Главният въпрос обаче за малко по-просветените е с какво ще се наредим в общия европейски армейски строй? И къде? Само по земята или по море и във въздуха? За Космоса не говорим. Защо са тези въпросителни?

Първо, в последно време съвсем объркахме представите на хората каква е и каква искаме да бъде войската ни. При влизането в ЕС минахме на професионална армия. Само десетилетие по-късно се огънахме пред трудностите да я осигурим и заговорихме за някаква армия, която е смесица от професионалисти, резервисти, наборници, включително в управленските си приоритети записахме странното понятие доброволна военна служба. Последното все още никой не може да обясни, в т. ч. тези, които го наредиха сред залозите за формирането и съществуването на коалицията „ГЕРБ-Обединени патриоти“.

Второ, коя е тази страна на нашия континент, която ще бъде солидарна с армия, която живурка с почти една трета некомплект. Или някой си прави сметка, че вечно ще бъдем в ролята на страна домакин, която осигурява терен за придвижването на съюзническите войски в определена посока от света.

Трето, с какви самолети и вертолети, зенитно-ракетни комплекси, кораби, бойни машини и танкове ще изпълняваме бойни задачи в Европейската армия при положение, че политиците ни поне от десетина години насам говорят на различни езици по тази тема. А и преди това. Прие-мат проекти за инвестиционни разходи за превъоръжаване, а по-късно искат да ги преначертаят, защото не могат да удовлетворят нуждите на собствената си армия.

Четвърто, без модерно мислене, на което и да е политическо ръководство на МО, т.е. без радикална промяна на собственото му разбиране за социален диалог, ще ни гледат с любопитство, което вече го правят от другите европейски армии. Има съвсем пресен пример в това отношение.

Само преди няколко дни Министерството на отбраната спази традицията и пусна поредната информация за среща със синдикалните лидери, от която не става ясно какво предстои. За сметка на това от военното ведомство обявиха, че е възстановен социалният диалог. Върнете се години назад и ще видите, че всеки нов министър прави или обявява подобно възстановяване и смята, че социалният диалог за тях е както при колегите му от другите ведомства. За министъра и неговите заместници партньорите в този процес са двете синдикални организации към КНСБ и „Подкрепа“. И толкова! Така, простирайки се само върху цивилните служители, социалният диалог в министерството, се стеснява максимално. Точно това разбиране води до сериозните проблеми в армията, които бяха посочени в изтегления само преди няколко дни от кабинета „Борисов“ Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г., внесен от служебното правителство. Предстои до месец да видим доколко новият анализ и неговите изводи ще бъдат обективни и полезни.

От години го няма най-важният социален партньор за министъра на отбраната. Кой защитава правата на професионалното съсловие, наречено военнослужещи, заради които съществуват и цивилните служители, остава въпрос без отговор. Вярно е, че хората с пагони нямат право на синдикална дейност, но законът дава определени възможности, които, по-скоро по обясними причини, не се използват. Той е разрешил сдружаването на военнослужещите за дейности от взаимен интерес. Това, разбира се, не е работа на министрите, но те, очевидно, нямат нищо против подобен социален комфорт. Така или иначе, обаче, губят най-важния си социален партньор – хората с пагони. Едва ли трябва да очакваме, че само Сдружението на жените военнослужещи може да попълни този вакум. А опит в Европа има.

С какво в европейския армейски строй? Този въпрос, разбира се, има и позитивен отговор. Българските военнослужещи има какво да покажат и го правят. Не работят, обаче, добре прибързаните изявления на политици, че войниците ни са герои, защото служат дори без необходимото оборудване и при ниско заплащане. Това е по-скоро оценка за стореното от политиците, които трябва да са наясно, че само думите не са достатъчни, за да заемем мястото си в европейския армейски строй. Нужни са много реални действия, за да не играем ролята на обслужващ батальон.

Бойко Борисов: Защо са ни изтребители?

Интересно мнение изрази българският премиер Бойко Борисов по време на правителственото заседание на 28 декември 2011 г. То бе свързано с това защо страната ни трябва да дава ненужни пари за модернизация на армията ни, като може да има обща европейска армия. Ето и точните думи: “Защо всяка държава да купува танкове, да купува фрегати, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Защо не? Знаете ли колко пари ще се спестят, Ангелов?”, пита премиерът военния министър и сам си отговаря: “Милиарди, милиарди евро, които ще отидат в друга сфера, ако се направи. И това един ден ще стане.”