За прочита на Конституцията

В чл. 59 на Основния закон на Републиката е записано: „(1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.”

Добре е, че в предстоящите промени на закона този въпрос е регламентиран в отделна глава „Подготовка на гражданите за защита на отечеството”. В общите положения обаче се въвежда текстът, че подготовката на гражданите за защита на отечеството се извършва на доброволен принцип. А тези, които не искат? В Конституцията не пише „подготовката на някои граждани”.

Либерален подход

Прави впечатление, че доста либерално е подходено при разработването на поправките. Впрочем, тази нагласа пролича и в епизодичните дискусии, които бяха породени от общата информация на МО за предстоящите промени в закона. Предварително оспорената проекторазпоредба да се водят на военен отчет всички български граждани на възраст от 18 до 32 г. не бива да стряска никого. Тя се налага от необходимостта да се попълват въоръжените сили във военно време. След отпадането на наборната служба възникна сериозен проблем в това отношение. Има опасност войната да ни завари неподготвени. В този смисъл будят недоумение сигналите за отстъпление от тази позиция. Нещо повече, в проектопромените е заложен текст, според който пределната възраст за водене на военен отчет на българските граждани от 18 до 32 години е...32 години. След това?

Алтернатива на връщането на наборната служба

Ако МО стои на позицията на министъра си, че не е рационално връщането на наборната военна служба, би трябвало точно в промените на този закон да даде алтернативата. Т.е. да набележи решенията и инструментите, с които ще бъде изпълнен чл. 59 на Коституцията. Това би трябвало да означава подготовка на всички граждани за защита на Отечеството, а не само на някои. 

Кандидатите за резервисти да не работят в МО и армията

Ако се приемат поправките, няма да имат право да служат в резерва цивилните служители, които са назначени по трудово или служебно правоотношение в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Аргументът е, че при военно положение или положение на война, те няма да бъдат освобождавани от изпълнение на служебните им задължения и няма да им се прекратява договорът. На тези, които вече са сключили договори, ще се разреши да ги изпълнят до края на срока им. (Това е много интересна формулировка. Тези, които са най-добре подготвени за изпълнение на функциите си по време на военно положение и война, няма да бъдат част от резерва на Въоръжените сили. Би трябвало да се намери законовия механизъм, който няма да им позволи с едностранно предизвестие да си прекраят трудовия договор.)

Без конкурс в резерва

Това право ще бъде дадено на освободени от военна служба, които притежават военна специалност и други специфични изисквания за заемане на длъжността. Смята се, че така доброволният резерв ще бъде попълнен с най-подготвения състав и ще се спестят средства за провеждане на конкурси. Аргументите на МО са, че след отпадането на наборната служба това е най-ефективния способ за попълване на резерва с подготвени офицери, сержанти и войници. (При положение, че с предложената в Закона за отбраната и въоръжените сили промяна на пределната възраст за военна служба сержантите и офицерите до подполковник ще се уволняват на 55 години ефективността на този способ е спорна. Промените в Закона за резерва предвиждат намаляване на пределната възраст за служба  в запаса. Сега тя е 63 години. Предвижда се за войниците, сержантите, офицерските кандидати и младшите офицери да стане 55 години, за старшите офицери – 60 години, а за офицерите с висши военни звания – 63 г. При тази ситуация резервът ще се попълва от войниците, старшите офицери, генералите и адмиралите?!)

***

Някои от основните положения в законопроекта

* Детайлизира се уредбата, свързана с подготовката на българските граждани за защита на отечеството, като основните положения за доброволната подготовка на гражданите се извеждат в отделна глава. По този начин се разграничават дейностите и отговорностите по подготовката на резерва и по подготовката на гражданите за защита на отечеството, предвид различната регламентация на реда, организацията и начина на прием и обучение на съответните лица.

* Създава се законова уредба на възможността по време на обучението на студентите в гражданските висши училища, военните академии и висшите военни училища по начална и/или специална военна подготовка българските граждани без военна подготовка, желаещи да получат начална и/или специална военна подготовка да се провеждат практически занятия с използване на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в съответствие с програмите на обучение и по ред, определен с уставите и наставленията на въоръжените сили.

* Предвижда се възможност за заемане на длъжности в доброволния резерв от български граждани, освободени от военна служба, без провеждане на конкурс.

* Прекратява се възможността за сключване на договори за доброволния резерв с лица, назначени по трудово/служебно правоотношение в Министерството на отбраната /МО/, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /БА/, както и с отсрочени от повикване във въоръжените сили при мобилизация.

* Въвежда се възможност за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв преди изтичането на неговия срок без всяка от страните да дължи предизвестие, в случай на промяна на трудово/служебно правоотношение и отказ на новия работодател/орган по назначаване да подпише допълнително споразумение към договора за служба в доброволния резерв.

* Прецизира се възрастта на човешкия ресурс, водещ се на военен отчет.

* Предвижда се на военен отчет да се завеждат всички български граждани на възраст от 18 до 32 г.

* Диференцира се пределната възраст за водене на военен отчет за различните категории резервисти и запасни.

* Въвежда се промяна на пределната възраст за служба в запаса.

* Конкретизират се отговорностите и функциите на Централно военно окръжие, с оглед реално изпълняваните, а именно - по водене на отчета, оповестяване и доставяне на резерва и планиране на индивидуалната военна подготовка на запаса.

* Прецизират се текстовете относно структурата на Централното военно окръжие и подчинените му териториални структури - военни окръжия, които са органи за водене на военния отчет по този закон.

* Вменяват се задължения по този закон и на кметовете на райони.

* Прецизира се текстътq относно организирането и провеждането на преглед на готовността за предоставяне на техниката-запас, като се конкретизира ангажимента на собствениците единствено по отношение на тази, която е с мобилизационно назначение.

* Осигурява се безпрепятственото изпълнение на задълженията на органите по военния отчет по служебното водене на отчета на пълнолетните български граждани чрез предоставяне на необходимата информация от общинските администрации.

* Конкретизират се видовете възнаграждения, дължими на резервистите от доброволния резерв и начина на тяхното изплащане при участие в специалната военна подготовка, служба по време на обучение в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията. Предвиждат се еднакви възнаграждения на лицата от доброволния резерв с тези, дължими на военнослужещите.

Коригират се сроковете за:

- подготовка на резервисти в състава на военните формирования от въоръжените сили, като общата продължителност за годината, която не може да бъде надвишавана се увеличава от 15 на 25 календарни дни.

- обучение в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията и за преквалификация - от 30 се увеличават на 60 дни

- вписване на отчет след освобождаване от военна служба - от 14 на 30 дни.

* Предлага се създаване на Единен учебен център за начална военна подготовка, в който да се дава начална военна подготовка, както на резервисти, така и на български граждани, желаещи да придобият военна подготовка на доброволен принцип.

* Допълват се задълженията на всички българските граждани, които са запасни с мобилизационно или без мобилизационно назначение да уведомяват органите по военния отчет при напускане на страната за повече от 6 месеца, както и при ползване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване и отпуск за отглеждане на дете, респ. след завръщането и след прекратяване на отпуска.