Спирдон Спирдонов, в. „Труд”, 13.03.2017 г.

Един бърз прочит на предизборните програми на партиите и коалициите би трябвало да ни успокои за бъдещето на Българската армия. Тя ще бъде достатъчно въоръжена, финансово осигурена и добре платена. Впрочем в това отношение кандидатите за депутати са постоянни и непоколебими в своите обещания. Същото го правеха и при предишни парламентарни избори! Така че отстъпление няма. Друг е въпросът какво свършиха. Оказва се, че хвалбите с гласуваните от парламента два инвестиционни проекта за изтребители и патрулни кораби имат най-вече пропаганден ефект. Поне засега. Защото армията е гола и боса, колкото и силно да звучи това.

Само за един ден служебният вицепремиер и министър на отбраната ген. Стефан Янев бе в три много важни за отбраната ни военни формирования – 2-ра механизирана бригада в Стара Загора, 24-та авиобаза в Крумово и 4-ти артилерийски полк в Асеновград. И в трите той констатира едни и същи проблеми, за които по-паметливите са наясно, че стоят от години. Ще ги изброя, за да ги знаят тези, които от години обещават, но бързо забравят. Високият процент недостиг на кадри, който засяга всички длъжности за войници, сержанти, офицери и цивилни служители, затруднява силно окомплектоването на формированията с личен състав. Натрупани са голямо количество часове извънреден труд, полаган от военнослужещите, което води и до невъзможност да се използва полагаемият годишен отпуск за 2016 г.

Недостигът на резервни части и консумативи не позволява редовната поддръжка на различните видове бойна и спомагателна техника. Няма автобуси за превоз на хората. Продължават сериозните трудности за съхраняването на голямото количество излишна техника. Военнослужещите се подготвят за защита на родината с недостатъчна, а където я има, остаряла екипировка. Сградният фонд в казармите плаче за ремонт. Курсантите са с неизяснен статут и не знаят дали са военнослужещи или обучаеми. Военните заплати изостават чувствително и довършват по най-красноречивия начин тежката ситуация от вътрешната страна на казармения портал.

За съжаление на служебния министър, колкото и да е добър, не му остава нищо друго, освен да записва проблемите и да се надява, че парламентарно избраното правителство ще се заинтересува от тях. Неговите предшественици буквално изоставиха армията, вгледаха се като големи стратези 20-30 години напред и пропуснаха да решат текущите въпроси. Става ясно обаче, че очакваната в някакво време доставка на нова техника не попълва състава на войската, не я облича и не осигурява най-необходимото за нейната подготовка. Вече бе огласена и информацията за недореализирани обществени поръчки за акумулатори и автомобилни гуми и съответно непотърсени финансови средства. Сигурно е, че този черен списък може да бъде продължен при влизане във всяко военно формирование. Трагичното е, че проблемите се повтарят навсякъде, което предполага, че с години те са пренебрегвани.

Донякъде е обяснимо, че кандидатите, а по-късно и депутатите имат розови сънища за армията. Те просто не са влизали в казармите. Законът дори не им позволява да проведат предизборни срещи с военнослужещите, като такива, за да чуят от първо лице проблемите. И се успокояват от заучените фрази на министрите на отбраната от рода на: „Въпреки системното недофинансиране армията все още има способности благодарение на усилията и професионализма на военнослужещите от всички видове въоръжени сили.” Въпрос на повече политическа смелост, но с дълготраен ефект, ще бъде един министър да каже каква точно е истината и че усилията и професионализмът на военнослужещите не са панацея.

Голямата причина е липсата на диалог между политиците и генералите. Военната експертиза е пренебрегната и дори унизена. Това не се случва само заради един или друг министър. То е заложено в законите и нормативните документи.

Преди 7-8 години Генералният щаб бе закрит като институция. Администрацията погълна Щаба на отбраната и затвори устата на генералитета. Депутатите от предишния парламент не пожелаха да регламентират със закон съвет към началника на отбраната, с което неговите позиции и занапред няма да тежат достатъчно. А политическите ръководства на министерството ще продължават да се вслушват повече в своите партийни лидери, отколкото в генералите и адмиралите. И няма да имат за приоритет войсковото всекидневие. Доброто е, че военните свикнаха с обещанията на политиците и правят каквото могат, защото осъзнават значимостта на професията си.

Народът ни вече не познава войската си

„Освен че има системно недофинансиране, нарушен е диалогът между политиците и военната експертиза. Този диалог трябва да се възстанови, както и да се търсят обществени дебати, за да може обществото да бъде запознато с проблемите на армията и постепенно да се осигури повишаването на средствата за отбрана до 2% от БВП“, заяви преди няколко дни министър Стефан Янев. Т.е. народът ни вече не познава армията си. „На фона на всички проблеми това, че все още армията има способности, се дължи на професионализма на военнослужещите от всички видове въоръжени сили“ – подчерта той.