеме тази функция на Инспектората?)

Флотилен адмирал

Първото висше военно звание във ВМС вече няма да бъде „комодор“, а „флотилен адмирал“. (По натовските военни звание ВМС тръгнаха с бригаден адмирал, през 2010 г. минаха на комодор, а сега ще имат флотилен адмирал. По-нататък следват познатите контраадмирал, вицеадмирал и адмирал. Според Плана за развитие на Въоръжените сии до 2020 г. във ВМС няма да има Военноморска база, а флотилия бойни и спомагателни кораби.Не е много звучно флотилен адмирал, но и с комодор е същото.)

Подмладяване на войнишкия състав

Това ще стане като горната възрастова граница за прием на войници падне от 32 на 28 години. Смята се, че с това решение освен подмладяване, ще се създадат условия и за попълване на запаса. (Дано не пострада попълването на кадровия войнишки състав. Възможностите се свиват с една трета.)

Войнишкият договор

Срокът на договора за военна служба на войниците може да бъде удължаван не повече от три пъти, като общата продължителност на удължаването не може да надвишава 15 години. (Б.р. – първият договор е за три години.) Така ще се създаде възможност да се съберат необходимите действително изслужени 18 години, което някога във времето ще им помогне да се пенсионират по чл. 69 на КСО. (Това е още един начин за т.нар. подмладяване на войнишкия състав. Ако е влязал в армията на 18 години, ще трябва да я напусне на 36, т.е. цели 10 години под пределната възраст. И ще използва правото си за пенсиониране по чл. 69 на КСО след 19 години, ако този кодекс и този член ги има тогава.)

Курсантите

С предлаганите промени се прецезират текстовете, които регламентират техния статус и по-специално обхвата и източника на държавната им издръжка. Нов момент е и възможността курсантите, обучаващи се за нуждите на МО, изпаднали в тежко материално положение, да бъдат подпомагани с парични средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната. Остава обаче текстът, според който времето за обучение на курсантите не се зачита за трудов стаж. (А какво пречи, след като им се възлагат задачи, свързани с военната служба? При положение, че курсантските години се броят за трудов стаж или поне за осигурителен при придобиване право на пенсия, военните ни училища ще станат много по-привекателни.)

Без максимален срок за престояване във военно звание

Аргументът е, че липсва реална възможност за неговата практическа реализация. (Дали ще имаме лейтенант, който да излезе в пенсия на 55 години? Това ли ще бъде един от моментите на новия модел за кариерно развитие на военнослужещите, за който вече бе дадена заявка?)

Пределната възраст за военна служба

За войниците (матросите) пада от 50 на 46 години. Това се обяснява с намаляването на възрастта за прием. За сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери скача от 52 на 55 години; за офицерите със звание "майор" ("капитан III ранг") – от 54 на 55 години; за офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") – от  54 на 55 години. Причината е въвеждането на възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите, който от 52 г. и 10 м. постепенно ще нараства до 55 години. (Идеята била след няколко години да има цялостно преразглеждане на текстовете за пределната възраст. Добре би било това да се случи сега, с оглед на стабилността в кариерното развитие на военнослужещите. Честите промени водят до несигурност. )

Началниците на военните училища да служат до 60 години

Нов момент е, че тези, които имат висше офицерско звание и заемат длъжност, за която се изисква хабилитация, могат по решение на министъра на отбраната да служат до 60 години. Например началниците на академии и на висшите военни училища, които са бригадни генерали и генерал-майори и пределната им възраст е 58 години. Също по решение на министъра до 60 години ще могат да служат офицерите с военно звание "полковник или капитан I ранг“, които заемат длъжност, за която се изисква хабилитация. (Казусът тук е, че по сега действащия закон не се изисква началниците на военните академии, висшите военни училища, вкл. и на ВМА, да са хабилитирани лица. Може би ще има и такава промяна?)

Етичен кодекс за военнослужещите

Промените в закона ще дадат право на министъра на отбраната да утвърждава т.нар. Етичен кодекс за поведение на военнослужещите при изпълнение на служебните им задължения и в обществения живот. Не спазването на етичните правила ще се води нарушаване на военната дисципина, за което ще се търси дисциплинарна отговорност. (Тук вече въпросите са много. Кой ще го пише този кодекс? Това е голяма отговорност. Авторите на този кодекс трябва да отговарят на всички правила и изисквания, които са заложени в него. Няма ли да се прибави поредното ограничаване правата на военнослужещите? Не се ли превръща армията в обществена организация, където подобни документи са присъщи? И най-важният въпрос -  армията и нейните военнослужещи изпълняват Конституцията, законите, уставите и заповедите. Това не е ли достатъчно, в тези документи няма ли ги етичните правила?)

Военнослужещ – министър-председател

Какво би се случило, ако един военнослужещи бъде назначен в служебно правителство за министър-председател, министър  или заместник-министър? Допълнение в закона ще регламентира, че той ще бъде в неплатен отпуск и след  прекратяване на пълномощията му, трябва да продължи на същата длъжност или на друга, която отговаря на военното звание и квалификацията му. (Това наистина е празнота в законодателството ни. Добре е, че ще се попълни, защото в близката ни история имахме два такива случая. Не е изключено при следващото служебно правителство на стола на Бойко Борисов да седне действащ генерал, а може и полковник?!)

Компенсации – с намалено служебно време

Предлага се служебното време над нормалната му продължителност да се компенсира с намалено служебно време по ред и условия, определени с акт на министъра на отбраната. (Обяснение – липсата на пари и неокомплектоваността във формированията. Най-добре би било, разбира се, допълнителният труд да се заплаща. )

Заплатите

Тук има две новости в предложенията. Първата е размерът на основното месечно възнаграждение да се определя с акт на министъра на отбраната, а не на Министерския съвет, както е сега. Втората е в коефициентите. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата. Така е записано и сега в закона. Новото е в коефициентите: за офицери - не по-малко от 2,3, сега е 2,2; за офицерски кандидати и сержанти - не по-малко от 1, 9, сеега е 1,75; за войници (матроси) - не по-малко от 1,7, сега е 1,6. (Обяснението: цели се уеднаквяване на коефициентите на служителите от МО и МВР и се дава възможност за увеличаване на месечните възнаграждения на военнослужещите, но забележете, при наличие на средства в бюджета. Един закон не би трябвало да създава възможност за различни тълкувания, т.е. или, или. Той трябва да заложи категорична регламентация, а министърът на отбраната и правителството да го изпълняват.Последните години показаха, че базата стои една и съща. И за 2016 г. тя е 380 лв. Необходимо е да се определи, че базата е минималната работна заплата за страната. )

Допълнителни възнаграждения при дежурство

С нови текстове изрично се изключва изплащането на допълнително възнаграждение за положен труд над общата продължителност на служебното време и за работа в почивни и празнични дни при полагане на всички видове дежурства. Военнослужещият ще може да получава допълнително възнаграждение за носене на дежурство, ако то не се включва в основните му финкционални задължения.

Обезщетенията

В текстовете за промяна на закона не се засяга правото на военнослужещите при освобождаване от военна служба да получават на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Предлага се на съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща обезщетение в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, но, което е новото, не по-малък от месечния размер на минималната работна заплата за страната. Такова обезщетение да бъде и за безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии. (За тази година, например, в Закона за държавния бюджет е определен размер от 340 лв. за тези обезщетения, а минималната работна заплата е 420 лв. )

Командирът ще разрешава допълнителен отпуск за две или повече деца

По сега действащия текст в закона военнослужещите жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете, за кърмене на дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда. Те обаче нямат право на синдикални действия и съответно на защита с колективен трудов договор. Поради това се предлага командирът да разрешава ползването на допълнителен отпуск за две или повече деца.

При отнемане или отказан достъп до класифицирана информация

Създават се три възможности – временно отстраняване от длъжност; даване на възможност за заемане на длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация – а ако няма такава или откаже да я заеме, договорът се прекратява

Отбранително-мобилизационна подготовка

Прави впечатление, че една не малка част от проектотекстовете са свързани с уреждане на отбранително-мобилизационната подготовка. Тя ще стане 14-тата дейност, която осигурява отбраната на страната. Отбранително-мобилизационната подготовка се определя като част от подготовката на страната за отбрана и за поддържане на националното стопанство, триторията и населението в готовност за работа при положение на война, военно и извънредно положение. (Това е повод да се постави още веднъж на дискусия въпросът дали не трябва да имаме два закона – един за отбраната и един за Въоръжените сили?)

Властта ще се вози законно на военни вертолети и самолети

Ако Авиоотряд 28 не е в състояние да изпълнява специални полети, това да правят Военновъздушните сили със свои вертолети и самолети и екипажи. Това е една от предложените поправки в Закона за гражданското въздухоплаване.  Посочва се, че тези полети могат да бъдат както в страната, така и извън нея. Разрешение ще дава министърът на отбраната по предложение началника на отбраната. Съответното ведомство трябва да възстанови изразходваниет средства в бюджета на МО. (На практика Българската армия извършва такива полети, но сега се търси тяхното нормативно осигуряване. Дава се пример, че в редица държави, като САЩ, Швеция, Белгия и др., е възприето въздушният превоз на държавните глави и осъществяването на специални полети  за нуждите на държавното ръководство да е задача на Военновъздушните сили и в частност на специализирани подразделения от техния състав. Може би трябва да се поднови дискусията за преминаването на Авиоотряд 28 в състава на Военновъздушните сили? )

Няма промяна на състава на Българската армия, както предвижда План 2020

Прави впечатление, че не се предлага промяна на чл 60а на Закона за отбраната и Въоръжените сили, който определя, че „Българската армия включва: 1. Съвместно командване на силите и военни формирования на пряко подчинение на командващия на Съвместното командване на силите; 2. три вида въоръжени сили: а) Сухопътни войски; б) Военновъздушни сили; в) Военноморски сили.“ По този начин не се реализира замисълът в Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. в състава на Българската армия да се включат още Бригада „Специални сили“ и Стационарната комуникационно-информационна система. 

Проектът за промени все още не е публикуван на сайта на МО. Очаква се това да се случи след реакцията на парламентарните групи.Според законодателната програма на правителството за първото полугодие, той трябваше да бъде внесен в Министерския съвет до края на февруари.