След като не получа шанс да изговори необходимото от президентската трибунка и не направи същото на сайта на министерството или на нарочна среща с журналисти във ведомството си, Николай Ненчев изля болката си пред своите съпартийци.

Интересно защо министрите имат навика да разясняват политиката си най-вече пред членовете на своята партия. За съжаление, в това отношение не правят изключение и военните. Най-близкият пример е скорошната визита на Николай Ненчев в Смолян. В Родопския град вниманието му не е било насочено единствено към настоящето и бъдещето на 101-ви Алпийски батальон. Само два дни преди това, т.е. в четвъртък, на извънредна среща с медиите в президенството той се чувстваше крайно неудобно между премиера и държавния глава, които се стараеха да обяснят какво точно е казал по време на посещението си в Брюксел на срещата на министрите на отбраната от НАТО. Тогава министър Ненчев каза две или три изречения. Очакванията, че от МО ще изтече аргументирано и подборно изявление по т.нар. скандал в системата на отбраната ни, не се оправдаха. Все пак за първи път сме свидетели, връщайки се от Брюксел, министър на отбраната да слуша от първите държавни мъже пред представителите на медиите какво е свършил. Наред с всичко, това беше грешен подход. По всичко личеше, че президентът се надяваше на личен успех и сам се опияняваше от думите си, а премиерът съжаляваше за това може би, предварително режисирано представление. Но, да кажем, че това са догадки.

След като не получа шанс да изговори необходимото от президентската трибунка и не направи същото на сайта на министерството или на нарочна среща с журналисти във ведомството си, Николай Ненчев изля болката си пред своите съпартийци. Дано земеделците в Смолян (?!) не са единствените, пред които министърът има възможност да сподели несподеленото на друго място. Той, разбира се, го направи, избирайки познатото до болка вече обяснение с хибридната война. И с аргументите, че за всичко е виновен политическият противник, който е пуснал лъжата за Черноморския флот с участието на България, Румъния и Турция и засиленото предно разполагане на НАТО. Кой е прав и кой не е, ще стане ясно на срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли. Защото би могло да се намери разлика между това, което говориха в стил на оправдание тримата държавни мъже пред медиите в четвъртък, от атмосферата на срещата на министрите на отбраната от Алианса в Брюксел на 14 и 15 юни. Според някои наблюдатели, не само от България, може да се направи тълкуване и за крачка назад от останалите членки на НАТО. Дано не е така, с оглед на съюзническите ни ангажименти!

Историята ни през последните две десетилетия подсказва, че не е най-добрият вариант министър на отбраната да бъде и председател на политическа партия. Естественото раздвояване се отразява по правило негативно на отбранителната политика, в чието реализиране основният състав е департизиран. Още по-лошото е, когато в нея бъдат назначавани партийно обвързани ръководни кадри, които в не малката си част, са нереализирни в други области. За тях естествената среда е партийната, което е разбираемо, но не и присъщо за хората в отбраната и Въоръжните сили. Може би това е логичното обяснение Николай Ненчев  да изрази своята министерска позиция на форум на Областната организация на БЗНС в Смолян.

това теле и глупак Н.Ненчев каква позиция може да изрези. Своя не може да има, само националната и общо национална, каквато изрази м-р председателя Б.Борисов.