Спирдон Спирдонов
Г-н Симеонов, като експерт в областта на националната сигурност, какво очаквате от 44-то Народно събрание, което започна своята работа?
Очаквам всепартиен порив към актуализация на проблемите на националната сигурност. Тези проблеми отсъстват от програмите на партиите или са съвсем бегло засегнати. Обстановката около нас, в Еропейския съюз и в НАТО, защото очаквам промени във връзка президентската република в Турция, налага парламентарно представените партии да излязат с ясно и категорично становище по цялата проблематика.
Какво имате предвид?
Тази проблематика се състои в следното: национална доктрина, актуализирана Стратегия за национална сигурност в рамките на мандата на правителството и конкретни мерки, разписани с определен времеви хоризонт във връзка с охраната на границата, укрепване на армията и най-вече във външнополитически план управляващите трябва да използват председателството на България на Съвета на ЕС за три неща. Първо, категорично да докажем, че България е неделима част от Европа. Второ, че тези две скорости за България означават задна скорост, т.е. водят към дезинтеграция на съюза. И трето, което е най-важното, че южната граница на България е граница на ЕС. Всичко това трябва да бъде облечено с политически, икономически, финансови и логистични интереси на България. Ако това успеят да направят, съвсем не е малко.
Какви трябва да бъдат отношенията на България с Турция след референдума?
Отношенията с Турция не трябва да бъдат залог на политиката на Брюксел или на отделни държави. Ние трябва да имаме собствена политика. Тя е добросъседски отношения, сериозни икономически и търговски връзки, без накърняване на българския национален интерес, което означава ненамеса във вътрешните работи на държавата.
Не се ли налага по-сериозно внимание на интеграцията на различните етноси у нас?
Това е един изключително сложен, същевременно отговорен въпрос, който стои пред цялото общество. С едно изречение не може да се отговори. Защо? Нека да вземем за пример Германия. Тя е една стабилна държава, икономически благоденстваща, с изключително строги закони и правила, в която от години живеят няколко милиона турци, които по официални признания на Германия не могат и не искат да се интегрират. Така че въпросът с интеграцията е много сложен. Особено, както виждаме, глобализацията прави стъпки назад. Ако у нас трябва да има публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, тя е именно по този въпрос. Става дума за реалното съществуване на т.нар. етнически модел, за неговото реално състояние и бъдеще.
Ние се гордеем с нашия етнически модел?!
Ние се гордеем, но виждаме, че „братска” Турция умело се възползва. Работи упорито и последователно по линия на икономическите връзки, на духовните, имам предвид исляма, и вече минава към политическите. Всичко това би трябвало да се тълкува като намеса във вътрешните работи на България.
Същият риск ли има за нас от ситуацията в Западните Балкани?
Въпросът е да си отговорим дали България може да бъде остров на стабилност, както твърдят някои, в това бурно море, наречено Балкански полуостров. Навсякъде около нас е нестабилно. Ако приемем, че у нас има стабилност, в най-лекия случай, тя е заплашена от нестабилността наоколо. Тук вече идваме до Турция. Основното, което се доказа с този референдум не е, че Ердоган е победител, а че турското общество е разделено. И то наполовина. Затова не виждам как в обозримо бъдеще, имам предвид в няколко години, Ердоган може да се превърне в обединител на турската нация. Там проблемите са много сложни. Това е най-сериозният фактор за нестабилност в региона.
Как гледате на проявите на краен национализъм у нас?
Аз съм противник и смятам, че един римейк, ще използвам тази чуждица, на опълченците на Шипка, не гарантира автоматически победа на българския национален интерес. Мерките, които трябва да се предприемат в България, следва да са всеобщи. Т.е. да има пълно единение в сега съществуващата обстановка между политическа класа, държавата и нацията. И всичко това под името България. Ако това успеем да постигнем, може би вероятността да се спасим в геостратегическите и политическите процеси наоколо нараства.
Основата на дезинтеграцията на една нация не е ли в голяма степен социална?
Разбира се, социалният фактор играе много сериозна роля и допринася за дезинтеграция на нацията. Това е без съмнение. Социалните и демографските елементи, образованието, здравеопазването би трябвало да се разглеждат в комплекса национална сигурност. За съжаление в програмите, в съгласуваните действия за ново правителство най-лесно бе постигнат консенсус по проблемите на националната сигурност, които, обаче, не бяха специфицирани по отделни елементи и време, което е крайно наложително.
Все пак не става ли дума за коалиционен компромис в името на сталибността?
Аз съм привърженик на стабилност и единение на нацията, за да се посрещнат тези предизвикателства. Не съм привърженик на безпринципни компромиси, защото те рано или късно изплуват на преден план и стабилността отива на кино, както се казва. Последното редовно избрано правителство е резултат на такива компромиси.
В описаната от Вас обстановка каква е основната задача на Асоциацията на разузнавачите от запаса?
Ние сме неполитическа организация. Основното за нас е да осигурим социалния статус на членовете ни, защото се нуждаят от подкрепа и по всякакъв начин да съдействаме за укрепване на националната сигурност. Затова непрекъснато настояваме за национална доктрина, за стратегическа програма с отделните елементи на националната сигурност и разбира се за закриване на Комисията по досиетата, която разруши основния сегмент от сигурността на държавата, какъвто бяха специалните органи и по точно – техният основен инструмент агентурата.
Бихте ли подали ръка на властта, имате доказан капацитет в сферата на сигурността?
Такова сътрудничество, предвид предмета на специалните служби и принципите на секретност, е трудно осъществимо. Моето лично мнение е, че сме далеч от това, което бихме желали. Смятаме обаче, че променената обстановка около държавата, изисква едно такова сътрудничество.
***
Горан Симеонов е роден през 1946 г. в София. Председател e на Асоциацията на разузнавачите от запаса, която е колективен член на СОСЗР. Завършва английската гимназия и външна търговия във ВИИ "Карл Маркс". От 70-те години работи в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване). Почти 10 г. е бил на работа в чужбина, бил е и ръководител на една от основните резидентури на българското разузнаване. Напуска службата в началото на 90-те години.
