Към декември 2015 г. доброволният резерв на Въоръжените сили е комплектуван на 21 процента. Това е записано в Доклада на правителството за състоянието на националната сигурност за 2015 г., който бе одобрен в края на миналата седмица и предстои обсъждането му в парламента. Тази численост не е успокояваща, като се има предвид, че съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. трябва да разполагаме с 3000 доброволни резервисти. 

21 процента попълнение на доброволния резерв е крайно недостатъчно, се посочва в Доклада на правителството за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2015 г., който вече бе обсъден и приет от Народното събрание. Проблемът, четем в документа, се задълбочава поради липсата на финансови средства за обявяване на всички места, както и недостатъчните кандидати за обявените места. И още констатации от доклада: «Не се провежда и необходимата подготовка на доброволния резерв и на българските граждани за защита на отечеството по чл. 59 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Необходима е подготовка на българските граждани със статус на запасни.»

Изоставането става ще по тревожно, като се иа предвид, че според предишния План за развите на Въоръжените сили до края на 2014 г. трябваше да имаме до 3400 доброволни резервисти. 3150 от тях следваше да бъдат за формированията на Българската армия. В края на 2015 г. разполагаме с малко над 600.

Според анализа в Програма 2020 отмяната на наборната военна служба и негативните демографски фактори водят до намаляване на резерва от български граждани с военна подготовка. Що се отнася до наличния резерв, той непрекъснато застарява, а следващите поколения остават без начална и специална военна подготовка, необходима за зачисляване на военен отчет. Това налага предприемане на действия за намиране на по-ефективен подход за изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на резерва от български граждани за нуждите на въоръжените сили. Погледите са обърнати към промените в Закона за резерва, които МО подготви и огласи, но все още не са влезли в дневния ред на правителството. Поправките следва да заменят възприетия децентрализиран модел, осъществяван от различни структури в интегрираното Министерство на отбраната, с централизация и изграждане на единна интегрирана структура.

Планът за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. предвижда създаване на отделни структурни звена от доброволния резерв в длъжностните разписания на военните формирования, в състав от отделения, взводове и роти, които ще отговарят за дейности, свързани с подпомагане и осигуряване изпълнението на задачите на военните формирования. От друга страна, се поражда необходимост от увеличаване на мобилизационните способности на въоръжените сили и в тази насока се предвижда доброволният резерв да се явява ядро за сформиране на военновременните формирования.

В проектопромените на Закона за резерва се детайлизира уредбата, свързана с подготовката на българските граждани за защита на отечеството, като основните положения за доброволната подготовка на гражданите се извеждат в отделна глава. По този начин се разграничават дейностите и отговорностите по подготовката на резерва и по подготовката на гражданите за защита на отечеството, предвид различната регламентация на реда, организацията и начина на прием и обучение на съответните лица. Създава се законова уредба на възможността по време на обучението на българските граждани да се провеждат практически занятия с използване на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в съответствие с програмите на обучение и по ред, определен с уставите и наставленията на въоръжените сили. Създава се възможност студентите от висшите военни училища и български граждани, завършили висши училища и преминали военна подготовка, да могат да кандидатстват във висше военно училище за придобиване на квалификация „Офицер от резерва”. Предвижда да се заемат без конкурс длъжности в доброволния резерв от български граждани, освободени от военна служба. Предложеният текст ще подобри качеството на доброволния резерв, с оглед на факта, че именно освободените от военна служба български граждани разполагат в най- голяма степен със знанията и опита да изпълняват задачите на въоръжените сили.

Основният доклад на конференцията ще бъде представен от полковник от резерва Цанко Цанков, председател на „Клуб 99”. От клуба ще бъдат изнесени и два съдоклада по въпроси за подготовката, оповестяването и доставянето на запасните. Със съдоклади ще участват също началникът на Централното военно окръжие и представителите на единния център за начална военна  подготовка – Плевен и на военно формирование – Шумен.  

От анализа на КООСО става ясно, че с прекратяване на наборната военна служба мобилизационните ресурси на резерва на въоръжените сили се попълват от служилите наборна военна служба до 2007 г.; освободените от военна служба военнослужещи; получилите военна подготовка български граждани в учебните центрове провеждана по план на МО и български граждани, придобили специалност необходима на въоръжените сили (лекари, мед. сестри и др.)

Към момента на военен отчет се водят около 1 000 000 български граждани. Авторите на анализа смятат, че този внушителен брой, съпоставен към потребността от запасни за окомплектоване на формированията, създава илюзията, че същите ще бъдат окомплектовани без проблеми.

От направения през 2014 година във военните окръжия „Анализ за състоянието на ресурсите от резерва на въоръжените сили” ставало ясно, че за голям брой военноотчетни специалности ресурсите са дефицитни. Това означава, че окомплектоването на военните формирования няма да отговаря на изискванията за осигуряване на тяхната боеготовност и боеспособност.

От КООСО посочват няколко основни причини за това състояние на мобилизационните ресурси на резерва. Голям брой от наборните войници от последните няколко набора са служили предимно на длъжности, като шофьори и охранители. Запасните с военноотчетни специалности, заявени от формированията са на възраст около и над 40 години. Голям брой от запасните са били на наборна служба в системата на Строителни и Транспортни войски и имат минимална военна подготовка. Офицерският състав в резерва е без необходимата военна квалификация поради факта, че от 2000 г. не се провеждат курсове за освежаване на подготовката и повишаване на квалификацията на офицерите от резерва. Значителен е процентът на освободените от военна служба военнослужещи, които по различни причини не са заведени на военен отчет от военните окръжия и не попълват резерва. Броят на българските граждани получили военна подготовка и заведени на военен отчет в резерва е нищожно малък и обучението не се провежда по военноотчетни специалности необходими на военните окръжия. На запасните, които живеят в чужбина или са временно пребиваващи в други страни  военните окръжия не са в състояние да им дадат мобилизационно назначение въпреки,  че се водят на отчет. Военните окръжия нямат актуална информация за здравословното състояние на запасните и годност за военна служба.

Още констатации, анализи, мнения и решения ще чуем на конференцията „Актуални въпроси от подготовката и използването на резерва на Въоръжените сили, касаещи Закона за резерва на въоръжените сили на Република България”. (Дата - 31 май, начало - 10 ч., място - заседателната зала на СОСЗР на бул. „Христо Ботев 48, София)