Спирдон Спирдонов, „Otbrana.com”

Г-н президент, вчера правителството оттегли внесения от служебния кабинет Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2016 г. Вие вече имахте реакция по този въпрос. Какъв е днешният Ви коментар?

Това е право на правителството. Аз вече заявих, че няма как болният да оздравее, ако скъсаме диагнозата. Проблемите няма да се решат с изтеглянето на този доклад. И да изтеглим написаното, проблемите остават. Аз очаквам наистина много конструктивни и енергични действия, за да може да се решат реалните проблеми в сектора на отбраната.

Кое е най-важното?

Най-важното са проблемите на личния състав. Недопустимо е да продължава застрашителният отлив от Въоръжените сили. Това е пагубно за България. Трябват енергични мерки, така че хората да имат мотивация, да имат ясна перспектива за своето професионално развитие. И да бъде повишен техният социален статус и престиж. Без такива мерки няма как изобщо да говорим за сигурност. Придвижване и ускоряване на реализацията на трите проекта за модернизация на Видовете въоръжени сили е другият важен въпрос. Те трябва да вървят заедно. Не можем тук да говорим за някакво разделение. Недопустимо е изобщо да има каквото и да е противопоставяне на видовете въоръжени сили и на личния състав от сектор „Сигурност” един срещу друг. Най-малко политиците трябва изобщо да си мислят за такова противопоставяне.

Има ли такъв консенсус?

Аз се радвам, че на Консултативния съвет за национална сигурност се постигна този консенсус – да се придвижват и трите проекта заедно в рамките на ресурса, който е отпуснат към момента, като целево финансиране.

Тук как стои въпросът с т.нар. разсрочване?

Наистина тригодишната бюджетна прогноза е изготвена. За съжаление там няма целеви средства за проекта за бойната машина на пехотата. Без него, пак казвам, няма как да говорим за сигурност. Този проект трябва да бъде придвижен. Решението, което виждам, е в рамките на тези средства за другите два проекта – около 2,4 млрд. лв.  Да сложим на масата и трите проекта с тяхната времева и финансова рамка за реализация с оперативните способности, които носят със себе си. Да сложим и нуждите от доокомплектоване и повишаване на мотивацията на личния състав. И да се реши как можем да направим така, че с тези средства да посрещнем в следващите години неотложните нужди по всеки един от тези проблеми. Моето предложение беше, че това може да стане, ако разсрочим проектите за изтребителите и корабите, като изплащане, но не и като реализация.

Това означава ли, че ще чакаме 2024 г. за изтребителите?

Не, договорът трябва да бъде сключен още тази година. Това не означава, че забавяме договора и доставките. Във финансовата рамка на проекта за инвестиционен разход, който бе приет от парламента са предвидени пет години за плащане. Ако правителството успее при преговорите да постигне една финансова рамка за разсрочено плащане от 15 години, означава, че годишната вноска ще се движи малко над 100 милиона лева. В  следващите пет години ще бъде освободен един чувствителен ресурс, който ще покрие и започването на проекта за бойните машини на пехотата, и доокомплектоването на състава и, което е много важно, повишаване на неговия социален статус. Говоря директно за повишаване на заплатите на военнослужещите. Ако мислим рационално за сектор „Сигурност, като едно цяло и за неговото хармонично развитие, трябва да действаме по този начин. Това е решението.

Не е ли добре въпросът с военните заплати да се реши колкото се може по-скоро? Да не се чака една година.

Аз не казвам да се чака година. Тези целеви пари са осигурени за двата проекта. Имаме над 200 милиона за изтребителите и над 180 милиона за корабите. Обединихме се в кратки срокове, до 20 юни, да се погледне интегрално на проблема.  Да се подготви един доклад и анализ за възможностите за реализацията на проектите, за окомплектоването и мотивацията на хората още през тази година – в един времеви график как може да стане това. След като се вземе решение по този анализ и доклад, до края на месеца да се подготвят конкретни планове и за окомплектоване, и за повишаване на мотивацията, и за реализация на проектите. Това може да стане. Ние пак ще платим същите пари и за изтребителите, и за корабите, но ще ги плащаме разсрочено. За да може тази и следващите две години, когато имаме най-голяма нужда от финансов ресурс, да започнат да бъдат решавани тези неотложни проблеми. Прости изместваме плащането, но не и реализацията на проектите.

Това ли означава формулировката от заседанието на КСНС за ускорена реализация на проектите за модернизация?

Абсолютно ускорена! Надявам се, да се вземе бързо решение. Не може повече да чакаме, трябва да се даде мандат за преговори, да се движат процедурите, да се сключат договори. Ако още малко загубим време, тази година няма да можем да сключим договори нито за самолетите, нито за корабите, нито за бойната машина. Очакваме по-голяма експедитивност от Министерството на отбраната за придвижване на проекта за Сухопътни войски. Той се забави. Трябва спешно да се придвижи, да мине всички фази на проектното управление, всички съвети, да се внесе в Министерски съвет и да излезе парламентът с решение за одобряване на инвестиционния разход.

Има ли анализ доколко българската отбранителна индустрия е в състояние да се включи в тези процеси?

Това беше въпросът, който поставих изрично. На КСНС имаше пълно единомислие. Да се направи пълно проучване и да се изготви анализ, на базата на тези проекти за модернизация, на базата на необходимостта от поддържането на техниката и въоръжението, които в момента се експлоатират, как по най-добрият начин може да се включи нашата военна индустрия. Това трябва да направим. Не става въпрос и само за военна индустрия, а и за научно-изследователска дейност, ако мислим за отбраната в перспектива. Във връзка с това е и нашата инициатива на 10 юли да направим заедно с европейския комисар г-жа Елжбета Венковска, която отговаря за икономиката, инвестициите, европейския пазари и за европейския фонд за отбрана, форум, посветен на европейския отбранителен и космически сектор. Ще получим представа какви за механизмите за функциониране на този фонд и какъв е най-добрият начин нашата военна индустрия и изследователските институти да могат да се включат в него. Много е важно да се разбере как хората, работещи за този фонд към ЕК, могат да посредничат, за да се интегрира нашата военна индустрия по- пълноценно в европейския отбранителен комплекс, включително да ставаме подизпълнители на различни договори и поръчки за по-големи проекти.

Актуализация на Стратегията за национална сигурност или нова стратегия?

Аз мисля, че говорим за актуализация на стратегията. Наистина по нея трябва да има задълбочена работа, защото в липсват дори елементарни дефиниции на национална сигурност и  среда за сигурност. Да не говорим, че самото твърдение в стратегията, че за Република България няма опасност от регионални конфликти, обезсмисля съществуването на въоръжени сили. Виждаме, че средата за сигурност е коренно променена. Тя е много по-динамична, трудно предсказуема. Непрекъснато възникват нови заплахи и нови рискове. Трябва ясно да се аргументира нуждата от въоръжени сили и в каква посока да се развиват. Как  да имаме по-добро взаимодействие между всички елементи в системата за национална сигурност.