-          Г-н Атанасов, в обществото върви дебатът за връщане на наборната военна служба. Един от инициаторите му е Парламентарната група на Патриотичния фронт, в която членувате. Какъв е Вашият коментар?

-          Премахването на задължителната военна служба бе една от големите грешки на прехода. Ако трябва да разширя въпроса, бих казал, че отношението на всички правителства досега към Българската армия е изключително погрешно. Смятахме, че като сме в НАТО националната ни сигурност е гарантирана. Фактите обаче показват друго. Нито един военен блок не може да гарантира напълно националната сигурност на една страна. Типичен пример за това е познатият ни от години сблъсък за Кипър между Турция и Гърция. Двете държави са натовски, но въпреки това влязоха в сериозен военен конфликт. Нито САЩ, нито Великобритания или другите членки на НАТО успяха да го предотвратят.

-          Смятате, че трябва да укрепваме родната си армия?

-          Така е. Отношението към Българската армия е друга голяма грешка на прехода. Вървим много офанзивно по пътя, който ще ни доведе до необходимостта да храним чужда армия. Определено твърдя, че това, което остана от армията е по-скоро някаква форма на гражданска защита. Не би могло една армия, която се побира на средно голям стадион да гарантира националната сигурност. Да не говорим, че съседите ни разполагат с много по-многочислени армии и по-голям военен потенциал. Това се отнася и за Турция, и за Гърция, и за Сърбия, и за Румъния. В буквалния смисъл на думата военните конфликти са около нас. Точно за това твърдя, че една от най-големите грешки на прехода бе премахването на наборната военна служба.

-          Защо?

-          Ще изброя няколко причини. Вижда се, че тази аримя, която имаме в момента категорично не може да гарантира националната сигурност на страната. Не го казвам аз, като капитан от резерва, а военните специалисти. На второ място унищожихме почти целия си военен арсенал, а за сметка на това не получихме нищо насреща. Нарязахме оперативно-тактическите си ракети, танковите части и всичко, което имаше възпиращ ефект. В същото време лишихме нашите младежи да отбиват военна служба. Тук има и противоречие с Конституцията. В нея се казва, че защитата на Отечеството е върховен дълг на всеки гражданин. Как ще стане това, след като нашите младежи не ходят войници.

-          Имаме професионална армия.

-          Да, но професионална армия си позволяват да поддържат само много богатите държави. В същото време в държави, като Австрия и Швейцария, които са по територия и население близо до нас, се отбива редовна военна служба. Даже по този въпрос в тези страни имаше референдуми. Над 80 процента от населението бе за редовна военна служба.

-          Защо смятате, че със сегашната армия не можем да гарантираме сигурността си и трябва да върнем наборната?

-          На първо място тя не може да бъде възпиращ фактор, заради малкия си числен състав. Второ, от наборната армия излизаха общо взето подготвени мъже с умения да боравят с оръжие, свикнали са с трудности, което е много важно в днешния живот. Така че наборната армия има не само възпиращ ефект, но и възпитаващо въздействие върху младежта. Аз съм категорично убеден в това. И смятам, че не само за дебат в обществото е дошло времето, а за връщане на наборната военна служба. В същото време тези младежи, които преминат военната служба ще са полезни и за своите семейства. Кои от днешните младежи биха гарантирани не само сигурността на държавата, но и сигурността на техните семейства? Знаят ли как да реагират при едни бомбардировки, при атентати, химическа атака и т.н. Те не са подготвени. В това отношение цялото ни население е като едно пушечно месо.

-          Все пак има обучение в средното училище?

-          Не смятам, че за десет часа за две години в класната стая се решава въпросът. Има определена полза от него, но то не може да замести редовната военна служба. 

-          В какъв вид да се върне наборната служба?

-          Разбира се, не става дума за двегодишна служба, както беше преди. Най-малко шест месеца нашите младежи трябва да преминават военно обучение и то в казармени условия. Това е моето наистина 100-процентово лично убеждение.

-          А икономическата страна на въпроса, парите?

-          Пари за национална сигурност винаги могат и трябва да се намерят. Това е въпрос на разчети и на приоритети в бюджета. Темата за парите не е най-важната в случая. За какво ли не даваме пари, а светът се превърна в несигурно място. Оказва се, че границите не са ненарушими. Примери има достатъчно в последно време. Косово се отдели от Сърбия, виждате случаите с Крим и Донецк, появи се едно изключително раково образование, наречено Ислямска държава. Ние сме тотално неподготвени за такива ситуации.

-          Има аргументи, че ще трябват много средства за възстановяване на казармите.

-          Това не е точно така. Не е вярно, че много от тях са разбити. Достатъчни са определени възстановителни ремонти. Аз не приемам тези аргументи на противниците на връщането на наборната служба. Нашите разчети показват, че и парите за издръжката на един наборен войник не са толкова много. Необходим ни е достатъчен военен потенциал. Само с оградите по границата, например, не бихме могли да възпрем една голяма очаквана бежанска вълна.

-          Народното събрание промени закона и разреши армията да участва в охраната на границата. Проведе се и учение с МВР.

-          Аз съм изумен, че пращаме военнослужещите на границата без оръжие. Какво ще правят там? Войската е войска, защото е въоръжена. Дадоха им щитове, тренират борба с размирици. Това е работа на жандармерията, не е на армията. Пак ще повторя, че един войник, който не е с оръжието си, не е войник.

-          Вие сте психолог. Следите обществената нагласа за връщане на наборната служба. Какво мислите?

-          Има случаи, в които един държавник не би трябвало да се съобразява само с общественото мнение. Ясно е, че ако сега има едно проучване, ще се види, че голяма част от българите не искат наборна военна служба. Това е ролята на един държавник и политик да се съобразява с националния интерес.  Много често общественото мнение има криворазбрана представа за националния интерес. Затова твърдя, че в това отношение един политик трябва да си поеме отговорността и да убеждава населението в своята теза.

-          Това не Ви притеснява?

-          Да, трябва да се поеме отговорност, защото не е далеч времето, когато ще съжаляваме, че на практика обезкървихме армията си.

-          Подготвяте ли законодателни промени за връщане на наборната военна служба?

-          Много сериозно работим по този въпрос. Даже искаме да променим и общественото мнение. Защото, както казах, въпросът не е само до придобиването на определени военни умения от младежа, но и до неговото възмъжаване. Като психолог много добре виждам огромната разлика между тези, които са преминали през войската и младежите от новото поколение. Разликата е в начина на мислене, в поведението, във физическото състояние и т.н. Аз твърдя, че част от несполучливите бракове са и заради това, че мъжът, както се казва, не е достатъчно мъж, не е подготвен да поеме и тази отговорност. А ние сме на едно от първите места по несполучливи бракове. Така че въпросът за връщане на наборната служба е много сериозен и не бива да се разглежда само в неговия тесен смисъл.