Новият бюджет, дори и да се приеме, няма да позволи стартирането на проекта за придобиване на нови бойни машини. Министърът на отбраната в оставка Николай Ненчев обаче обещава от година, че това ще стане всеки момент. За съжаление правителството на Бойко Борисов е поредното, което оставя модернизацията на армията на следващото.

Една от любимите фрази на министъра на отбраната в оставка Николай Ненчев е, че Българската армия има три деца – Сухопътни войски, ВВС и ВМС, и той държи еднакво и на трите. Оказва се обаче, че едното дете е като доведено. Намериха се пари за стартиране на превъоръжаването на авиацията и флота, но за Сухопътни войски няма. Техният проект не може да излезе от сградата на Министерството на отбраната, за да стигне до правителството и парламента. А другите два получиха одобрението на парламента още в началото на лятото.

Новият бюджет, дори и да бъде приет, няма да бъде достатъчен, за да стартира нашият проект. От 28 август със заповед на министъра на отбраната е създадена работна група под ръководството на заместник-директор на Института по отбрана с участие на специалисти от Сухопътни войски, която трябва да анализира и да предложи най-добрия вариант за придобиване на нова бойна бронирана машина. Засега нямаме информация за понижаване на критериите за избор на машините. Срокът групата да докладва на министъра е 30 ноември. Не е ясно обаче на кой министър и дали следващото правителство ще поеме този ангажимент.

Това е проектът, който е на път да бие по обещания този за новия изтребител. Може да се каже, че дори го изпреварва по обещания само от един министър. За Николай Ненчев от една година той е приоритетен и всеки момент трябва да бъде внесен в правителството и парламента. Но това все не се случва. Последното голямо обещание на действащия министър на отбраната беше от парламентарната трибуна на 2 септември т.г.   Тогава той нареди и финансовата схема. Т.е. обща сума от 1 млрд. 200 млн. лв., която се изразходва поетапно с по 100 милиона годишно за 12 години.  Така през две години ще имаме окомплектована една батальонна група от бойни машини, а до 2023 г. ще са готови за използване три батальонни бойни групи. Пълното окомплектоване ще завърши до 2028 г., когато батальонните бойни групи от Сухопътните войски ще могат да изпълняват всички задачи, съгласно декларираните по целите и способностите намерения.

Във връзка с публикации, че едва ли не ще купуваме музейна техника, командирът на Сухопътни войски генерал-майор Андрей Боцев подчерта, че всички параметри, които се заложени в проекта са за съвременна бойна машина. „Машината, която ще придобием по проект няма нищо общо с „Гардиън“,  а е съвременна бойна машина“, заяви той. Основното в нея са огневата мощ, добрата защита на личния състав, маневреността и още 4-5 показателя. От Сухопътни войски даваме нашите изисквания, след което Институтът по отбрана определя спецификациите, отбелязва ген. Боцев. Нямаме никаква възможност за лобираме, подчерта той. За нас, допълни командирът, е важно да бъде съвместно производство с отбранителната индустрия у нас.

Беше 2 септември, според обещанието на министър Ненчев, до края на същия месец или на следващия, т.е. октомври, актуализираният инвестиционен проект трябваше да бъде внесен в Министерския съвет и Народното събрание. Няма такова нещо. Нито поредното обещание за срок е спазено, нито в проекта на Бюджет 2017, който правителството прие, и в средносрочната бюджетна прогноза, са видими 100-те милиона, за които говори министърът.

Може би някои са прави, когато казват „Къде сте тръгнали с тези големи проекти, вижте си дереджето?”. Но не съвсем. Защото, според генерал-майор Боцев, ако проектът не тръгне рискуваме до 4-5 години Сухопътни войски да станат пехота. И да не променим тъжната статистика, която показва, че от заложените за 12 години 1,7 млрд. лв. за превъоръжаване и модернизация на Сухопътните войски са отпуснати едва 0,45 процента, т.е. 9 млн. лв.!? Вие направете сметка, посочва генералът, при положение, че 90% от задачите се изпълняват от СВ какво е отношението към този вид въоръжени сили. И продължава: „Ние нямаме почти нищо ново като техника, освен дарено по програмата FMF от САЩ. На много места хората стигнаха до там, че си купуват консумативи – хартия, тонери, дори кламери, което за мен е срамна работа.”

Единствената промяна в актуализирания проект, според командира на Сухопътни войски, е придобиването на бойните машини да стане не за 7, а за 12 години. Всяка друга крачка назад ще доведе до по-малки способности. Остават изискванията всяка от 238-те бойни и спомагателни машини да бъде достатъчно маневрена и лека за управление, да осигурява висока надеждност и експлоатационни характеристики, съответствуващи или по-добри от изискваните, да е перспективна за следващия период от 20-25 години, да е високотехнологична, произведена от производители-лидери в областта на военната техника и да е многофункционална. Още по-конкретно. Да има защита от противопехотни противотанков мини, от стрелба от тежка картечница, автоматично оръдие среден калибър, ръчно противотанково оръжие, артилерийски фрагменти и  малокалибрени бомби.

Забавянето на проекта, честите, но неизпълнени, обещания на министъра пораждат съмнения за лобиски интереси, промяна на критериите и като резултат – осигуряване на войските с техника, която други армии отдавна са я изхвърлили от употреба. Още повече, че подобен дебат вече имаше по отношение на хода на реализирането на проекта за новите самолети.  

Ако се върнем на темата за обещанията, трябва до министър Ненчев да наредим парламента и правителството, които в програмата и плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. заложиха създаването на условия за стартиране на проекта. Това се случи преди една година. Една част от депутатите, включително от управляващите също не удържаха на думата си. Бяха се зарекли трите проекта да вървят заедно, но отстъпиха. По-скоро повярваха на министъра, че всеки момент „чудото” ще се случи. Моментът продължава една година.

Не само новата техника е кът в Сухопътни войски. Над 23 процента е недостигът от кадрови състав. Има проблем и при транспортните средства на войските. Разполагаме  само с четири нови автобуса, които вече са на повече от десет години и няколко микробуса, каза още ген. Боцев. Всичко останало е на 40 години. Проблемът с придвижването на личния състав е голям, вече шест години се чака процедурата по закупуване на нови автобуси.

Когато говорим за Сухопътни войски, като за доведено дете, може би трябва да отидем и по-далеч и да използваме това сравнение за цялата ни армия. Което едва ли може да бъде гордост за една държава. За съжаление това е поредното правителство, която оставя модернизацията на Въоръжените сили на следващото.