-       Г-н генерал, Ваша е идеята за необходимостта от провеждане на Стратегически преглед на сектора за сигурност. Какви са мотивите Ви?

-       Идеята за стратегически преглед на сектора за сигурност не е нова и аз не претендирам за бащинство. И други експерти много преди мен са поставяли този въпрос, но за съжаление до сега няма чуваемост. Ако подреждаме отбраната и вътрешната сигурност по важност,  на първо място бих поставил вътрешната сигурност. И то не защото подценявам ролята на армията, а защото днес рисковете за националната сигурност не са заплахата от външна агресия, а имат главно вътрешен характер – опасност от тероризъм, организирана и битова престъпност, корупция. И понеже не сме богата държава бих възприел модел на  сближаване и припокриване на  областите  на отговорност на двата сектора, разбира се, със запазване на някои специфики. За да се случи това обаче, най-после някой трябва да проведе Стратегически преглед на сектора за сигурност.

-       Що се отнася до отбраната, смятате ли, че са нужни нови реформи?

-       Реформите в Министерството на отбраната и Въоръжените сили, като цяло, започнаха в период, когато обстановката в Европа беше спокойна и в перспектива всичко изглеждаше много оптимистично. Днес обстановката е коренно различна, но, за съжаление, инерцията продължава и армията ни не е в състояние, което да отговаря на заплахите.

-       Бихте ли дали пример?

-       Приказките за т.нар. „интегриран модел“ на Министерството на отбраната  и за „гражданите в униформа“ звучаха добре  преди 20 години. Днес звучат гротескно. Ще спомена ликвидирането на институцията Генерален щаб и превръщането на началника на отбраната във второразряден чиновник в йерархията на министерството. Необходимо е преразглеждане на модела и промяна на нормативната база. Началникът на отбраната, освен функции на най-старши командир в армията,  трябва да получи и такъв статут, че да не зависи от прищявките, подчертавам прищявките,  на министъра на отбраната или на политическите сили. И още нещо. Преди време например, законът регламентираше ротация между трите вида въоръжени сили при назначаването на началник на Генералния щаб. Това беше отменено, но нека погледнем последния 20-годишен период.   От  1997 г. насам сме имали седем началници на Генералния щаб или на отбраната, но само един от тях – ген. Златан Стойков, е от Сухопътни войски. Четирима са от ВВС и двама от ВМС.  Искам да кажа, без да визирам конкретно никого, че началник на отбраната приоритетно трябва да бъде офицер от основния вид войска.

-       Как ще коментирате процеса на модернизация и превъоръжаване на армията?

-       Това е необходим процес. Не от днес ножът е опрял до кокала. В същото време модернизацията е деликатна и много отговора  дейност, особено при определяне на приоритетите. Не бива да продължава практиката Сухопътните войски, които носят основната тежест, включително при  мисии и сега при охрана на държавната граница, да бъдат поставяни на втори план. Да не говорим, че Сухопътните войски са гръбнакът на армията с дял от над 70%.

-       Модернизацията може да се случи, но като че ли проблемът с окомплектоването на армията с личен състав е не по-малък.

-       Труден е този въпрос за решаване. Ако ме питате какво трябва да се направи, не мога да кажа. Хората, които се занимават с този  проблем трябва да предложат решение. Има обаче много обективни обстоятелства, които са извън програмите, пожеланията и обещанията. Просто няма хора. Като отчетем тежката демографска криза и  извадим тези, които са заминали  зад граница и няма да се върнат,  извадим и  негодните за военна служба и тези без образователен ценз, не остава почти нищо. А на този контингент разчитат и университетите, и бизнеса. Това например принуди през миналата година военният  университет да приеме курсанти, т.е бъдещи командири, с много нисък бал. 

-       Имаше политически изявления, че бюджетът за отбрана за тази година и сериозно увеличен. Смятате ли, че това е достатъчно?

-       Не бива да се заблуждаваме, че с такъв бюджет ще се решат натрупаните от години проблеми. Ще бъда директен. Не можем да бъдем достойни партньори и да постигнем необходимите военни способности, ако хроничното недофинансиране на отбраната продължава. Както и да го сравняваме, за армията ни се отделя бюджет, който е от 3 до 7 пъти по-малък от този на съюзниците ни от НАТО и то не само в абсолютни числа.

-       Как може да се повиши бюджетът за отбрана, за да бъде адекватен на необходимостите?

-       Очевидно е, че нямаме време да чакаме да спечелим тези пари и затова трябва да се вземат непопулярни мерки. Надявам се да се намерят смели и отговорни политици, които да ги реализират.

***

Ген. Чавдар Червенков е военен от кариерата. В периода  1964 – 1993 год. е заемал редица длъжности във  Въоръжените сили на Република България. През  1971 год. преминава на работа в Разузнавателно управление на Генералния щаб. През 1990 -1991 г. е бил началник на Инспекция „Разоръжаване“ към Генералния щаб, а в периода 1991 – 1993 год. – зам.-началник на Генералния щаб и началник на Разузнавателно управление на ГЩ. В периода 1993 – 1999 г.  е посланик на България в Тунис, като от  октомври 1994 до януари 1995 г. е министър на вътрешните работи в служебното правителство. През 2000 – 2001 год. е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната.