Като командир ген. Румен Радев винаги е твърдял, че без професионализма на инженерно-техническия състав бойната ни авиация ще стои на земята. Полетът е колективно дело. Той зависи от пилота, но далеч не само от него. Най-вероятно точно затова новият държавен глава не изневери на себе си и назначи за главен секретар полковник от резерва Димитър Стоянов. Както вече го наричат – дясната ръка на президента.

49-годишният техник на самолет можеше да служи още доста години във Военновъздушните сили. Предпочете да продължи с генерала. Последната му публична проява бе в началото на октомври м.г., когато военният министър Николай Ненчев се наложи да влиза в тежки обяснения за провалената обществена поръчка за доставка на десет двигателя РД-33 за родните МиГ-29 и за последвалото след това преминаване към директно договаряне с фактическия представител на РСК МиГ в България. Неговото участие бе кратко, но показателно, че военната експертиза не бива да се пренебрегва от политиците.

„Кариерата ми преминава през няколко етапа узунджовски, графалийски и софийски – пише той в книгата – От техните длани излитат пилотите – разкази от бойните летища.“ Главният секретар на президента има завидна военна биография. Преди 26 години завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Пътят му в изтребителната авиация започва от авиационния полк в Узунджово, за да стигне до началник-щаб на Трета изтребителна авиобаза в Граф Игнатиево. Има около 15 години съвместна служба с ген. Румен Радев, включително и като негов началник-щаб в Командването на ВВС.

Трудно е да се прецени кое го влече повече – техническата или оперативната работа, смятат негови колеги. И в двете обаче има своите успехи. Не могат да се оспорят заслугите му за изправността на изтребителите по време на службата му както на летището в Узунджово, така и в Граф Игнатиево. Разбира се, и за цялата бойна и транспортна авиация като отговарящ за техниката и въоръжението в Командването на ВВС. В сърцето ми обаче, посочва той, е инженерната дейност.

Ген. Румен Радев и полк. Димитър Стоянов имат не само съвместна служба по летищата. Макар и в различно време, те са учили във Военновъздушния колеж „Максуел“, Алабама, САЩ. Преминали са, разбира се, и през родната Военна академия „Георги С. Раковски“. Имат впечатляваща езикова подготовка.

Изключителен работохолик, не прощава невежеството. Много е прям и това понякога му носи негативи. Не бяга от отговорност, поема даже и повече. Всеотдаен и много верен. Това са оценките на някои от неговите колеги. Амбициозен (не го проявява външно), авиационен инженер по душа, първият наш инженер, завършил Военновъздушния колеж „Максуел”, пчелар, независимо от командирското си израстване остава привързан към авиобазата и инженерно-техническия състав и всички, с които е работил, споделят други военнослужещи. И още: верен и много точен, натрупа богат административен опит.

Димитър Стоянов е благодарен на всички, с които е служил от 1991 г. насам. Ако съм възприел професионализма, с който работеха, посочва той, наистина съм постигнал много. Надява се, че като командир е повлиял положително на онези, които днес са основни играчи по отношение на авиационно-инженерното осигуряване на Граф Игнатиево. За тях казва: «Невероятни момчета, с неизчерпаема енергия, обичащи изключително много авиацията.» На упреците, че е толерирал МиГ-21 за сметка на МиГ-29, отговаря, че не е така. Двата самолета, посочва той, са ми на сърце, като «добавя и неуморния кон Су-25.»

Докато в узунджовския период се е изграждал като специалист, в графалийския – като командир, то по време на софийския разбрал нещо много важно. «Авиацията не е само в Графа. Истински неприклонни мъже има и в Долна Митрополия, и във Враждебна, и в Крумово, и в Безмер.»

Ако някой се съмнява, че му липсва опит на новата длъжност, нека прочете функционалните задължения на главния секретар на президента. И да ги сравни с тези на началника на щаба на ВВС. Очевидно, че на полковника няма да му трябва много време за адаптация.

Винаги самокритичен

«Какво не постигнах? Да осигурим 90 процента изправност на авиационната техника. И да се върнем на нивото, което помня през 1991-1995 г. Да създам необходимите предпоставки военната авиация от летателно оцеляване да премине към етап на нормално съществуване.»
Къде са причините за неуспехите? Тук не дава еднозначен отговор. «Може би са политически, икономически, военни и др. Едно е сигурно. След като съм част от системата, означава, че съм отговорен.» Все пак успехът ни, продължава той, е, че отново стигнахме до ситуацията да летим всеки ден.

ЗА НЕГО

Принципен и безкомпромисен

Още с пристигането си в авиобаза Граф Игнатиево направи впечатление на взискателен и самоорганизиран офицер, който в детайли познава техниката, правилата за нейната експлоатация, техническо обслужване и войскови ремонт. По-късно се откроиха и други негови качества – умело ръководство на всички позиции от служебната йерархия, където се издигаше, принципно и безкомпромисно отстояване на позициите си пред началници и подчинени.
Полковник от запаса Данчо Пампоров, офицер от ВВС

Познава техниката и хората
Желая му успехи и съм убеден в тях! С него се работи много лесно, защото познава хората. Умее да изслушва, да колекционира и организира информацията. Аналитичен, приветлив и усмихнат, ползва се с доверието и уважението на колегите си. Умее да работи в екип. Притежава качества и опит, които само ще са му от полза в организационна държавна дейност.
Полковник от запаса Валентин Цветанов, офицер от ВВС

Отлично назначение
Едно отлично назначение, което показва, че от началник-щабовете зависи много.
Полковник от запаса Малчо Малчев, офицер от ВВС

Брилянтен ход
Ходът с бившия началник-щаб на ВВС е брилянтен за главен секретар! Знам какво говоря, защото съм бил там.
Полковник от запаса Трифон Трифонов, началник на кабинета на вицепрезидента ген. Ангел Марин.