Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2016 18:41 - Сериозно застарява офицерският състав от резерва
Автор: spirdon Категория: Политика   
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Информация на Министерството на отбраната (МО) за офицерския състав в резерва показва, че  99.3 % от командирите на взводове са на възраст над 35 години;  57.3 % от командирите на роти - над 45 години, а  90.93 % от командирите на батальони -  над 45 години. Това налага  чрез промяна в Закона за резерва да се даде възможност за подготовка на граждани за командири на взводове, за ефективно изпълнение на функционалните им задължения.

Тази статистика показва сериозно застаряване на офицерския състав в резерва и крещяща потребност от подготовка на офицери от запаса. Изводът е на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО), която днес проведе в сградата на СОСЗР конференция във връзка с подготвените от МО изменения и допълнения на Закона за резерва на Въоръжените сили. Направи го във встъпителното си слово бригаден генерал от резерва Иван Мечков, председател на Съюза на парашутистите в България.  

Вероятно подобни изводи могат да се направят и от състоянието на сержантския и войнишки състав и потребност от военна подготовка на граждани за нуждите на резерва, прогнозира бригаден генерал Мечков. Радващото е, че от предоставената ни информация е видно наличието на желание от български граждани да преминават военна подготовка. До момента, например, са преминали начална военна подготовка, положили клетва и заведени на военен отчет 474 студенти. През 2016 г.  са преминали начална военна подготовка 45 граждани и се планират още шест курса, както и 11 курса по специална подготовка.

„Болезнен е фактът, че населението ни е застаряващо, от там и резервът ни е застаряващ. В този смисъл е крайно необходимо да се предприемат спешни мерки за набиране и подготовка не само на офицери, но и на сержанти и войници от запаса, което е особено важно в днешния, изпълнен с предизвикателства и заплахи, период на развитие на държавата и армията.” Това каза заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, след като благодари на КООСО за своевременно организираната дискусия. Във връзка с некомплекта на доброволния резерва от повече от 2000 души, той съобщи, че Министерството на отбраната предлага да се даде възможност на освободените от армията военнослужещи да могат да сключват договори за служба в резерва без да се явяват на конкурс. Предприетите мерки, смята заместник-министърът, трябва да осигурят провеждането на мобилизация в планираните срокове. Той увери участниците в конференцията, че ще предостави на вниманието на министъра на отбраната и началника на отбраната конкретните предложения по обсъжданата тема.

Бригаден генерал Мечков постави въпроса ”Ефективен ли е начинът на планиране на военната подготовка и дава ли положителен ефект върху състоянието на  ресурсите от  резерва?” И като допълнение „Потребни ли са на резерва запасните, които получават само начална военна подготовка или ще получат специална подготовка в НСА „Васил Левски” –град София? Кой определя и заявява потребностите за  подготовка по отделните военноотчетни специалности и т.н.?”

Споделена бе тревогата в обществото за големия некомплект от професионални войници  и над 2000 в доброволния резерв. Прогнозата е, че този некомплект се очертава да бъде постоянна величина и попълването му следва да се реши чрез законово разширяване на функциите на запаса, което пък ще увеличи потребностите от военно обучени граждани.

От КООСО приветстват някои от предложенията на МО за промяна на Закона за резерва на Въоръжените сили. Става въпрос за намаляване на  възрастовата граница за водене на военен отчет на запасните; даване възможност на освободени от армията да сключват договор за служба в резерва без да се явяват на конкурс; работещите, като цивилни служители да не могат да сключват договор като резервисти.

В същото време бригаден генерал Мечков отбеляза, че повечето от предложените промени са козметични и се ограничават до малки редакционни изменения на сегашния закон.  Нашият анализ показва, каза той, че сега действащият закон затруднява окомплектоването с личен състав  на армията с резервисти и запасни и не дава отговор на редица въпроси, като по основните от тях са: ефективност от попълване на военните формирования с резервисти; кой носи пряката отговорност за  военната подготовка на българските граждани необходими на резерва; целесъобразност на двустепенния модел на военна подготовка на запасни; начин за планиране  подготовката и повишаване квалификацията на офицерите от резерва;е фективност от работата на Централното военно окръжие и подчинените му военни окръжия по попълването на резерва и осигуряване условия и създаване  възможност  за провеждане на мобилизация в планираните срокове от Българската армия.

Основният доклад на конференцията беше представен от полковник от резерва Цанко Цанков, председател на „Клуб 199”.  От анализа на КООСО става ясно, че с прекратяване на наборната военна служба мобилизационните ресурси на резерва на въоръжените сили се попълват от служилите наборна военна служба до 2007 г.; освободените от военна служба военнослужещи; получилите военна подготовка български граждани в учебните центрове провеждана по план на МО и български граждани, придобили специалност необходима на въоръжените сили (лекари, мед. сестри и др.)

Към момента на военен отчет се водят около 1 000 000 български граждани. Авторите на анализа смятат, че този внушителен брой, съпоставен към потребността от запасни за окомплектоване на формированията, създава илюзията, че същите ще бъдат окомплектовани без проблеми.

От направения през 2014 г. във военните окръжия „Анализ за състоянието на ресурсите от резерва на въоръжените сили” ставало ясно, че за голям брой военноотчетни специалности ресурсите са дефицитни. Това означава, че окомплектоването на военните формирования няма да отговаря на изискванията за осигуряване на тяхната боеготовност и боеспособност.

От КООСО посочват няколко основни причини за това състояние на мобилизационните ресурси на резерва. Голям брой от наборните войници от последните няколко набора са служили предимно на длъжности, като шофьори и охранители. Запасните с военноотчетни специалности, заявени от формированията, са на възраст около и над 40 години. Голям брой от запасните са били на наборна служба в системата на Строителни и Транспортни войски и имат минимална военна подготовка. Офицерският състав в резерва е без необходимата военна квалификация поради факта, че от 2000 г. не се провеждат курсове за освежаване на подготовката и повишаване на квалификацията на офицерите от резерва. Значителен е процентът на освободените от военна служба военнослужещи, които по различни причини не са заведени на военен отчет от военните окръжия и не попълват резерва. Броят на българските граждани получили военна подготовка и заведени на военен отчет в резерва е нищожно малък и обучението не се провежда по военноотчетни специалности необходими на военните окръжия. На запасните, които живеят в чужбина или са временно пребиваващи в други страни  военните окръжия не са в състояние да им дадат мобилизационно назначение въпреки,  че се водят на отчет. Военните окръжия нямат актуална информация за здравословното състояние на запасните и годност за военна служба.

В доклада бяха очертани няколко необходими решения. Става въпрос за промяна на текстове в Закона за резерва на въоръжените сили в раздела за военен отчет и задължения на запасните. КООСО има готовност да направи съответните предложения. И още: изготвяне на „Списък на военноотчетните специалности на запасните от резерва на въоръжените сили“; създаване на единен учебен център за военна подготовка и повишаване квалификацията на запасни, който да разработи програми за обучение отговарящи на квалификационните характеристики, заявени от родовете войски на видовете въоръжени сили; военната подготовка на българските граждани да се извършва на един етап в края, на който обучаемият да получава военноотчетна специалност, на която да му бъде дадено мобилизационно назначение и планирането и провеждането на подготовката и повишаване квалификацията на запасните да се извършва единствено по заявка на Централното военно окръжие.

В конференцията участваха още заместник-председателят на Комисията по отбрана Янко Янков, секретарят на президента по отбрана и сигурност генерал-лейтенант от резерва Атанас Самандов, бившият заместник-министър на отбраната Иван Иванов, началникът на НВУ „В. Левски” бригаден генерал Пламен Богданов, заместник-директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси” полковник Игнат Спахийски, заместник-началникът на ЦВО полковник Венцислав Венков, подполковник от резерва Манол Тенчев, главен експерт в дирекция "Социална политика" бившите началници на Генералния щаб и на отбраната генералите от запаса и резерва Цветан Тотомиров, Симеон Симеонов, Златан Стойков и вециадмирал от резерва Румен Николов, председателите на СОСЗР и на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов и младши лейтенант от запаса Петър Велчев и членове на КООСО.

В последвалата дискусия бяха очертани редица проблеми, които се отнасят както до редовната, така и до резервната или запасната армия. Изразено бе мнението, че една от причините за днешното недобро състояние е избързването с отмяната на наборната служба и неосигуреното от тогавашното правителство (около 50 млн. лв.) преминаване към професионална армия. Като разковниче, което в буквалния смискъл означава магическо цвете, бе определена подготовката на резерва. Не е толкова важно дали 1 милион или 1, 450 милиона българи се водят на военен отчет, а дали се води подготовка с тях. Поставен бе въпросът в закона и нормативните документи ясно и най-важното разбираемо да се уточни кое е запас и кое е доброволен резерв. Като не добро решение бе определено отнемането на органите на началника на отбраната за извършване на мобилизация.

Изразено бе мнение, че по-големият проблем не е числеността на мирновремения състав на Въоръжените сили, а на резерва. Защо да няма Командване на резерва на Въоръжените сили, което да се грижи за подготовката на резерва и да носи отговорност за това! И още – в Северна България да се формира учебна бригада с няколко центъра, където да се обучават резервистите. Направено бе предложение да се прецизират темите за т.нар. военна подготовка на средношколците, часовете да се преместят от 9 и 10 клас на 11 и 12 клас, като се водят занятия и с материална част, например стрелково оръжие. Като тревожен въпрос бе поставено несъответстивето между Закона за резерва и Кодекса на труда.

Необходимо е, бе посочено по време на дискусията, младежите да бъдат водени на военен отчет, за да може Министерството на отбраната да планира подготовката им. Решенията обаче опират до пари. През тази година, например, 800 българи се записали за подготовка на резервисти в центъра в Плевен, средствата обаче стигнали само за 45. Недостатъчният бюджет поражда и неокомплектоваността на редовната армия, който вече гони 5000 военнослужещи.

Що се отнася да закона, имаше и по радикални решения от изменения и допълнения. Едното е да се разработи и приеме нов Закон аза резерва ан Въоръжените сили, с оглед, че този е неработещ и поправките му няма да решат проблемите. Второто – Законът за отбраната и Въоръжените сили да се раздели на два закона – за отбраната и за Въоръжените сили. Първият да третира въпроса за резерва и то с ангажименти на всички ведомства и институции, а не само на министерствата на отбраната и външните работи.

Очаква се през следващата седмица предложенията да бъдат обобщени и предоставени на министъра на отбраната, началника на отбраната и Комисията по отбрана, за да се вземат предвид при внасянето в правителството на промените в Закона за резерва на Въоръжените сили и тяхното обсъждане в парламента.

Припомняме, че към декември 2015 г. доброволният резерв на Въоръжените сили е комплектуван на 21 процента. Това е записано в Доклада на правителството за състоянието на националната сигурност за 2015 г., който бе одобрен в края на миналата седмица и предстои обсъждането му в парламента. Тази численост не е успокояваща, като се има предвид, че съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. трябва да разполагаме с 3000 доброволни резервисти. 

21 процента попълнение на доброволния резерв е крайно недостатъчно, се посочва в Доклада на правителството за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2015 г., който вече бе обсъден и приет от Народното събрание. Проблемът, четем в документа, се задълбочава поради липсата на финансови средства за обявяване на всички места, както и недостатъчните кандидати за обявените места. И още констатации от доклада: «Не се провежда и необходимата подготовка на доброволния резерв и на българските граждани за защита на отечеството по чл. 59 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Необходима е подготовка на българските граждани със статус на запасни.»

Изоставането става ще по тревожно, като се иа предвид, че според предишния План за развите на Въоръжените сили до края на 2014 г. трябваше да имаме до 3400 доброволни резервисти. 3150 от тях следваше да бъдат за формированията на Българската армия. В края на 2015 г. разполагаме с малко над 600. Друг е въпросът каква подготовка се води с тях, който бе основен и на конференцията, организирана и проведена от КООСО.

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spirdon
Категория: Новини
Прочетен: 402877
Постинги: 350
Коментари: 38
Гласове: 79
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031